ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50534София, 24.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1700 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. А. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „О. Б. ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да отхвърли предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд, при липса на спор относно фактите по делото, е приел от правна страна, че оспореното решение на Общото събрание на ответното дружество за освобождаване от отговорност на управителя (и съдружник), взето и с гласовете на същия, не е незаконосъобразно поради участието на последния в гласуването, доколкото за тази хипотеза не е налице непълнота на закона или неяснота на същия, които да бъдат преодолени по тълкувателен път или чрез аналогия (при съответно приложение на чл. 137, ал. 3, изр. 2 или чл. 229 ТЗ). Извода си е мотивирал със съображенията, че законоустановеното право на съдружника да участва в общото събрание, при липса на изрична норма или уговорка в дружествения договор не може да бъде ограничавано чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на ограничителна норма.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по пет въпроса, свеждащи се, макар и с различна формулировка, до въпроса при липса на конкретна норма, регулираща отношенията между съдружник и дружеството, когато съдружникът е и управител, следва ли при вземането на решение за освобождаването му от отговорност съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА да се приложат по аналогия нормите на чл. 137, ал. 3, изр. 3 или чл. 229 ТЗ.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Поставените въпроси, вкл. във вида, уточнен по-горе, могат да бъдат приети за релевантни с оглед изложените от въззивния съд мотиви, поради което е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е обоснована обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази насока изложението е основано предимно на цитирана практика на Върховния административен съд по административни дела, която не е основание за допускане на касационно обжалване съгласно изричния текст на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената в изложението практика на ВКС е неотносима към поставения въпрос, тъй като решението по гр. д. № 558/2015 г. на IV г. о. се отнася до въпроса за служебното допускане на касационно обжалване на основание недопустимост на въззивното решение, а ТР № 1/2009 – общо до предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателката следва да заплати на ответното дружество направените за касационното производство разноски (адвокатско възнаграждение) в размер на 750 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 302/19.05.2021 г. по т. д. № 253/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда Д. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 75, да заплати на „О. Б. ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 750 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: