Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7751/2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „В. Б. ЕООД срещу Решение № 3736 от 07.06.2022г., постановено по адм. дело № 2256/ 2022г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на „В. Б. ЕООД, против т.1 от Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният съд не изложил обосновани мотиви по спора, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал необосновани и неверни изводи.

Касационният жалбоподател счита за необоснован правния извод на съда за мотивираност и правилност на административния акт в частта на определения размер на нетно специфично производство (НСП).

Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи подадената жалба и се отмени обжалваното Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в обжалваната част по т. 1.

В съдебно заседание и в представените писмени бележки, подадени от адв. К. Л. моли да се уважи подадената касационна жалба. Да се обяви за нищожно или отмени решението на КЕВР в обжалваната част по т.1. Претендира разноски, съобразно представения списък.

Ответникът- "Национална електрическа компания" (НЕК) ЕАД - град София в писмен отговор, подаден чрез старши юрисконсулт Дамянова счита подадената жалба за неоснователна. Смята, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Ответникът- [Фирма 3] в съдебно заседание чрез юрисконсулт Димитров моли за отхвърляне на касационната жалба и да се потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Райков моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Смята, че същото е правилно и законосъобразно. В представените писмени бележки моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба– Фонд "Сигурност на електроенергийната система" гр. София не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че решението на съда е постановено при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон, поради което смята, че следва да бъде потвърдено.

Върховният административен съд - Трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение от Административен съд - София - град е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на „В. Б. ЕООД, против Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта по т. 1, относно определяне на нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 1 860 kWh/ kW, считано 01.07.2012г.. Освен това е бил ОСЪДЕН „В. Б. ЕООД да заплати на КЕВР и[Фирма 3], направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за всеки от ответниците.

За да приеме този резултат съдът е приел, че с Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. КЕВР, считано от 01.07.2012г. определила преференциална цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведени от ВтЕЦ по т. 1 – за работещи над 2 250 часа, в размер на 148,71 лв/ MWh, при нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 1 860 kWh/kW. Решението било постановено след отмяна на Решение № Ц-018 от 28.06.2021г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В тази му част Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на КЕВР било отменено с Решение № 5209/09.08.2018г. допълнено с Решение № 5503/27.09.2019г. по адм. дело № 13565 от 2017г. на АССГ и административната преписка била върната на КЕВР за ново разглеждане, с указания за определяне на преференциални цени за електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, работещи до 2 250 часа, в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, в приложимата редакция и на разпоредбите на чл. 31 от Закона за енергетиката.

Проследил е производството по обжалване на административния акт по съдебен ред, като е посочил, че с Решение № 2539 от 18.02.2020г., Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 5209 09.08.2018г. и Решение № 5503/ 27.09.2019г. по адм. дело № 13565 от 2017г. на АССГ.

Във връзка със съдебното производство било издадено и обжалваното Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Административният съд е обсъдил указанията, които ВАС е дал в Решение № 2539 от 18.02.2020г., че при новото произнасяне на КЕВР относно определянето на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ, работещи до 2 250 часа, считано от 01.07.2012г., следва от решението ясно и обосновано да е посочена базата за определяне на изчисленията на отделните ценообразуващи елементи.

Обсъдил е съдържанието на оспорения административен акт - Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което считано от 01.07.2012г., преференциалната цена на електрическата енергия, произведени от ВтЕЦ по т. 1 – за работещи над 2 250 часа, в размер на 148,71 лв/ MWh, при нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 1 860 kWh/kW. Посочил подробно изложените мотиви на административния орган за приемане на решението при спазване на указанията, дадени с Решение № 2539 от 18.02.2020г. на Върховния административен съд.

Съдът намерил, че оспореното решение на административния орган не е нищожно. Приел, че оспореният акт е приет от компетентен орган, в рамките на установената му от закона оперативна самостоятелност, в изпълнение на закона и изричните указания на ВАС, при връщането на преписката за ново разглеждане. Не констатирал и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид разпоредбата на 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, според която за приемането на решение, с което се установява НСП, чл. 14 от ЗЕ, който изисква провеждането на обществено обсъждане, не се прилага.

Посочил е, че са спазени изискванията за форма на административния акт, в това число по отношение излагането на мотиви. Процесното решение съдържало подробно описание на фактическите и правни основания за издаването му, което позволявало по ясен и безпротиворечив начин да се проследи при какви факти и въз основа на правни норми е формирано волеизявлението на колективния орган. Решението било и материално законосъобразно.

Съдът, като съобразил разпоредбата на чл. 32, ал. 1, ал. 1 ЗЕВИ, направил извод, че с оспореното решение се установяват факти и обстоятелства, които касаят отношения, възникнали преди датата на издаване на акта. Посочил, че по силата на публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ изрично е възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи „нетното специфично производство“ на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Преценил, че Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ компетентност и при спазване на установените процесуални правила. С това приел жалбата за неоснователна и недоказана, поради което тя е била отхвърлена.

Така постановеното съдебно решение е ПРАВИЛНО.

Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност на решението. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и обосновано дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Съобразени са и задължителните указания на ВАС, съдържащи се в отменителното Решение № 2023/ 02.03.2022 г. по административно дело № 7927/ 2021 г. на ВАС, каквото е изискването на чл.224 от АПК.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице противоречие между съдържанието на обжалваното решение - ЗЕ и ЗЕВИ. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон.

Първоначалните твърдения на "В. Б. ЕООД за нищожност на горепосоченото решение са отхвърлени, предвид приетото с Решение № 2023/ 02.03.2022 г. по адм. дело № 7927/ 2021г. по описа на ВАС.

Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с правомощията на КЕВР. Решението е постановено съобразно тези правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 32, ал. 2, т.1 от ЗЕВИ.

Прието е при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона, поради което същото представлява валиден административен акт.

Правилно адм. съд е преценил, че оспореното решение е прието и при спазване на установената форма, като е оформено в съответствие с изискванията на Правилника за дейността на КЕВР и съдържа мотиви по отношение на всички ценообразуващи елементи на цената. Оспореният акт е в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма. Същият е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - 17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 5, т. 1 и 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ.

Правилно е посочено, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ, в редакция обн. ДВ, бр. 29 от 2012г., ежегодно в срок до 30 юни КЕВР определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници (ВИ), с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. Според чл. 32, ал. 2 от ЗЕВИ, в редакция обн. ДВ, бр. 29 от 2012 г., преференциалните цени се определят, като се отчитат изброени ценообразуващите елементи на преференциалните цени.

Определяните преференциални цени по чл. 32 от ЗЕВИ не отразяват индивидуалните разходи на конкретен производител, а следва да бъдат определяни като цени, приложими за група производители на електрическа енергия от съответния вид възобновяем източник чрез съответната технология. Така по своята същност, определяните преференциални цени, съответно техните ценообразуващи елементи, са част от предварително известните регулаторни условия, въз основа на които инвеститорите преценяват своите бъдещи инвестиционни решения, като поемат както негативите на инвестиционния риск, така и позитивите на инвестиционната среда - задължителното изкупуване на електрическата енергия за дълъг период от време.

Правилно съдът е приел за неоснователни твърденията, че решението на КЕВР е издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Основанието за отмяна на Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на КЕВР, е немотивираност на административния акт и в тази връзка при приемане на настоящото решение административният орган е спазил стриктно дадените от съда указания.

При издаването на оспореното решение адм. орган му е изложил конкретни фактически и правни основания за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия от възобновяеми източници– посочени са източниците на информация за определяне стойностите на ценообразуващите елементи при определяне преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произвеждана от различните групи производители, включително и средногодишната продължителност на работа на електроцентралите от съответните групи /определени по пределна мощност и съобразно другите законови критерии/, поради което обосновано съдът е приел, че при издаването му са спазени всички изисквания за мотивираност на този акт.

Преференциалните цени за производство на електрическа енергия от вятърна енергия не отчитат конкретни стойности на индивидуален инвестиционен проект, а осреднени такива, взети от официални източници и международния опит, и коригирани в съответствие със специфичните за Р. Б. обстоятелства.

Правилно от съда е преценено, че енергията за собствени нужди за съответната група централи представлява количествата енергия за покриване на технологичните нужди на централите и е заложена като % (процент) от брутното производство на електрическа енергия от различните видове централи - фотоволтаични, вятърни, водноелектрически и от биомаса. Процентът собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините.

Правилно съдът е приел, че компетентността на КЕВР, произтичаща от 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, не е времево ограничена до 31.07.2015г., тъй като посоченият в разпоредбата срок е инструктивен. Съгласно 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ КЕВР следва да приеме в указания срок решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Обосновано съдът е констатирал, че административният орган в мотивите точно е възпроизвел и обосновал по какъв начин е установено НСП- 1, т.29 от ДР на ЗЕВИ.

Решението на регулаторния орган е взето въз основа на съотносимите правни норми от ЗЕ и приложимата наредба. Съдът въз основа на установените факти правилно е приложил материалния закон. Събраните по делото доказателства обосновават извод за законосъобразност на оспореното Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР.

Предвид посоченото, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. Затова обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на КЕВР и НЕК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв за всеки един от тях. На основание чл. 143 АПК в полза на КЕВР следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100 лева, представляващи държавни такси в производство по адм. дело № 8388/ 2020г. по описа на Административен съд – София-град.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3736 от 07.06.2022г., постановено по адм. дело № 2256/ 2022г. по описа на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА „В. Б. ЕООД да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски общо в размер на 200 /двеста/ лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв /сто лева/ и държавни такси в размер на 100 лв /сто лева/.

ОСЪЖДА „В. Б. ЕООД да заплати на "Национална електрическа компания" ЕАД разноски за възнаграждение в размер на 100 лв /сто лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ