О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50734

гр. София,12.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. Ф. В.

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1280/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Средно училище (СУ) „Л. К. – [населено място], Булстат[ЕИК] и адрес [населено място],[жк], [улица] чрез адв. З. срещу решение № 1794 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 2580/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът З. Ч. С. чрез адв. П. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е цитираното въззивно решение в частта, в която е отменено решение № 955 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 7077/2021 г. на Районен съд – Варна в частта за отхвърляне на предявения от З. Ч. С. против СУ „Л. К. – Варна иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 3 049. 80 лв. до претендираните 6 099. 60 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г. и е присъдено такова обезщетение в размер на още 3049. 80 лв. за горния период, ведно със законната лихва върху сумата от 19.05.2021 г. – датата на исковата молба до изплащането, а също и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от З. С. против средното училище искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, извършено със заповед № РД 07-309/12.04.2021 г. на директора на училището, ищцата е възстановена на предишната работа - на длъжността „технически секретар“ като й е присъдено обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението за периода от 13.04.2021 г. до 12.07.2021 г. в размер на 3 049. 80 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, а също е ангажирана отговорността на ответника за разноски и за дължима държавна такса.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище като е заемала длъжността „технически секретар“ към 12.04.2021 г., когато със заповед № РД07-309 от същата дата на директора на училището е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Извършен е анализ на трудовите функции, възложени за изпълняване от ищцата на посочената длъжност съгласно длъжностната характеристика, връчена й на 01.09.2008 г. и тези по длъжностна характеристика от 12.04.2021 г. и е прието, че задълженията за длъжността „технически секретар“ не са променени. Констатирано е отпадане на едно от трудовите задължения (за ежедневно попълване на отсъстващите учители и материалната книга по надлежния ред) като отликата между двете длъжности характеристики е намерено да се изразява в променените изисквания за заемане на длъжността, а именно: средно образование от област „стопанско управление и администрация“ и придобита квалификация „деловодител“, специалност „деловодство и архив“. Посочено е, че изискванията за заемане на длъжността „технически секретар“ според класификатора на длъжностите са средно общо или средно специално образование. Съобразно предходната длъжностна характеристика на горната длъжност е предвидено притежаването на средно образование и компютърна грамотност, както и предходен опит на сходна длъжност от три години, на които изисквания ищцата е отговаряла. Развити са доводи, че работодателят се е съгласил с притежаването на необходимите изисквания за изпълнение на трудовата функция и не се касае за настъпила в последствие обективна промяна – относно завишените изисквания за работа в електронна среда в училищата. Решаващият състав е обсъдил установените по делото факти във връзка с твърденията на ищцата, че прекратяването на трудовото й правоотношение е действие по злоупотреба с права от страна на ответника – чл. 8, ал. 1 КТ и е приел, че такова е налице. За да достигне до този извод втората инстанция е съобразила данните, че трудовите задължения по длъжностна характеристика (предходната, от 2008 г. и тази от 2021 г.) за длъжността, заемана от ищцата са почти тъждествени – с изключение, че по настоящата е отпаднало задължението за ежедневно попълване на отсъстващите учители и материалната книга по надлежния ред, което изключва наличието на обективна промяна в трудовата функция като обуславяща и промяна в изискванията за образование и квалификация. Отчетени са и данните за усилията на работодателя в периода от м. септември 2020 г. до м. януари 2021 г. да прекрати трудовия договор с ищцата на други основания: по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата, когато е получил отказ за предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на синдикалния орган и по чл. 331, ал. 1 КТ – с предложение за заплащане на обезщетение, което не е прието от работника. Като мотив за извода за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е послужил и факта, установен по делото, че от работодателя са предприети действия за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата – съставени са констативни протоколи и е изготвена заповед от 08.10.2020 г. във връзка с липсата на стриктно изпълнение на служебните й задължения при събраните гласни доказателства за противното – т. е. за надлежно изпълнение на функциите в кръга на нейната работа, водене на заповедната книга в училището, на входящата и изходящата поща, както и справяне с компютърните програми при въвеждането им през 2003 г., а така и с новите технологии, въведени през 2016 г. – 2017 г. съобразно притежаваната от нея образователна и квалификационна степен. С оглед на тези факти и на установените обстоятелства, че директорът на ответното учебно заведение е иззел от ищцата заповедната книга и е променил паролата за достъп до електронната поща, е направено съждението, че в случая е налице злоупотреба с права от работодателя, което рефлектира върху извършеното уволнение и го прави незаконно, а това обуславя уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид основателността на главния иск – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателни са намерени и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на предишна работа и по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение за принудителна безработица в пълния му предявен размер (при съобразяване разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение по чл. 328,ал.1,т.6 КТ когато работодателят въвежда с длъжностна характеристика по – високи квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност от нормативно установените?“;

2. „Може ли да бъде оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя със свидетелски показания относно начина на справяне на работника/служителя с работата му без да се заявяват конкретни факти и данни, които да сочат на злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение?“;

3. „За да са налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ достатъчно ли е да бъдат променени изискванията за заемане на длъжността или е необходимо да бъде извършена промяна в трудовата функция, която уволненото лице изпълнява?“.

По първия въпрос се поддържа отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., по втория – с решение № 37/05.03.2019 г. по гр. д. № 3148/2018 г., IV г. о., а по третия – с решение № 730/28.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010г. и решение № 350/17.01.2013г. по гр. д. № 75/2012 г., и двете по описа III г. о.

4. „Налице ли е злоупотреба с право, ако преди прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят е предприел действия за прекратяване на същата правна връзка на други основания, но не ги е реализирал?“.

Това питане се поставя за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Иска се достъп до касация и поради очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първият повдигнат въпрос е формулиран по начин, който предпоставя отговор по правилността на обжалваното решение. Той не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не осъществява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание да не се допуска касационен контрол и то без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – вж. мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по – горе тълкувателен акт.

Вторият въпрос е свързан и изисква обсъждане на доказателства, а преценката на доказателствата по делото не е в предмета на производството по чл. 288 ГПК, в което се извършва селектиране на касационната жалба с оглед критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на обща предпоставка обуславя неоснователност на искането за достъп до касация и по това питане.

Третият поставен въпрос също не удовлетворява общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК). С оглед решаващите съображения на въззивния съд за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК и признаване на уволнението за незаконно питането дали материалноправното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изисква единствено въвеждането на променени изисквания за заемане на длъжността, на които работникът или служителят не отговаря или за осъществяването на този фактически състав се изисква и едновременното наличие на промяна в трудовата функция, която уволненото лице изпълнява, не е значим за изхода на трудовия спор и не обуславя обжалваното решение. В него съдът е приел, че процесното уволнение е незаконно, тъй като предвид съвкупната преценка на събраните доказателства по делото предприемайки прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с ищцата работодателят е упражнил недобросъвестно своите права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Така чрез допустими от закона средства той е постигнал желания от него резултат, към който се домогвал в месеците преди уволнението. Ето защо при отсъствие на обща предпоставка искането за достъп до касация и по този въпрос е неоснователно.

Не е обосновано приложно поле и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по последното питане. На първо място, то не притежава характеристиката на правен въпрос съгласно тълкуването с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, защото предпоставя обсъждане на събраните доказателства в конкретиката на случая, а свързаните с това въпроси не удовлетворяват обща предпоставка за селекция на касационната жалба – вж. мотивите към разясненията с цитираната т. 1 от тълкувателния акт. На второ място, вън от изложеното, касаторът не е обосновал наличието и на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с така даденото задължително тълкуване и там поставените изисквания към специалното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Относно твърдяното наличие на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част като предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В случая доводите на страната при обосноваване на релевантния порок на съдебния акт в очертаната хипотеза са свързани с това, че според нея мотивите на въззивния съд по обжалваното решение не кореспондират със събраните по делото доказателства – т. е. с неговата необоснованост. Това оплакване обаче представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се проверява в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК), но не обуславя допустимост на касационния контрол. Същевременно въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и както вече се посочи по – горе може да бъде преценявана от ВКС съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В обобщение, жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация е неоснователно.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по жалба своевременно претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита на страната пред настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 900 лв., съобразно удостовереното в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1794 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 2580/2021 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част.

ОСЪЖДА Средно училище „Л. К. – [населено място], Булстат[ЕИК] и адрес [населено място],[жк], [улица] да заплати на З. Ч. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. , ап. сумата от 900 (деветстотин) лева – разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.