Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7961 / 2022 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В., представен от адв. Ч. П., срещу решение № 495/17.05.2022 г. на Административен съд София област /АССО/ по адм. д. № 1196 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002320005480-091-001/19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Касаторът заявява общо оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди пропуск на съда да възприеме като основание за нищожност на РА издаването му от органи по приходите без териториална компетентност и отсъствието на саморъчен или квалифициран електронен подпис по текста на документа на акта. Оспорва изводите на първостепенния съд за доказаност на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Конкретни са оплакванията му против констатациите на съда за получен от него в данъчен период 2015 г. доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Според него възникването на доход в размера на изтеглените от сметка на управляваното от него дружество суми е изключено от връщането в края на периода на парите в брой, за което е съставен приходен касов ордер /ПКО/ и квитанция към него. Възразява против отказа на съда да цени ПКО като информационен източник. Отрича възможността за позоваване на получена от органите по приходите информация по телефона от следващия управител на дружеството. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Пред АССГ е обжалвана частта от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, в тежест на Г. В. са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2019 г. в размери съответно 14 358.80 лева и 299.80 лева с лихви за забава. Според приходната администрация в отчетен период 2015 г. общата годишна данъчна основа на РЛ е в размер 147 479.90 лева и включва годишните данъчни основа на доходи от трудови правоотношения в размер 3 891.90 лева, доходи от други източници в размер 141 590 лева и доходи от прехвърляне на права в размер 1 998 лева. Като доходи от други източници са квалифицирани изтеглените от Ванин, като управител на „Ванин – 1960“ ЕООД, суми от банковата сметка на дружеството в общ размер 141 590 лева. Отречено е с ПКО от 23.12.2015 г. и квитанцията към него да е установено връщането на сумата. При определянето на данъка за довнасяне е съобразено плащането на данъка за дохода от трудово правоотношение. За данъчната 2019 г., след изменянето на РА с решението на ДДОДОП, обект на облагане са доходи от прехвърляне на права в размер 2 998 лева.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването.

По констатациите на първостепенния съд ревизията е възложена от орган по приходите, овластен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ЗВР и РА е издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, посочен в ЗВР, като актът е подписан от органите по приходите с валидни към датата на издаването му КЕП.

Съдът е приел доказани основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Изключил е от обхвата на доказване като безспорен факта на извършени от Ванин тегления от банковата сметка на управляваното от него дружество на суми в общ размер 141 590 лева. Отрекъл е да е установено възстановяването на парите в патримониума на дружеството. Споделил е позицията на администрацията за възникнал облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е деклариран. Ценил е като индиции наличието на прикрити уговорки между Ванин и новия управител на Ванин-1960 ЕООД К. М. за имуществото и управлението на дружеството /заради упълномощаването на Ванин от Методиев с пълномощно от 19.01.2016 г. да извършва правните действия по управляването на дружеството и подаването на отчетни регистри по ЗДДС с електронния подпис на Ванин/; неустановеното качество на Ц. К., комуто жалбоподателят твърди да е предал парите с ПКО на 23.12.2015 г.; неясният произход на парите, които да са върнати и извършването на плащане, което би било в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.

В решението е потвърден определеният с РА размер на публичните задължения, като в данъчен период 2015 г. общата годишна данъчна основа включва освен основата на дохода от други източници и доход от прехвърляне на права, а в данъчен период 2019 г. само доходът от прехвърляне на права. Решението е правилно.

Споделими са изводите на първоинстанционния съд за валидността на РА.

При липсата на спор за постоянния адрес на РЛ в [населено място], Софийска област, издаването на РА от органи по приходите от ТД на НАП София е съобразено с правилата за местна компетентност по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. В структурата на Националната агенция за приходите, одобрена от УС на НАП в съответствие с чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г., са обособени 5 териториални дирекции на мястото на съществуващите дотогава 28, като териториалният обхват на ТД на НАП София включва област София. РА е издаден от органите по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК - органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията /органът възложил ревизията е издалият ЗВР, а ръководителят на ревизията е посочен в същия акт/.

РА е издаден във формата на електронен документ и е подписан с валиден КЕП от състава на органите по приходите /сертификатите са класирани на л. 70 и 72 от първоинстанционното дело/. При действието на фикциите на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 25, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) за спазена писмената форма и правната сила равностойна на саморъчния подпис на поставения КЕП актът е във формата за действителност и със съдържанието по чл. 118, ал. 1, т. 8 ДОПК.

Познавателната дейност на първостепенния съд по преценка на информационните източници е съобразена с процесуалния закон, както и с логическите и опитните правила.

При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая правното твърдение на органите по приходите е за съществуването на публични задължения със субект РЛ в размерите по РА за данъчни периоди 2015 и 2019 г. То е в корелация с фактическото твърдение за получени от РЛ доходи по чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДДФЛ. Касаторът не възразява срещу изводите на съда по съществуването и размера на доходите от прехвърляне на права.

С изтеглените от касатора суми от управляваното от него дружество е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Касаторът не е установил основание за разпореждане със средства от сметката на търговеца, което обуславя извод, че сумата е разпределена в негова полза без да е свързана с осъществяваната от дружеството дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО във вр. с 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на 1, т. 5, б. „в“ от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. Платецът на дохода не е удържал и внесъл данъка, поради което и доходът е останал необложен с окончателен данък, а единствено облагането с този данък би дисквалифицирало възникването на дохода по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

Касационният жалбоподател надценява доказателствената стойност на ПКО и квитанцията към него от 23.12.2015 г. ПКО засяга само дейността на предприятието и към него се отнасят изискванията за съдържание по чл. 6, ал. 3 ЗСч. В конкретният документ липсва име и подпис на съставителя, а това изключва документалната обоснованост на отразената с него стопанска операция, както и установяването за получаване от името на предприятието на сумата по ордера. Не е установено посоченият за касиер да е овластен да получава плащания от името на „Ванин-1960“ ЕООД, нито дружеството да е потвърдило плащането или да се е възползвало от него, та задължението на управителя за връщане на сумите да е погасено /вж. чл. 75, ал. 1 ЗЗД/.

Не е допуснато нарушение от органите по приходите в извънсъдебната фаза на производството с получаване по телефона на сведения от К. М. по телефона. Този ред за извършване на процесуални действия е създаден с правилото на чл. 46, ал. 3 АПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК.

След частичната отмяна и изменяне на РА при оспорването на акта по административен ред, за данъчни периоди 2015 и 2019 г. основата за облагане с преки данъци е определена по правилата на материалния данъчен закон, поради което са неотносими доводите за опущения при избора на администрацията да приложи особения ред по чл. 122 – 124 ДОПК.

Правомерно с РА е установено задължение за данък върху доходите от други източници и върху доходите от прехвърляне на права и правилно с първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу утежняващия административен акт. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение.

При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски в размер 2 373 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495/17.05.2022 г. на Административен съд София област /АССО/ по адм. д. № 1196 по описа за 2021 г.

ОСЪЖДА Г. В. да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 2 373 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА