Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: Р. В. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Р. В. по административно дело № 8333 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на Г. Е., от гр.Плевен, подадена чрез пълномощника адвокат Д. П. срещу решение № 3598 от 30.05.2022г. по адм. дело № 12433/2021г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 4506-40-295/17.11.2021 г. на Директора на Ф. Г. вземания на работниците и служителите, и са присъдени разноски.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките за изплащане на гарантираното вземане на Енчева. По подробно изложеното се иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване претенцията за заплащане на гарантирано вземане. Претендират се разноски за девет съдебни инстанции.

Ответникът - директора на Ф. Г. вземания на работниците и служителите гр. София чрез главен юрисконсулт Н. М. оспорва касационната жалба. Счита, че в случая не са били налице предпоставките за изплащане вземането по претенцията на Енчева, тъй като същото не е съществувало към датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. Е. срещу разпореждане № 4506-40-295/17.11.2021 г. на Директора на Ф. Г. вземания на работниците и служителите. Съдът е приел, че вземанията на Енчева спрямо работодателя са възникнали на 12.07.2019г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено на 13.12.2018г. и е вписано в търговския регистър на 18.12.2018г. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заявление от 08.03.2019 г. Енчева е поискала отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Заявлението е мотивирано с това, че е работила от 20.12.2010 г. до 06.04.2018 г. като стюардеса в ЕР ВИАООД и приложен документ решение на СРС по гр. д. № 36263 по описа за 2018 г. Последствие, в хода на административното производство е представено и въззивното решение по гр. д. № 3343/2019 г. С посоченото първоинстанционно решение е признато за незаконно уволнението на Енчева, същата е възстановена на работа, а работодателят е осъден да и плати сума в размер на 5 400 лв. обезщетение за оставяне без работа за периода от 06.04.2018 г. до 24.07.2018 г., а искът за разликата до 9000 лв. за сумата от 3600 лв. обезщетение за оставяне без работа от 25.07.2018 г. до 06.10.2018 г. е отхвърлен. С решението, постановено на 12.09.2018 г. е допуснато неговото предварително изпълнение. С решение от 12.07.2019 г. на СГС по гр. д. № 3343/2019 г. решението е потвърдено в частта на присъденото обезщетение, и е отменено в частта на отхвърления иск за обезщетение за сумата от 3600 лв. за оставяне без работа от 25.07.2018 г. до 06.10.2018 г., като вместо това работодателят е осъден да плати и обезщетение в този размер и на това основание. Междувременно, с решение № 2466 от 13.12.2018 г. на СГС по т. д. № 2949/2017 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на ЕР ВИАООД. С разпореждане № 4506-40-295/17.11.2021 г. на Директора на Ф. Г. вземания на работниците и служителите е отказано изплащане на претендираното вземане от страна на Енчева. Основанията за отказа по същество се свеждат до това, че към момента на обявяване на неплатежоспособността и откриването на производството по несъстоятелност Енчева не е лице с гарантирано от закона вземане, тъй като претендираните от нея вземания са възникнали след тази дата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството/ чл.6 от ЗГВРСНР/ . В настоящия случай вземанията на жалбоподателката спрямо работодателя са възникнали на 12.07.2019 г. - датата на постановяване на решението на СГС по гр. д. № 3343/2019 г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност е постановено на 13.12.2018 г. и е вписано в търговския регистър на 18.12.2018 г., видно от данните в търговския регистър. Следователно към момента на вписването на решението вземането на Енчева не е било възникнало и респ. не би могло да бъде начислено. Изложените в обратната насока доводи са неоснователни.

Неоснователни са и наведените оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с специалната цел на Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Правото на гарантирано вземане следва да е възникнало преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност/вж. Решение на СЕС от 18.04.2013г. по дело С-247/2012г., постановено по преюдициално запитване отправено на основание чл.267 ДФЕС по адм. дело № 862/2012г. на ВАС/.

От правна страна е обоснован извода, че решението на Директора на ГВРС към НОИ София е издадено от материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Правилно е приложен материалният закон, съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Спазена е целта на закона - възможността за гарантиране на вземанията на работниците да се упражни в кратък срок, за да им бъде осигурен доход, въпреки изпадането на работодателя в несъстоятелност.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100,00/сто/лева на основание чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3598 от 30.05.2022г. по адм. дело № 12433/2021г. на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА Г. Е., [ЕГН], от гр.Плевен,[улица], да заплати на Ф. Г. вземания на работниците и служителите разноски за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА