Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 8385 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. от гр. София чрез процесуален представител адв. А. Т. срещу решение № 3166/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9825/2021 г. по описа на Административен съд София град.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - София град, чрез главен юрисконсулт Д. П. в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд София град е отхвърлил оспорването на Р. Р. срещу решение № 2153-21-213/07.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е била оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/221 от 25.08.2017 г. и е присъдил разноски. Съдът е достигнал до правен извод потвърждаващ констатациите на административния орган, че жалбоподателя не отговаря на законовите предпоставки, регламентирани в чл.68, ал.1 3 и чл. 68б, ал. 1 и 2 от КСО и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От фактическа страна е установено, че Р. Р. е подал заявление № 2113-21-11471 от 20.12.2016 г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст представяйки документи по чл. 2 от НПОС. В административното производство е била изискана информация от отдел Осигурителен архив относно стажа, положен от лицето в ДФ Строймашинжинеринг. В резултат на това е било установено, че в приетата в ООА разплащателна и трудовоправна документация на дружествотоЇза периода от 01.01.1992 г. до 31.01.1992 г. липсвали данни за Рангелов. Било е подадено искане до Агенция по заетостта за изясняване на осигурителни периоди на жалбоподателя в БТ Средец. С писмо № 10-01-11-97#3/28.06.2017 г., ТП на НОИ София град са били уведомени, че за период от 16.08.1990 г. до 30.09.1990 г. по отношение на жалбоподателя няма извършени плащания на обезщетение, което на основание чл. 1, ал. 7 от ПМС № 57/89 г. изключва зачитането на посоченото време за стаж за пенсиониране. Въз основа на посочените факти и обстоятелства е било издадено разпореждане [номер]/221 от 25.08.2017 г., с което постановен отказ да бъде отпусната исканата пенсия. Административният орган е приел, че Р. Р. има осигурителен стаж в размер 22 години, 05 месеца и 05 дни от трета категория. Недоволен от резултата, Рангелов е обжалвал разпореждането по административен ред. С решение № 2153-21-213/07.09.2021 г. директорът на ТП на НОИ София град е оставил жалбата без уважение, а процесното разпореждане е било потвърдено. В хода на съденото производство е била назначена почеркова експертиза, която съдът правилно е кредитирал като пълна, обективна и безпристрастна.

Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен (трудов) стаж и осигурителен доход (оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др.). В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи продължителността и категорията на положения от него труд.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С оглед това, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. С образец УП-30 № XIV-157/04.07.1991 г. е бил представен за период в размер на 10 г., 02 м. и 16 дни 15.10.1976 г. до 31.12.1986 г. Процесното удостоверение е било издадено от Железопътен завод София, но е било подпечатано с печат на ЖПЗ Г. Д. с дата 04.07.1991 г. Дейността обаче на ЖПЗ Г. Д. е била прекратена с решение на МС № 50/1989 г., обн. ДВ бр. 40 от 26.05.1989 г. и е било регистрирано ДФ Транстехника. ЖПЗ Г. Д. към датата на издаването му не е съществувал. В тази връзка не е съществувал работодател, респ. документът е подпечатан от несъществуващ осигурител.

Относно представената трудова книжка № 1236, издадена на 15.10.1976 г. Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г., всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6 от Инструкцията е посочено, че при издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване на датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождената дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници, предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печатът на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т. 6, б. в от Инструкция № 2492 се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т. 8 от същата инструкция е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки следва да се подпишат от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организация. Част от посочените изисквания не са спазени, както правилно е установил първоинстанционният съд. Визираните норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на документа. В случая при извършване на експертизата е било установено, че трудовата книжка на Рангелов е подписана от различни лица и е подпечатана с различен кръгъл и правоъгълен печат.

Относно обр. УП-2 № 246/19.11.1992 г. удостоверяващ осигурителен доход за периода 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. в размер на 38 446,50 лв. Било е посочено, че ДФ Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт е правоприемник на СО Вагонстроене и ДФ Транстехника със заповед № 54/14.06.1990 г. е видно, че Р. Р. е работил във фирмата и е получавал за труда си, възнаграждение в рамките на три години преди създаването й през 1990 г.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на чл. 68, ал.1 3 и 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3166/10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 9825/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Р. Р., [ЕГН] от гр. София, да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН