Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3543/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по касационната жалба на Г. Х. с [ЛНЧ], търсещ закрила от Турция, чрез адв. Д. Т., срещу Решение № 1198 от 12.02.2025 г., постановено по адм. д. № 1490/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено оспорването на турския гражданин срещу Решение № 12204 от 25.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х..
Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Касаторът поддържа, че молбата му за предоставяне на международна закрила е обоснована с опасност от преследване по признак принадлежност към определена социална група [заличен текст] общността в Турция и политическо мнение съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения се иска отмяна на решението със законните последици.
Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Х., оспорва основателността й в съдебно заседание.
Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за правилност на решението.
Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна.
Според фактическите установявания на първостепенния съд въз основа на молбата на Г. Х. за предоставяне на международна закрила с вх. № 1718/15.07.2024 г. е съставен регистрационен лист, съдържащ имената на молителя, място на раждане - гр. Одрин, Турция, етническа принадлежност [заличен текст], атеист, с висше образование, неженен. На 21.08.2024 г. е проведено интервю, в рамките на което търсещият закрила споделил, че е влязъл на територията на страната легално през 2009 г. с виза Д, за да започне обучението си в Медицинския университет в гр. Варна, продължило около 4 години, след което се върнал да работи в Турция. Х. заявил, че там е задържан 10 пъти заради участието си организацията на [заличен текст] и в протести срещу управляващите. По силата на две осъдителни присъди платил глоби, осъден е като държавен служител за нападение на кмета на гр. Одрин, когото замерял с яйца. Изтърпял и наказание две години лишаване от свобода в затвор в гр. Одрин. Там бил обект на заплахи с убийство и на насилие. Позовал се и на заповед за издирването му в Турция поради обвинения за обида на длъжностни лица. На допълнителното интервю Х. споделил, че [заличен текст] е втората причина да напусне Турция, тъй като [заличен текст] общността не е добре приета в страната.
Административен съд Хасково е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати процесуални нарушения, носещи белега същественост.
Според инстанцията по същество анализът на фактите, изложени от Х. в рамките на двете интервюта, както и на събраните доказателства в хода на административното и съдебното производства не обуславят извод спрямо търсещия закрила да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, което да се основава на някоя от причините по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. С позоваване на 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН е мотивиран извод, че предпазването от понасяне на наказателна отговорност не е основание за предоставяне на бежански статут. Изготвената въз основа на общодостъпни източници справка за актуалната ситуация в Турция към 15.11.2024 г. според съда не дава основание за извод да е налице дискриминация и масово преследване на [заличен текст] общността на цялата територия на страната.
АС Хасково е възприел като обосновани изводите на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на Х., доколкото не се установява за чужденеца да е налице реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В Турция няма активни бойни действия, което означава, че на територията й не е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕС на Съвета (отм.), дадено решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС. Съдът е обобщил, че не са налице и основанията по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут.
Решението е неправилно.
От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (директива 2011/95/ЕС, Директивата) и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия закрила е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от касатора във връзка със заявената от него [заличен текст].
Разпоредбата на член 10, параграф 1 от Директивата дава легално определение на понятието определена социална група, принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване. За целта членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. СЕС е тълкувал понятието определена социална група в Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по съединени дела X и Y и Z, C‑199/12C‑201/12, приемайки, че [заличен текст] на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея.
В разглеждания случай наличието на законодателство, насочено срещу правата на [заличен текст] лица, данни за каквото съдържа съставената от специализирана дирекция на ДАБ справка, позволява да се обоснове извод, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Административният орган е следвало да обсъди законодателството против [заличен текст] общността в Турция с оглед разпоредби за престъпления срещу обществения морал, защита на семейството и противоестествено [заличен текст] поведение, които понякога служат като основа за злоупотреба от страна на полицията, дискриминация от работодатели и забрана за публични събирания, вместо което се е ограничил да ги посочи в административния акт. Изводът на органа, че не се установява преследване поради принадлежността на касатора към определена социална група не кореспондира с информацията, че през 2023 г. тенденцията за насочване на [заличен текст] кандидатите за международна закрила към по-отворени общности като Ескишехир, Денизли и Ялова, се променя и провинциите са затворени за регистрация.
Съгласно т. 58 от цитираното решение на СЕС националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от Директивата. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. При това не е необходимо да се касае за мерки, които са били директно насочени към кандидата за закрила. Достатъчна е преценката за основателни опасения от преследване при завръщане на молителя в неговата страна на произход по смисъла на член 2, буква в) във връзка с член 9, параграф 3 от Директивата.
Основателен е касационният довод, че административният орган не е анализирал психологичния статус на Г. Х., сочещ, че той е бил жертва на множество [заличен текст] в периода, в който се е намирал в затвора; че касаторът емоционално е в нива на трайна и поддържаща фаза на [заличен текст]. Това задължение на ответника по касация произтича от разрешенията, дадени от СЕС с решението от 29 юни 2023 година по дело C-756/21 Х: разпоредбата на чл. 4, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, понастоящем Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с точна и актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидата за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното здраве на същия, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход, и когато прибягването до такава експертиза се окаже необходимо или относимо, за да се преценят реалните нужди на посочения кандидат от международна закрила, стига редът и условията за извършване на такава експертиза да са съобразени в частност с гарантираните от Хартата на основните права на Европейския съюз основни права.
Съгласно член 10, параграф 1, буква д) от Директивата понятието политическо мнение обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. Понятието трябва да се тълкува широко и може да обхване всяко мнение или въпрос по отношение на държавния апарат, правителството, обществото или политиката, независимо каква сила има или колко е вкоренено у молителя. От значение при преценката за преследване е не толкова какви са личните мотиви на молителя, а дали субектите на преследване считат мнението, идеите или убежденията за политически (решение на СЕС от 12 януари 2023 г., Migracijos departamentas, C‑280/21, т. 26 и т.27).
Директивата не предписва стандарта на доказване, който се изисква, за да може опасенията да бъдат считани за основателни. В решението си от 5 септември 2012 г. по делото Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77, СЕС разяснява, че когато преценяват дали молителят има основателни опасения от преследване, компетентните органи следва да определят дали установените обстоятелства представляват или не заплаха, поради която съответното лице може с основание да се опасява с оглед на личното си положение, че действително спрямо него ще бъдат извършени актове на преследване. Директивата предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване. Тя също така отразява разбирането, че заплаха от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила. Следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила; то може да се опасява от преследване в бъдеще.
Преценката дали Г. Х. може, предвид индивидуалната си ситуация, с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване при завръщане в родината си, трябва да се извърши бдително и предпазливо (решение на СЕС от 5 септември 2012 г., Y и Z, C‑71/11 и C‑99/11, т. 76 и 77/. За целта трябва да се обсъдят и преценят всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, информацията и документите, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване, както и индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директивата фактът, че молителят вече е бил преследван, е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. От съществено значение е общата достоверност на твърденията на молителя, както и обстоятелството дали чрез политическото мнение, което е изразявал или чрез дейностите, които евентуално е извършвал, за да популяризира това мнение по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, жалбоподателят вече е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава.
По отношение на твърдяното от касатора тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ - претърпените от него изтезания чрез регулярни [заличен текст] за продължителен период от две години в затвора в гр. Одрин и предвид факта, че е заплашен от присъда лишаване от свобода за престъпление по чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от НК на Турция съгласно обвинителен акт № 2023/4818 по дело 2023/5871 както административният орган, така и съдът е следвало да изложат мотиви относно наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ предвид индициите за опасения от подлагането му на изтезания, нечовешко и унизително отнасяне в качеството му на обвиняем по престъпление за обида към президента Р. Е. което не е сторено.
Липсата на подробно обсъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и необходимостта от обсъждане на бежанската история в контекста на актуалната ситуация в страната на произход обуславят неправилност на първоинстанционното решение. Такива нарушения са допуснати и в административното производство, което налага отмяна и на административния акт и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган, при което подробно и конкретно да се прецени бежанската история на чужденеца в съответствие с актуалната информация за страната на произход и по-конкретно по отношение подхода на официалната власт към лицата, изразяващи различно от официалното политическо мнение и лицата с [заличен текст] при съобразяване на разрешенията, дадени в цитираната практика на СЕС.
По тези съображения се налага извод, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила пропуск на инстанцията по същество да анализира установените по делото факти в тяхната съвкупност и да обсъди доводите на търсещия закрила, в резултат на което неправилно е приложен материалният закон. Изложеното обуславя отмяната му като вместо него се постанови друго, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и да се върне преписката за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила от 15.07.2024 г. съобразно дадените в настоящите мотиви указания по тълкуване и прилагане на закона.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1198 от 12.02.2025 г. по адм. д. № 1490/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 12204 от 25.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет по искането на Г. Х. за предоставяне на международна закрила от 15.07.2024 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА