Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 8769 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 141 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 332/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ - Кърджали.

С обжалваното решение е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 16000921000992-091-001 от 09.08.2021 г. ., издаден от началник сектор, възложил ревизията и орган по приходите пи ТД на НАП Пловдив, с който на С. Халил на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е установена отговорност за задълженията на „А. Ф. ЕООД в размер на 5 009,00 лева главница и 2 078,98 лева лихви за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. и 43 817,94 лева главница и 23 626,24 лихви за забава за ДДС за периодите от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г., като преписката е изпратена на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, както и Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на лицето разноски в размер на 410 лева.

Подадена е частна жалба от С. Халил срещу определение № 84 от 09.06.2022 г. по адм. дело № 332/2021 г. по описа на АС Кърджали, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта относно разноските.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че заповедта, с която е възложена процесната ревизия, не е редовно връчена на адресата си. Поддържа се, че това е сторено по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на електронен адрес, регистриран като електронен адрес от ревизираното лице, считано от 13.10.2015 г. съгласно справка от информационната база данни на НАП за декларирани и регистрирани електронни адреси. Заявява се и становище, че всички ЗИЗВР, както и самият РА са изпратени именно на посочения електронен адрес и съответно, са изтеглени от него. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендират се разноски.

Ответната страна по касационната жалба – С. Халил, представлявана от адв. П. Б. оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

В частната жалба на С. Халил се обосновава становище за неправилност на обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на РЛ по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските.

Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив не изразява становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

1.Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Кърджали е бил РА № Р- 16000921000992-091-001 от 09.08.2021 г. ., издаден от началник сектор, възложил ревизията и орган по приходите пи ТД на НАП Пловдив, с който на С. Халил на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е установена отговорност за задълженията на „А. Ф. ЕООД в размер на 5 009,00 лева главница и 2 078,98 лева лихви за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. и 43 817,94 лева главница и 23 626,24 лихви за забава за ДДС за периодите от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г.

Съдът е приел от фактическа страна, че началото на ревизионно производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000921000992-020-001 от 17.02.2021 г., издадена от П. С., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, като ЗВР е връчена на електронен адрес [електронна поща] на 22.02.2021 г. / л. 165 от делото/.

Първостепенният съд е посочил, че ревизионното производство включва издаването на заповед за възлагане на ревизия - чл. 112, ал. 1 ДОПК и нейното връчване на ревизираното лице – чл. 114, ал. 1 и чл. 113, ал. 2 ДОПК. Всички процесуални елементи, включително срокът за извършване на ревизията, започват да текат от момента на връчване на ЗВР. Според АС Кърджали съобщенията в ревизионното производство следва да се връчват основно на адреса за кореспонденция, който е този по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, като по категоричен начин е установено, че по преписката липсват данни за извършено посещение от орган по приходите на адреса за кореспонденция на РЛ, нито такива за изпращане на писмо с обратна разписка за удостоверяване на връчването по реда на чл. 30, ал. 3 ДОПК. Според АС Кърджали разпоредбата на чл. 29 от кодекса установява възможните и допустими способи за връчване на съобщенията в административното производство. Посочването на електронен адрес е предвидено като възможност, без да е предвидено като задължение на лицето, което означава, че само ако то е заявило пред органите по приходите електронен адрес за кореспонденция, за тях възниква възможността да връчват съобщенията по посочения начин. Приел е, че наличието на данни, че посоченият електронен адрес е деклариран от „А. Ф. ЕООД, не означава, че същият автоматично се обвързва с ревизираното физическо лице, като отговорността му е ангажирана на основание чл. 19 ДОПК за задължения на „А. Ф. ЕООД. Посочил е в тази връзка, че се касае за различни правни субекти. Допълнил е, че наличието на данни за изтегляне от посочения електронен адрес на други документи в рамките на ревизията, включително и изтеглянето на обжалвания РА, не означава, че ЗВР е надлежно връчена и процесното ревизионно производство е започнало да тече. В заключение е обобщил, че след като от страна на данъчната администрация няма ангажирани доказателства, че самото физическо лице Халил е посочвало електронния адрес [електронна поща] по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то приходните органи са били длъжни да осъществят връчване на ЗВР чрез посещение на адреса за кореспонденция, а това не е сторено. Прието е, че ЗВР не е надлежно връчена в съответствие с правилата на чл. 28 и чл. 29 ДОПК, нарушени са принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, като нарушението на чл. 113, ал. 2 ДОПК рефлектира върху крайния акт, с който приключва ревизията – РА е издаден извън рамките на ревизионното производство, което обуславя неговата нищожност.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т.3 АПК.

Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК в приложимата по време редакция сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. В случай, че лицето е посочило такъв електронен адрес, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК.

В разглеждания случай заповедта за възлагане на ревизия не е изпратена на деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Твърдението на касатора, че електронният адрес, използван за контакт с ревизираното лице, е регистриран като електронен адрес за кореспонденция със С. Халил според информационната система на НАП, не обуславя извод, че той е заявен от нея по реда на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Меродавно за приложимостта на последната норма е писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция, но по преписката такова липсва.

Отделно от горното, необосновано видно от мотивите на решението на решаващия орган се приема, че връчването на процесната ЗВР е надлежно осъществено на посочения електронен адрес, доколкото това бил електронният адрес, деклариран от „А. Ф. ЕООД, чийто управител е ревизираното физическо лице и за чиито задължения е ангажирана отговорността му по чл. 19 ДОПК с процесния РА. Наличието на данни за активиране на електронните препратки на съобщенията, респ. за изтегляне на имейлите, подадени от приходната администрация, включително и този, отнасящ се до връчване на първата ЗВР, не означава, че е налице надлежно според правилата, разписани в чл.28 и чл. 29 ДОПК връчване на процесната ЗВР на ревизираното лице. Както правилно е посочил и първоинстанционият съд, налице са различни правни субекти, поради което приходните органи са били длъжни да пристъпят към връчване на първата ЗВР на декларирания от РЛ адрес за кореспонденция по аргумент от чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, а в настоящия случай това изискване не е изпълнено. По тези съображения е правилен изводът на АС Кърджали, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск накърнява в съществена степен правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността то да бъде упражнено в пълен обем. Нарушени са и принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, както и чрез ненадлежното връчване на ЗВР се осуетява преценката дали ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. При невръчена ЗВР не е завършен фактическият състав, обуславящ надлежното образуване на ревизионното производство, а този порок рефлектира върху действителността на обжалвания РА и обуславя извод за неговата нищожност. В този смисъл решение № 4753 от 14.04.2021 г. по адм. дело № 13447/2020 г., решение № 3042 от 22.03.2023 г. по адм. дело № 7130/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

Следователно, като е достигнал до извода за нищожност на процесния РА и е изпратил преписката по компетентност на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, АС Кърджали е постановил правилно решение.

2. Частната жалба е неоснователна.

С решението в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер на 410 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.

Подадено е искане от С. Халил за изменение на решението в частта относно разноските с присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2760 лева.

С обжалваното определение АС Кърджали е отхвърлил искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че за да се присъдят разноски в полза на страната съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да са налице доказателства за извършването им. Позовал се е на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е съобразил липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, както и че от съдържанието на представения платежен документ посочената в него сума от 2760 лева не може да бъде обвързана с твърдяното като уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и съответства на доказателствата по делото. От страна на С. Халил е направено искане до съда за присъждане на разноски преди приключване на устните състезания по делото / видно от молба на л. 359 от делото/ заедно с приложен списък за разноски / на л. 360 от делото/, като се претендират разноски в размер на 10 лева – държавна такса, 400 лева – възнаграждение за вещо лице по ССчЕ и 2760 лева – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Видно от доказателствата по делото, не е представен договор за правна защита и съдействие между страните, за да се извърши преценка как е уговорено адвокатското възнаграждение, включително и относно неговия размер и начин на заплащане – в брой или по банков път. От друга страна, от приложения платежен документ / на л. 361 от делото/ не може да се установи по категоричен начин твърдяната привръзка с процесното дело. В платежния документ действително е отразена сума в размер на 2760 лева в полза на адв. П. Б., като в него е отразено плащането на хонорар по адм. дело от 21 г. АС Кърджали за С. Халил и като наредител е посочен С. Ф. ЕООД. Т.е. липсва яснота по кое конкретно административно дело пред АС Кърджали и от кого е заплатена сумата.

Следователно, обосновано съдът не е присъдил в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2760 лева. До друг извод не се достига и от съдържанието на представените пред касационната инстанция ПНПОМ, запорно съобщение и ПНОМ, доколкото наличието на наложен запор върху банкови сметки на ревизираното лице не изключва възможността на същото да извърши заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение по някой от способите – в брой или по банков път, с посочване на лицето, от чието име се заплаща, в полза на съответния адвокат и във връзка с осъществена процесуална защита по конкретно дело. Последните елементи в случая не се установяват по делото, поради което обжалваното определение се явява правилно.

С оглед крайния изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство в размер на 2600 лева съгласно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. Поради неоснователността на частната жалба, на С. Халил не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно разписаното в договора за правна защита и съдействие / на л. 56 от настоящото дело/, както и разноски за държавна такса в размер на 40 лева за частната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 17.05.2022 г. и определение № 84 от 09.06.2022 г., постановени по адм. дело № 332/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на С. Халил [ЕГН] разноски в размер на 2 600 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА