Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 8826 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Т. В., срещу решение № 586 от 15.08.2022 г., постановено по адм. д. № 123/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменен издадения от него акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/379 от 31.01.2022 г.
Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Посочва, че в представените от кандидата сертификати е посочена нулева ставка като произведена биологична продукция, което обуславя прекратяването на ангажимента. По отношение декларирането като угар заявява, че за площите които през целия 5-годишен период са били декларирани като угар, сертификат не е бил изискван, но процесните площи през периода са били заявявани за отглеждане на биологична култура, а като угар са били заявени през 2019 г., която е последната година на ангажимента. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – В. У., чрез адвокат Н. З., в представено писмено становище и допълнителната молба оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г., с изх. № 01-6500/379 от 31.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.), поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба.
Първоинстанционният съд е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Посочено е, че той съдържа фактически и правни основания, които след изложение на приложимите норми са преценени от съда като недостатъчни, за да бъде извършена преценка за несъответствията на представения сертификат с нормативните изисквания. Намерено е, че представения сертификат от 2019 г. отговаря на изискванията, представен е в нормативно установения срок и удостоверява състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане в годината на издаването му. Съдът е изложил и едно материално правно основание за незаконосъобразност на обжалвания акт – че не е било възможно изпълнение на изискването за удостоверяване на произведена продукция от процесните 5 бр. парцели, защото за годината на издаване на сертификата същите са били заявени като угар. Така постановеното решение е неправилно.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон са погрешни.
Актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, с което са спазени процесуалните правила и установената форма с оглед изискването на чл. 59, т. 4 от АПК. Посочените правните основания са чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., както и в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. За да приложи тези правни основания за прекратяване на поетия ангажимент, административният орган е изложил фактически основания, че представеният от дружеството документ по смисъла на чл. 29, 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискванията заложени в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008 и конкретно – всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.
Предвид изложеното следва да се приеме, че макар и не много детайлни, в акта са посочени фактическите основания за прекратяване на ангажимента и не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото посочените в оспорения административен акт правни основания, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт.
Не може да бъде споделена преценката на Административен съд Хасково за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В. У. не притежава надлежен документ – сертификат или писмено доказателство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. съществувало и към датата на приемането й (обн. ДВ., бр. 16 от 27.02.2015г.).
Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба № 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане".
Видно от приложените по преписката документи за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие”, Узунова е поела ангажимент по тази мярка през 2015г., която се явява първата година на поетия ангажимент, а 2019г. е последната пета година от същия. Следователно представения пред касационната инстанция сертификат за произведена биологична продукция през 2020 г., както и останалите представени по преписката сертификати от същата година, не се отнасят за релевантния за ангажимента период. Видно от другия представен сертификат от 2018 г., който също е приложен и по преписката, с него не може да се удостовери произведена биологична продукция, тъй като в графите на колоната за произведени количества са посочени нулеви стойности.
Задължението по чл.33, ал.1, т.2 от наредбата в редакцията й към датата на издаване на обжалвания акт е съществувало още към датата на приемане на Наредбата, което обстоятелство изрично е отбелязано и в обжалвания акт. Съществувало е и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015г.
От представения по преписката сертификат № 193 от 24.10.2019 г., издаден от "Нутрамед" ЕООД се установява, че процесните пет парцела са органични, заявени са като угар, което налага извод, че от тях не е произведена продукция. Това обаче се отнася за 2019 г., а видно от таблиците към заявяванията от предходни години, те са били с код на култура, различен от 1900000 – площи с угари, а именно: 231180 – пелин. Това се потвърждава и от даденото от Узунова писмено обяснение от 31.07.2020 г., в което е посочила, че през 2014г. е почистила нивите и през есента е засяла бял пелин и черен риган. През 2015 г. площите са били заявени по мярка 11 "Биологично земеделие", а през 2017 г. насажденията от бял пелин са били подменени с бял равнец.
Следователно правилни са изводите на административния орган за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Така подпомаганото лице не е изпълнило изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от наредбата, тъй като представените от него писмени доказателства не удостоверяват произведена биологична продукция, каквото е изискването на посочените разпоредби. Заключението на съда, че тези документи удостоверяват произведени биологични продукти е направено при грешен анализ на визираните нормативни изисквания. Заявените площи не са били под угар за целия период на подпомагане. Такива те са в последната година на ангажимента – 2019 г., но за предходните години са били заявявани като засети с пелин и бял равнец. Изискуемият сертификат за биологично качество на добитата продукция от тези култура не е представен преди 2019 г., а представеният такъв от 2020г. е след изтичането на периода на поетия ангажимент
Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за декларираните площи води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Според цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
Възраженията на ответника относно размера на подлежащата на възстановяване субсидия и приетият по-неблагоприятен такъв с изменената разпоредба на чл.15, ал. 4, б "г" нямат връзка с оспорения акт за прекратяване на ангажимента, тъй като размерът на финансовата помощ, която следва да бъде възстановена не е установена с него, а тя ще бъда предмет на отделно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. В. У. следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултски възнаграждения в размер по 100 лева за първата и за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Освен тях Узунова следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ и 70 лева за заплатената държавна такса за касационната жалба.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 586 от 15.08.2022 г., постановено по адм. д. № 123/2022 г. по описа на Административен съд Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. У. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/379 от 31.01.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА В. У. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ