О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50727

София, 11.10. 2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. П.

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4617 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С., чрез особения представител адв. С. Д., срещу решение № 319/01.04.2021г. по гр. д. № 2178/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу А. С. искове по чл. 430, ал.1 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл. 430, ал.2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Предвид факта, че ответникът е испански гражданин, приложение следвало да намери Регламент (ЕО) 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела и Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански или търговски дела. Без да се оспорват предпоставките за назначаване на особения представител по реда на чл. 47 ГПК, се сочи, че е следвало документите по делото, включително съдържащият изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита, да бъдат връчени на адрес в държавата, чиито гражданин е длъжникът, а в случая такъв бил и известен на кредитора. Неспазването на подобна процедура поставяло в неравноправно положение живеещите на адрес в чужбина граждани на държави членки на ЕС, спрямо тези, живеещи на територията на Р България.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се правят следните изявления, за които се твърди да са правни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с актовете на СЕС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото :

1/ Решението е постановено в нарушение на правото на ЕС - Регламент (ЕО) 1393/2007 и Регламент ( ЕО) №1206/2001г.

2/ Следва ли член 20, § 2, буква „а“ от ДФЕС вр. с чл 47, § 2 от Хартата на основните права и чл.1, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 1206/2001г. да се тълкува в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извърши служебна справка за адрес на ответника в собствената му държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава членка на ЕС, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където пребивава ?

3/ Когато длъжникът е гражданин на ЕС, задължително ли е книжата по делото да му бъдат връчени по постоянния адрес в държава –членка на ЕС или е достатъчно да се връчат на известен адрес в Р България, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредит?

Твърди се и основанието на чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК – очевидна неправилност на решението, тъй като в същото неправилно били приложени разпоредбите на българското право вместо тези на правото на ЕС.

Ответната страна по жалбата „Банка ДСК“ АД възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено наличието на валидно облигационно отношение между страните, породено от договор за кредит от 16.08.2007г., по който ответникът Саакян е спрял да изпълнява задълженията си за плащане на погасителните вноски, считано от месец март 2017г. ; наличието на основание за упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и е счел, че предсрочната изискуемост е настъпила от датата на получаване от назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК представител на длъжника - ответник на препис от исковата молба, в която се съдържа изявлението за предсрочна изискуемост. Последният извод е обоснован от фактическа страна с приетото, че са били налице всички изискуеми от процесуалния закон предпоставки за приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, а от правна – чрез възприемане на дадени по реда на чл. 290 ГПК разрешения (решение № 198/18.01.2019г., т. д.№ 193/2018г., ВКС, І ТО; р. № 86/27.10.2020г. по т. д.№ 2118/2019г, ВКС, ІТО), съгласно които материалноправният ефект от обявяване на предсрочната изискуемост настъпва и когато изявлението за нея достигне до назначения на кредитополучателя - ответник при условията на чл. 47, ал.6 ГПК представител.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Касаторът е формулирал само два въпроса, тъй като изявлението под номер едно е бланкетно твърдение за наличие на основание по чл. 281, т.3 ГПК за касационно обжалване, а не правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК.

Въпрос номер две не е правен в изяснения по – горе смисъл на чл. 280, ал.1 ГПК. Формулиран е като преюдициално запитване, а адресат на такова не е касационната инстанция, а СЕС.

Въпросът по т.3 е формулиран произволно, без връзка с фактите по делото и няма претендираното от касатора значение за изхода на спора. За да формира извода си, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, въззивният съд е отчел кому е връчено изявлението на банката за упражняване правото й на предсрочна изискуемост и дали връчването на назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК представител има материалноправен ефект. Къде, в смисъл до какъв адрес, е следвало да бъде адресирано изявлението, за да породи този ефект, е обстоятелство, което не е обсъждано от въззивната инстанция като обосноваващо правните изводи за настъпване на предсрочната изискуемост. От друга страна, страните, респ. техните представители, не са възразявали срещу законосъобразността на процедурата по чл. 47, ал.1-6 ГПК. А тя е спазена. Противно на твърденията по касационната жалба, ответникът е арменски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Р България, където има регистриран постоянен и настоящ адрес. Това е установено от извършената от съда справка в регистъра на НБД Население. Ответникът не е намерен нито на адреса по исковата молба, който отново е на територията на Р България, нито на постоянния си или настоящ адрес. Липсват каквито и да било данни по делото, че ответникът е гражданин на държава членка на ЕС ( на Испания, както се твърди в касационната жалба), има обичайно местопребиваване на територията на различна от Р България държава членка на ЕС или известен адрес на такава територия.

Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, пряко от съдържанието на въззивния акт, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Случаят не е такъв, тъй като прочита на обжалвания акт не разкрива очевидна неправилност при определяне на приложимото материално право, нито видимо нарушение на съдопроизводствените правила за връчване на съдебните книжа.

В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.

При администриране на касационната жалба въззивният съд не е определил възнаграждение за особения представител на ответника – жалбоподател за касационната инстанция, а такова се следва в размерите по чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 600 лева. На основание чл. 77 ГПК ищецът Банка ДСК ЕАД следва да бъде осъден да плати тази сума по сметка на ВКС, за да бъде изплатена на адв.Д..

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319/01.04.2021г. по гр. д. № 2178/2020г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Банка ДСК АД да плати по сметка на ВКС, на основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 47, ал.6 ГПК, сумата 600 лева за възнаграждение на особения представител на касатора за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: