6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50726

гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 935 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Обединено училище „П. С. - гр.Пловдив с предишно наименование Основно училище „П. С. - гр.Пловдив, представлявано от адв. Т. Д., срещу въззивно решение № 440/20.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1863/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260940/23.03.2021 г. по гр. д. № 504/2020 г. на Районен съд – Пловдив и са уважени предявените от Е. Д. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в Обединено училище „П. С. - гр.Пловдив.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кой е „отделният случай“ по смисъла на чл. 333, ал. 1 КТ, при който работодателят може да уволни дисциплинарно работник или служител само с предварително разрешение на инспекцията по труда (ИТ); когато работодателят, обръщайки се към държавните органи, е изложил конкретни провинения и конкретна фактическа обстановка, при които веднъж вече е получил разрешение по чл.333, ал.1, т.4 КТ, променя ли се „отделният случай“, ако при същите провинения и факти лицето представи нов болничен лист за друг период от време; 2) „представлява ли „отделен случай” новият болничен лист или такъв съгласно чл. 333 КТ е конкретната дисциплинарна процедура, за която се иска и дава разрешение; не би ли следвало да се иска ново разрешение от ИТ само в случай, че има някаква промяна в дисциплинарната процедура - включване на нови дисциплинарни нарушения” и т. н.; 3) „когато работник или служител ползва каскадни болнични листове - голямо множество, с различни диагнози за заболявания, кратки поединично, но обхващащи дълъг период от време, трябва ли работодателят за всеки отделен болничен лист да провежда нова процедура пред ТЕЛК и ИТ по реда на чл. 333 КТ”; 4) „когато работодателят е поискал мнение на ТЕЛК и разрешение от ИТ за дисциплинарно уволнение, излагайки в пълнота фактическите си основания и указвайки пред държавните органи, че лицето постоянно си взима различни нови болнични и държавните органи вземат това предвид, следва ли разрешението на Инспекцията по труда да се счита отменено с всеки нов болничен лист и не поражда ли това правна несигурност и неравнопоставеност на работодателя“; 5) „когато разрешението от ИТ е получено за конкретно посоченото в искането фактическо и правно основание и впоследствие уволнението е извършено на същото основание, следва ли да се счита разрешението недадено, поради това, че е представен друг пореден болничен лист“. Твърди се, че по поставените въпроси е налице противоречие с решение № 150/14.01.2021 г. по гр. д. № 3/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. Бланкетно се поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата – Е. Д., представлявана от адв. К. Г., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „директор” в ОУ „П. С. - гр.Пловдив е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-06-20/ 04.11.2019 г. на началника на Регионално управление на образованието (РУО)- Пловдив, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 15.11.2019 г. – датата на връчване на заповедта на упълномощения представител на служителката - адв. Г.. Върху заповедта пълномощникът писмено възразил, че към датата на връчване Д. се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като за периода 11.11.2019 г. - 17.11.2019 г. е в разрешен с болничен лист № Е20198973651 отпуск за временна неработоспособност; както и че е член на ръководен изборен синдикален орган, изграден на териториален и отраслов принцип - председател на синдикална организация „Образование и наука“- гр.Пловдив към Синдикат „Спартак“.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че ищцата е била в отпуск по болест за времето от 04.06.2019 г. до 11.09.2019 г., включително. В този период с писмо от 03.07.2019 г. началникът на РУО – Пловдив е поискал от инспекцията по труда предварително разрешение за прекратяване на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на трудовото й правоотношение и такова е дадено с писмо от 08.07.2019 г. на ИТ. Въпреки това, работодателят не е пристъпил към уволнение на служителката. Последната се е върнала на работа на 12.09.2019 г. и е изпълнявала трудовите си задължения до 03.11.2019 г., вкл. От 04.11.2019 г. до 10.11.2019 г. Д. е била в отпуск по болест, за което е издаден болничен лист № Е 20198973621 от 04.11.2019 г. и същият е представен на работодателя на 06.11.2019 г. Отпускът е продължен до 17.11.2019 г. с последващ болничен лист, издаден на 12.11.2019 г., който също е представен на работодателя в срок и заведен в дневника на приетите болнични листове (под № 216 от 13.11.2019 г.). С писма изх. № РД-25-2132/06.11.2019 г. и изх. № РД-25-2147/13.11.2019 г. за ползвания отпуск е уведомено и РУО – Пловдив. Следователно, към момента на връчване на заповедта за уволнение (на 15.11.2019 г.) както ответното училище, така и РУО са били известени, че ищцата е в разрешен отпуск по болест до 17.11.2019 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при уволнението на ищцата работодателят не е спазил императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Посочената разпоредба предвижда, че дисциплинарно уволнение на работник или служител може да се извърши и при започнато ползване на разрешения му отпуск, но само след получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай. Нормата е императивна и има за цел осигуряване на свободата и закрилата на труда. Закрилата е ограничена във времето (докато трае отпускът), а спазването от работодателя на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се преценява съобразно момента на връчване на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 7 КТ). В случая, предварително разрешение за дисциплинарното уволнение на ищцата е следвало да бъде поискано и дадено към 15.11.2019 г., тъй като тогава ищцата е ползвала друг отпуск по болест. Даденото от ИТ разрешение от 08.07.2019 г. е без правно значение, тъй като касае различен период, който е приключил с изтичането на разрешения отпуск и завръщането на Д. на работа на 12.09.2019 г. До посочената дата работодателят не е упражнил правото си да прекрати трудовото й правоотношение при наличие на разрешение на ИТ, нито е сторил това в следващите 2 месеца, в които ищцата е била на работа и не се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. За периода 04.11.2019 г. - 17.11.2019 г., в който уволнението е извършено по време на ползването на друг отпуск по болест, предварително разрешение от ИТ не е искано и не е получено, което обстоятелство обуславя незаконност на уволнението само на това основание, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество, респ. останалите сочени основания за незаконосъобразност на оспорената заповед.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора в изложението му въпроси, които обобщени касаят приложението на нормата на чл. 333, ал. 1, т.4 КТ.

Практиката на ВКС е безпротиворечива, че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да защити работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни причини. Конкретно, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага винаги, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск, без значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др. Същевременно, работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Ако работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В случаите, когато работникът или служителят е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност въз основа на болничен лист, който отпуск впоследствие е продължен, то само ако той съзнателно укрие това обстоятелство като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр.51/2017 г.) да представи новия болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва (вж. - решение № 9/ 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о., решение № 63/31.03.2011 г. по гр. д. № 1728/2009 г., IV г. о., решение № 197/09.06.2011 г. по гр. д. № 661/2010 г., IV г. о., решение № 437/20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г., IV г. о., решение № 468/ 10.01.2013 г. по гр. д. № 1621/2011 г., IV г. о., решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г. о. и др.). Работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител за всеки отделен случай от визираните основания (чл.333, ал. 1 КТ), за които законът предвижда такава предварителна закрила при уволнение. Правнорелевантният момент за преценка, дали е дадено предварително разрешение за уволнение, е връчването на заповедта за уволнение, т. е. когато волеизявлението за прекратяване на трудовия договор е достигнало до адресата (чл. 333, ал. 7 КТ).

Въззивното решение е постановено в съответствие с цитираните правни разрешения. При установеното по делото, че ищцата е ползвала разрешения й отпуск по болест в периода 04.11.2019 г. - 17.11.2019 г., в който тя не е била на работното си място и своевременно е представила на работодателя болничните листи, а заповедта за дисциплинарно уволнение й е връчена на 15.11.2019 г., без за относимия период да е поискано и получено предварително разрешение от ИТ, решаващите изводи на въззивната инстанция за незаконност на уволнението не са изградени в противоречие с точния смисъл и съдържание на закрилната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и създадената по приложението й практика на ВКС. Правилно въззивният съд е приел, че разрешението за уволнение, дадено от ИТ за предходен период на отпуск по болест, който е приключил с явяването на служителката на работа и в който работодателят не е упражнил правото си да прекрати трудовия й договор, е неприложимо за друг последващ период на отпуск по болест, щом не се касае за продължение на болничния лист.

Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с цитираното от касатора решение № 150/14.01.2021 г. по гр. д. № 3/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о., което касае съвсем различна хипотеза от настоящата – за несъответствие между основанието на искано и получено от ИТ разрешение за уволнение и основанието, посочено в заповедта за уволнение (при поискано и дадено разрешение за уволнение на основание чл.330, ал. 2, т. 6 КТ, незаконосъобразно трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на друго основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ).

Предвид наличието на установена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, която е съобразена от въззивния съд, не се установяват сочените от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния закон – също не е налице. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяване на решението е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС.

При този изход на спора, касаторът дължи на пълномощника на ответницата по жалбата заплащане на сумата 500 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство и защита.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 20.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1863/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Обединено училище „П. С. - гр.Пловдив, БУЛСТАТ -[ЕИК], представлявано от директора Х. Д., да заплати на адвокат К. Г., с ЕГН [ЕГН], от АК – Пловдив сумата 500 лв. (петстотин лева) адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.