5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50719

гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 622 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д., чрез адв. М. П., срещу въззивно решение № 87/21.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 292/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 470/04.03.2021 г. по гр. д. № 3325/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което касаторът е осъден на основание чл. 403 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на „Рубикон Инженеринг“ АД сумата 53 410,18 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснато в полза на жалбоподателя обезпечение по ч. гр. д. № 1382/2015 г. на Окръжен съд – Варна чрез наложен запор на сметка на дружеството в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 104 532,38 лева, за периода от 28.08.2015 г. до 11.09.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно...