3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50165

София, 10.10.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 3485/2022 година.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Подадена е от П. Н. Г., чрез адв. И. К. И., молба вх. № 5018081/04. 02. 2020 г. на СРС, уточнена с молби вх. № № 25132204/23. 08. 2021 г., 25132203/23. 08. 2021 г., 25140831/20. 09. 2021 г., 25007469/01. 02. 2022 г., 25009066/07. 02. 2022 г., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на решение № I-47-25 от 19. 02. 2011 г. по гр. д. № 21019/2009 г. на Софийски районен съд, 47 състав, потвърдено с решение от 22. 12. 2011 г. по гр. д. № 4970/2011 г. на Софийски градски съд, II „г“ състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 223 от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № 269/2012 г. на ВКС, 2 г. о.

С писмен отговор ответниците по молбата за отмяна Я. Ц. Ч. и В. Р. Ч., както и П. И. Ш. (законен наследник и правоприемник по чл. 227 ГПК на ответницата по иска по чл. 108 ЗС Л. Ж. Г.), чрез пълномощника си адв. К. Я.-М., изразяват становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна.

Подаден е отговор и от ищцата Б. П. Д., с който се поддържа допустимост и основателност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното:

С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявени от Б. П. Д. срещу Л. Ж. Г., Я. Ц. Ч. и съпруга й В. Р. Ч. искове по чл. 108 ЗС, основани на придобивна давност, както следва: срещу Л. Ж. Г. - за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район Л., м. „М. -О.-III част“, съставляващ поземлен имот пл. № ....., с площ от 318, 62 кв. м., нанесен в кадастрален лист 150-170 по кадастралния план на [населено място], м. „М. -О.-III част“, район III-61-I, и срещу Я. Ц. Ч. и В. Р. Ч. – за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район Л., м. „М. -О.-III част“, поземлен имот пл. № ...., с площ от 653, 68 кв. м., нанесен в кадастрален лист 150-170 по кадастралния план на [населено място], м. „М. -О.-III част“, район III-61-I.

Със същото решение е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, н. а. № ..... г. по описа на нотариус С. Д., рег. № 399 НК, с който ищцата Б. П. Д. е била призната за собственик по давност на недвижим имот, находящ се в [населено място], район Л., м. „М. -О.-III част“, представляващ поземлен имот пл. № ...., с площ от 1028 кв. м., нанесен в кадастрален лист 150-170 по кадастралния план на [населено място], м. „М. -О.-III част“, район III-61-I, застроен с едноетажна стопанска сграда в югозападната част със застроена площ от 100 кв. м., построена 1984 г., без строителни книжа, и жилищна сграда в източната част на имота със застроена площ от 28 кв. м., построена през 1984 г., без строителни книжа.

Молителят твърди, че по одобрените КККР спорното дворно място е нанесено като поземлен имот с идентификатор ....., а построените върху него сгради – като обекти с идентификатори .....и ......

Твърди, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, чиято отмяна иска, съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, тъй като е придобил, след предявяване на иска за собственост, спорния имот и сгради от ищцата Б. П. Д., която е била негов длъжник по парично вземане, чрез възлагането му с постановление по изпълнително дело № 20128510400244 по описа на ЧСИ М. П..

Молбата за отмяна е квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Като новоузнати обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се сочат констатирани от молителя противоречия между фактическите твърдения и придобивните основания на ответниците по иска по чл. 108 ЗС Л. Г. и Я. Ч., направени в исковото производство по чл. 108 ЗС, и показания на разпитани в същото свидетели, от една страна, и от друга – показанията на Я. Ч., дадени в качеството й на свидетел, и показанията на други свидетели по НЧХД № 21041/2013 г. на СРС, НО, 7 с-в., НЧХД № 18360/2013 г. на СРС, 7 с-в и по друго гр. д. № 26197/2013 г. на СРС, 120 с-в., част от които са били свидетели и по делото по иска по чл. 108 ЗС.

Молителят сочи следните писмени доказателства, установяващи новоузнатите обстоятелства: протоколи за разпит на свидетели по НЧХД № 21051/2013 г. на СРС, 7 с-в, от заседания проведени на 19. 01. 2015 г., 15. 10. 2015 г., 17. 06. 2016 г.; протоколи за разпит на свидетели по НЧХД № 18360/2013 г. на СРС, 7 с-в, от заседания проведени на 11. 04. 2016 г., 09. 02. 2017 г., 08. 03. 2017 г., приемо-предавателен протокол от 11. 11. 2019 г. за предаване на описаните протоколи от Б. П. Д. на пълномощника на молителя И. И.. Твърди се, че молителят е узнал посочените факти и се е снабдил с доказващите ги документи на 11. 11. 2019 г., с получаването им от Б. Д., за което бил съставен и приемо-предавателен протокол от същата дата.

В обстоятелствената част на молбата за отмяна са изложени съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която след отхвърляне исковете на Б. Д. по чл. 108 ЗС и без предявени насрещни искове за собственост от ответниците по ревандикационния иск, е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ищцата Б. Д. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот, включващ имотите на ответниците по иска по чл. 108 ЗС. Развити са и редица оплаквания за неправилност на решението, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, необоснованост на фактическите изводи и противоречие с материалния закон на правните изводи. Коментирани са събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключения на вещи лица.

При тези данни настоящият състав прие следното:

Молбата за отмяна е недопустима.

Недопустимостта й произтича от невъзможността да се подведат под посоченото от молителите основание за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 ГПК новоузнатите обстоятелства и доказващите тези обстоятелства документи – протоколи от проведени заседания по две наказателни дела от частен характер, обективиращи показания на разпитани в наказателното производство свидетели. Протоколите за разпит на свидетели нямат характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представляват документи, които сами по себе си установяват релевантен за спора факт, а представлява документи, съдържащи индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане разпит на същите лица като свидетели, а за част от тях – допускане даването на обяснения по чл. 176 ГПК, същите да дадат показания или обяснения сходни с дадените в наказателните производства. Съгласно ППВС № 2/1977 г., т. 4, недопустима е отмяна по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите, т. е. въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани.

Твърденията на молителя не могат да се подведат и под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, неистинността на показанията на свидетели, дадени по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито престъпно действие на страна или неин процесуален представител по това дело.

Оплаквания за недопустимост и неправилност на решението представляват касационни отменителни основания, които биха били от значение в касационното производство по обжалване на решението, но не и твърдения, покриващи някои от фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 1-т.5 ГПК.

Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Като процесуално недопустима, подадената от П. Н. Г. молба по чл. 303, ал. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.

С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на П. И. Ш. сумата 2000 лева разноски за настоящото производство, направени за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П. Н. Г., чрез адв. И. К. И., молба вх. № 5018081/04. 02. 2020 г. на СРС, уточнена с молби вх. № № 25132204/23. 08. 2021 г., 25132203/23. 08. 2021 г., 25140831/20. 09. 2021 г., 25007469/01. 02. 2022 г., 25009066/07. 02. 2022 г., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на решение № I-47-25 от 19. 02. 2011 г. по гр. д. № 21019/2009 г. на Софийски районен съд, 47 състав, потвърдено с решение от 22. 12. 2011 г. по гр. д. № 4970/2011 г. на Софийски градски съд, II „г“ състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 223 от 06. 04. 2012 г. по гр. д. № 269/2012 г. на ВКС, 2 г. о.

ОСЪЖДА П. Н. Г. да заплати на П. И. Ш. сумата 2000 лв. разноски за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: