Обществената собственост е икономическата основа на социалистическия строй в нашата страна. Нейното опазване е конституционно изискване и основно задължение на цялото общество.

Единадесетият конгрес на БКП, Юлският пленум от 1976 г. и Националната партийна конференция от 1978 г. отново подчертаха изключителната й важност за изграждането на развито социалистическо общество у нас.

Те подчертаха с нова сила и задълженията на гражданите, държавните органи и на длъжностните лица по запазването, управлението и целесъобразното използване на обществената собственост за развитието на народното стопанство. Заедно с това задължиха съдебните органи да вземат допълнителни мерки за засилване борбата с тази престъпност и за точно прилагане на Наказателния кодекс срещу виновните лица.

Налаганите от съдилищата наказания трябва да съответствуват най-пълно на характера и тежестта на извършените престъпления на етапа на развитието на социалистическите обществени отношения и да съдействуват в максимална степен за ограничаване на престъпленията и другите отрицателни прояви и за възпитанието на гражданите.

Обобщавайки наказателната практика за престъпленията против социалистическата собственост и народното стопанство, Пленумът на Върховния съд констатира, че по начало съдилищата правилно са определили наказанията и са постигали целите на чл. 36 НК, съчетавайки принудителното им въздействие и поправително-възпитателната задача, но има и отклонения от тази практика, които намаляват ефективността на борбата с тази престъпност.

С оглед да се засили същата и да се отстранят допусканите грешки Пленумът на Върховния съд издава настоящото постановление съгласно чл. 53 ЗУС.

I

Посегателствата върху социалистическата собственост имат висока степен на обществена опасност. Конкретната обществена опасност на престъпленията обаче следва да се преценява от съдилищата и наказанията трябва да се определят в съответствие с нея. От правилната наказателна практика в това отношение съществуват отклонения, които се изразяват в следното:

В някои случаи съдилищата подценяват размера на имуществото, което е било предмет на тези престъпления. За престъпленията против социалистическата собственост по глава пета на НК, които имат съществен дял, законът е въздигнал като основен разграничителен критерий размера на посегателството и с оглед на него е предвидил различна квалификация на деянията и различни по размер наказания. На съдилищата е предоставено да преценяват конкретната обществена опасност на деянията чрез този признак на обективния състав, защото тя е израз на степента, в която деянието засяга или може да засегне социалистическите отношения. В това направление Пленумът на Върховния съд е дал конкретни указания с Постановление № 3/1970 г., респ. № 6/1971 г. Констатираните отклонения се дължат на неспазването на тези указания.

Има случаи на подценяване естеството и значението на квалифициращите обстоятелства, а преценката на обществената опасност на извършените деяния е направена само с оглед размера на имуществото, което е било обект на посегателствата върху тази собственост. Квалифициращите престъпления имат по-висока степен на обществена опасност именно поради квалифициращите обстоятелства и затова наказанията им са степенувани като обусловени от тях.

Подценявана е обществената опасност на присвояванията на излишъци, създавани от материалноотговорните лица по различни начини.

При налагането на наказанието глоба за маловажните случаи съдилищата не винаги са се съобразявали с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, а с това са нарушавали чл. 47 НК. Макар че максималният размер на глобата е 200 лева, той почти не е прилаган въпреки съществуващите основания в това направление. Не е дооценявана и превантивната роля, която може да играе това наказание.

При извършените проверки са констатирани случаи и на подценяване на обществената опасност на виновните лица. Отклоненията от правилната наказателна практика в това отношение се дължат на това, че съдилищата не са съобразявали всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на дееца, а именно:

Установени са случаи не само на неправилно отчитане на подбудите за тези деяния, но и на несъбиране достатъчно доказателства за тях. С това е нарушена разпоредбата на чл. 54 НК, която изрично задължава съдилищата при определяне на наказанието да ги вземат предвид. Деянията са конкретни прояви на отделни лица, а това изисква и конкретен подход при санкционирането, защото и преследваните обществено-политически цели за въздействие над отделните извършители или съучастници са различни. Такива отклонения нарушават принципа за индивидуализация на наказанието на дееца.

Установени са случаи на неправилно индивидуализиране на наказанията и за съучастниците, а има и такива, при които в съдебните актове липсват съображения или пък се излагат шаблонни мотиви, което пречи за правилното диференциране на техните наказания.

Много често съдилищата не посочват в мотивите си кой от съучастниците каква част от отнетото имущество е възстановил, което също пречи за правилното индивидуализиране на наказанията им. В тези случаи съдилищата не са съобразявали нуждата от различно интензивно въздействие на наказанията с оглед целите на специалната превенция, с което са нарушавали и указанията на Пленума на Върховния съд, дадени с Постановление № 9/1975 г.

Констатирани са случаи и на неправилно приложение на чл. 55 НК. Тази норма визира едно изключение и трябва да се прилага само когато съществуват условия, които действително показват, че е налице значително по-ниска обществена опасност на деянието и дееца, поради което се слиза под установения минимум на предвиденото в закона наказание или се заменява с друго по-леко по вида си наказание. Проверките показват, че има случаи, при които прилагането на тази норма е станало, като е било подценено значението на социалистическата собственост на този етап от развитието на страната.

Съществуват случаи и на неправилна оценка както на общия, така и на опасния рецидив, в които съдилищата са се отклонили от указанията на Пленума на Върховния съд, посочени в Постановление № 2/1971 г. относно наказанията на рецидивистите и извършителите на престъпления с висока обществена опасност.

Не са редки случаите, когато съдилищата неправилно налагат наказанието поправителен труд на лица, които вече са изтърпявали по-тежко наказание или са осъждани с няколко присъди, което е довело до подценяване на личната им обществена опасност. При това неоправдано са определяни минимални размери на удръжките от трудовите възнаграждения.

С оглед естеството на престъпленията против социалистическата собственост наказанието конфискация на налично имущество има важно значение в борбата против тях, особено в борбата против присвояването на излишъци. Проверките показват, че съществуват случаи на формален подход при налагането на това наказание, като не е съобразяван принципът за индивидуализирането му и без да са събирани пълни данни относно имуществото на виновните лица. А когато конфискацията не е задължителна по закон, съдилищата почти никога не излагат съображения, защо не са я приложили, макар че виновните лица при извършване на престъплението са разполагали със значително лично имущество.

Все още продължава да се нарушава Постановление № 1/1958 г. на Пленума на Върховния съд относно наказанието лишаване от права, като не се посочва в присъдата до кои права се отнася. Съществуват случаи и на пропускане на това наказание, а то има съществено значение в борбата с тази престъпност.

Има случаи и на необоснован отказ да се приложи чл. 24 НК, въпреки че обстоятелствата са налагали това, тъй като един и същ деец е извършил едновременно както присвояване, така и документна измама. В този случай с двете деяния е отнета обществена собственост, поради което причинената вреда е равна на сбора от отделните деяния. С това сериозно е подценена обществената опасност както на дееца, така и на деянията.

Извършените проверки показват и неправилно прилагане на чл. 66 НК. Постигането на целите на наказанието предполага неговото изтърпяване. Условното осъждане е изключение от това правило и трябва да бъде прилагано внимателно с оглед особеното значение на обществената собственост и само при съществуването на действителни възможности деецът да бъде поправен чрез отлагане изпълнението на наказанието. Прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на наказанието, свързано е с обществената опасност на деянието и дееца, поради което неправилното му приложение намалява ефективността на наказанието и пречи за постигане на неговите цели.

Макар и рядко, но съществуват случаи на необоснован отказ да бъде приложен чл. 66 НК.

Проверките показват, че понякога второинстанционните съдилища неоснователно са намалявали наложените наказания за тези престъпления, които не са били явно несправедливи по смисъла на чл. 328, т. 5 НПК.

Второинстанционните съдилища не винаги изпълняват задълженията си по чл. 337 НПК да отправят необходимите сигнали до председателя на Върховния съд или до главния прокурор на НРБ, за да упражнят те правото си за преглед по реда на надзора.

II

Определянето на наказанието и при престъпленията против социалистическото стопанство е подчинено на същите общи принципни положения.

Тези престъпления засягат правилното функциониране на социалистическата стопанска система във всички нейни направления. За разлика от престъпленията против социалистическата собственост в повечето случаи те не засягат пряко и непосредствено материалните ценности, макар че такава възможност не е изключена. Единадесетият партиен конгрес и особено Юлският пленум на ЦК на БКП от 1976 г. посочиха като главно направление повишаването ефективността и качеството на социалистическата икономика. Съдилищата трябва да съдействуват в това отношение със своята наказателна практика. Извършените проверки обаче показват, че те не винаги са се съобразявали с това изискване.

В отделни случаи съдилищата не са съобразявали, че е възможно при оперативната самостоятелност на предприятието то да получи печалба, а в същото време е напълно възможно народното стопанство да претърпи загуба. Във всички случаи е необходимо да бъде установен точният размер на причинените вреди, защото без него не може да се прецени дали те са значителни, или не.

На настоящия етап на строителството на развито социалистическо общество у нас се използуват огромни обществени средства. За обезпечаване на максимална ефективност на народното стопанство те следва да се изразходват пестеливо и при строго спазване на финансовата дисциплина. Съдилищата трябва внимателно да отчитат това изискване, когато определят наказанията.

Не винаги съдилищата са съобразявали, че редом с основния критерий, изразяващ се в абсолютния размер на нанесените вреди, е съществувал и втори, а именно отрицателното обществено значение на нанесените вреди. В такива случаи не е схващана правилно разликата между понятията "големи размери " и "значителни вреди".

Все още продължава да се подценява значението на обективните затруднения в работата и се подценяват условията от субективен характер, като липса на социалистическо съзнание, нехайно отношение към поверената социалистическа собственост, към възложената работа и др.

Установени са случаи и на неприлагане нормата на чл. 223, ал. 3, 226, ал. 5, и 233, ал. 3 НК за отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъпленията и на купените с цел да бъдат продадени стоки.

Допуснатите слабости с посочените направления са довели до подценяване на обществената опасност на престъпленията против социалистическото стопанство и занижаване наказанията, с което е намалена и тяхната ефективност.

Не е достатъчна и целесъобразна превантивната работа на съдилищата по тези престъпления. Законът по начало установява само основните норми, докато конкретизацията на задълженията става с подзаконови актове, като правилници, наредби, инструкции и др., които трябва да се познават, за да се разчита на полезна превантивна работа.

При това положение и с оглед да бъде подобрена наказателно-съдебната практика във връзка с престъпленията против социалистическата собственост и социалистическото стопанство и се засили борбата с тях Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

Обръща внимание на съдилищата, че въпреки дадените указания от Пленума на Върховния съд с Постановление № 1/1958 г., 3/1970 г., 6/1971 г., 9/1975 г. за засилване борбата срещу престъпленията против социалистическата собственост и социалистическото стопанство все още се допускат грешки, за избягването на които следва:

Да отчитат високата обществена опасност и да не подценяват размера на имуществото, което е отнето чрез престъпленията против социалистическата собственост, както и размера на настъпилите вреди чрез престъпленията против социалистическото стопанство.

Да не подценяват естеството и значението на квалифициращите обстоятелства, като се обърне особено внимание на присвояванията на излишъците, а наказанията да се индивидуализират и диференцират с оглед на завишената обществена опасност на виновните лица. Да се събират необходимите доказателства за подбудите при извършване на престъпленията. А при прилагането на привилегирования състав на чл. 205 НК в присъдите да се посочва кой от съучастниците каква част от отнетото имущество е възстановил.

Разпоредбите на чл. 55 НК да се прилагат само в случаите, когато действително съществуват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, и то при условие, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко. В присъдата да се излагат обосновани констатации за съществуването на тези обстоятелства.

Да не се подценява значението на чл. 24 НК особено когато виновните лица са извършили престъпления, засягащи социалистическата, собственост, а причинената вреда представлява сбор от вредите по отделните престъпления.

Съдилищата задължително да излагат съображения защо чл. 24 НК не е приложен.

Да се има пред вид важното значение на наказанието конфискация на налично имущество в борбата с тази престъпност и да се събират и за точни данни за имуществото на виновните лица, а когато се налага наказанието глоба, да се съобразяват с имотното състояние, с доходните и семейните им задължения.

Разпоредбата на чл. 66 НК да се прилага само когато се установят действителни възможности за поправянето на подсъдимия, но във всички случаи да се има пред вид високата обществена опасност на тези престъпления, както и нуждата от генералната превенция на наказанието.

При престъпленията против социалистическото стопанство да не се надценяват обективните условия и да не се подценяват тези от субективен характер.

При определяне на наказанията наред с абсолютния размер на нанесените вреди да се отчита и тяхното отрицателно обществено значение за развитието на икономиката на страната.

Съдилищата да продължат с неотслабваща сила превантивната работа, да обследват по-широко причините и условията, които обуславят извършването на тези престъпления, като набелязват и мерки за тяхното пълно отстраняване.