Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 8917 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) В. Т. против решение № 130 / 23.08.2022 г. по адм. дело № 76 / 2022 г. на Административен съд В. Т. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба Маат рекс консулт ЕООД, гр. Стражица изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 130 / 23.08.2022 г. по адм. дело № 76 / 2022 г. Административен съд В. Т. е отменил по жалба на Маат рекс консулт ЕООД, гр. Стражица решение № 1012-04-178#1 / 16.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Т. и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-04-01029561/03.11.2021 г. на старши инспектор по приходите в ТП на НОИ В. Т. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че осигурителят Маат рекс консулт ЕООД, гр. Стражица е търговско дружество, извършващо счетоводни услуги и финансово консултиране. Между него и Г. И. на 29.06.2021 г. е бил сключен срочен трудов договор за длъжността технически сътрудник за периода 30.06.2021 г. 05.04.2023 г. с месечно трудово възнаграждение от 650,00 лева, при 8-часов работен ден. За договора е изготвено и подадено уведомление по чл. 62, ал.5 КТ, с вх. № в НАП от 29.06.2021 г. От работодателя е подадено Приложение № 10 за изплащане на Г. И. на парично обезщетение за [заличен текст] за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал.1 и ал.5 КСО за периода от 18.07.2021 г. до 18.04.2021 г.
Във връзка с постъпил сигнал от сектор КП с № 1056-04-545/11.08.2021 г. относно коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Г. И. на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № 3Р-5-04- 00978976/16.08.2021 на ръководителя на ТП на НОИ - В. Т. е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Маат рекс консулт ЕООД, гр. Стражица за изясняване на обстоятелства, свързани с правото на парично обезщетение за [заличен текст] на лицето и имала ли е същата качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 1, т. 3 от ДР на КСО.
В хода на проверката са приобщени множество документи и писмени обяснения от лица, имащи отношение по случая, включително и декларации от управителите на търговски дружества, чието счетоводно обслужване е било извършвано от Маат рекс консулт ЕООД, гр. Стражица, които са установили, че Г. И. и предавала и приемала счетоводна документация от и за нуждите на дейността на нейния работодател.
Обосновано съдът е приел, че Илиева е имала валидно сключено трудово правоотношение с Маат рекс консултЕООД през периода от 30.06.2021 г. до 30.09.2021 г. и реално е осъществявала в полза на дружеството трудова дейност като изпълняващ длъжността технически сътрудник, на която е била назначена, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск е имала статут на осигурено лице по смисъла на 1 ал.1т.3 от ДР на КСО.
Съгласно легалната дефиниция, установена в 1 ал.1т.3 от ДР на КСО , осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите, т. е. лицата, упражняващи трудова дейност по трудово или служебно правоотношение, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права.
Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство - дали е предоставена работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период е бил подложен на изследване и установяване в хода на съдебното дирене, осъществено от съда. Обосновани са изводите на съда, че Илиева е била осигурено лице по смисъла на закона, направени след точна преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Правилен е извода на съда, че между дружеството жалбоподател и Илиева е възникнало трудово правоотношение. Налице е подписан трудов договор № 39/ 29.06.2021 г. , с който Илиева е назначена на длъжността технически сътрудник, считано от 30.06.2021 г., със срок до 05.04.2023 година. Трудовият договор отговаря на предвидената в по чл. 62, ал. 1 от КТ форма и има посоченото в чл. 66 от КТ съдържание. По делото са представени документи, удостоверяващи сключен трудов договор и изпълнението му. Представените доказателства удостоверяват съществуването на трудовото правоотношение на лицето с дружеството и изпълнението на задълженията по него. Илиева е получавала съответстващите се възнаграждения, като във ведомостите за заплати са отразени отработените дни.
Както правилно е посочил съдът, на основание чл.74 ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно чл.74 ал.2 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на ГПК. Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 / 23.08.2022 г. по адм. дело № 76 / 2022 г. на Административен съд В. Т.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ