Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 8942 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. К., чрез адвокат Д. Й., против решение № 1004/21.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1043/2022 г. по описа на Административен съд Варна.
Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът – директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Варна, чрез юрисконсулт Б. Й. представя писмено становище в което оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. К. против заповед № 365з-2198/08.04.2022 г. издадена от директора на ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4; чл. 197, ал. 1 т. 6; чл. 203, ал. 1 т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. З и ал .4; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление (Първо РУ)- Варна при ОДМВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта.
За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Подробно са обсъдени всички възражения на жалбоподателя за допуснати в хода на дисциплинарното производство съществени процесуални нарушения, като същите са намерени за неоснователни. От материално-правна страна, макар и с лаконични мотиви е прието, че Каракашев е нарушил описаните етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като по този начин е допуснал нарушаване на служебната дисциплина, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Намерено е, че поведението което е проявил по отношение на лицето Р. К. е недопустимо и недостойно за държавен служител на МВР, на който както по закон, така и по длъжностна характеристика е вменено да запазва българското законодателство, да предотвратява нарушения на обществения ред и да помага на хора изпаднали в беда и безпомощно състояние. Решение е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Конкретното дисциплинарно наказание е наложено за това, че на 03.08.2021 г., за времето от 11.20 до 12.11 часа, в сградата на „Д. П. МОЛ“ гр.Варна, на работното място на Р. К., възникнал конфликт между нея и младши инспектор Д. К.. Двамата имали връзка от няколко месеца, като за определен период от време живеели съвместно в квартирата на Костадинова. По време на конфликта, който станал в извънработно време на държавния служител, той използвал физическа сила, имал нервно и агресивно поведение спрямо Костадинова. Каракашев й нанесъл удари с ръце по тялото и в областта на лицето, гърдите и корема, ритал я по краката. Около 11.59 часа двамата излезли от търговския обект и при движението им към подземния паркинг на сградата, в района на ескалаторите, Каракашев е стискал Костадинова за врата. На подземния паркинг той отново й нанесъл удари по тялото и лицето. Отправял е заплахи към нея. Действията му са предизвикали болка и страх у Костадинова и са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната власт по водено дело по Закона за защита от домашното насилие.
Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание – "уволнение".
В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Д. К. е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени.
По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител недопустимо е упражнил физическо насилие над Р. К.. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона – чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 "Държавния служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т. 21 „Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото” и т.31 “Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Р. Б. е страна”. МВР е държавна институция с основни функция да брани законността в обществото, да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред и е недопустимо служител – полицай, да не съобрази законността на своите действия, да прояви незачитане достойнството на гражданин, прилагайки безпричинно физическо насилие спрямо него.
Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не е ангажирал доказателства оборващи установените от административния орган факти.
Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено сила.
При този резултат на делото на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1004/21.07.2022 г., постановено по адм. д.№ 1043/2022 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Д. К. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ