Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. Х. К. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 8982 / 2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. К., с [ЕГН], в качеството си на ЕТ Г. К., притежаващ [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, обл. С. З. [адрес], депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение № 250/13.06.2022 г. на Старозагорския административен съд, постановено по адм. д. № 498 по описа за 2021 година на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Г. К., действащ като едноличен търговец, срещу РА № Р 160005316 091 001/13.04.2021 г., издаден от З. В. началник сектор, възложил ревизията и Ф. К. главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта на акта, потвърдена с Решение № 353/28.06.2021 г. на директора на Д ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 1 871 987,10 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 625 341,37 лева и допълнително установен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., в размер на 26 287,38 лева, ведно с лихви в размер на 15 902,17 лева. В полза на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 27 925,18 лева. Касаторът счита съдебното решение за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се твърди, че административният съд е преповторил констатациите на РА, без да обсъжда детайлно събраните доказателства. Достигнал е до неправилни фактически и правни изводи, почиващи на едностранни тълкувания и на предположения. Съдът не коментирал действията и заключенията на приходните органи при направените ревизии на доставчиците ТАИС 91 АД и ЕТ З. М.. Вътрешнопротиворечив бил подходът на съда, при който той е формулирал значителна част от въпросите към вещото лице. Съдът пренебрегнал неоснователно заключението на експерта. Касаторът счита, че съдът е изменил съдържанието на показанията на св. Мъгев. Към всяка от фактурите имало стокова разписка. Не е установена свързаност между РЛ и доставчиците, по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ДОПК. Нямало данни за сключване на сделките при непазарни условия. Жалбоподателят счита за безспорно доказан основния факт относно приемо предаването на стоки по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО размяната на материални вещи от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с тях като собственик. В частта по ЗКПО се твърди, че в случая е приложима нормата на чл.46, ал.3 ЗКПО. Самото увеличение на ФР не означава непременно, че задължението е погасено. Машината за брикети е свързана с дейността на ЕТ Г. К., защото брикетите са били ползвани за отопление на складовите помещения на РЛ през зимния период. Затова разходите са свързани с дейността на търговеца. Според жалбоподателят съдебното решение противоречи на практиката на СЕС, обективирана в решения, които са цитирани в КЖ. Моли за пререшаване на спора по делото и присъждане направените разноски.

Ответникът по КЖ директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е оспорил КЖ с доводи, съдържащи се в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от процесуален представител. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото е установено следното: Възложена е ревизия на Г. К., вписан в ТР като ЕТ Г. К.. При ревизията са връчени ИППОЗЛ и от трето лице, съставени са протоколи за извършени насрещни проверки на ТАИС 91 АД, Еленица К АД, Химическо чистене ГМК, ЕТ З. М., както и протоколи за присъединяване на документи. Преценено е, че фактурите, издадени от доставчиците, не документират реално осъществени доставки на дрехи втора употреба. ТАИС 91 АД е издало на ЕТ Г. К. 232 броя фактури, по които не е признато ПДК общо в размер на 965 201,35 лева. По данни на доставчика, дрехите са съхранявани в склад, нает от Химическо чистене ГМК АД в гр. Казанлък, [улица], №4, съседно помещение до склада на ЕТ Г. К.. Поради това транспортирането на стоките се извършвало с ръчна количка от изпълнителния директор. Констатирана е свързаност между участниците в документалния поток, защото ЕТ Г. К. и ТАИС 91 АД , заедно с други лица, са учредители на Химическо чистене ГМК АД. На последното дружество е направена насрещна проверка. Изпълнителният директор В. А. е посочила като предходен доставчик ЕТ Г. К.. Осъществена е насрещна проверка и на ЕТ З. М., при която са събрани писмени документи. Доставчикът е издал на РЛ фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 884 721,40 лева. Дадени са обяснения от З. М., че стоките са съхранявани и предавани в склад, нает от Химическо чистене ГМК АД, находящ се в гр. Казанлък, [улица], [номер]. П. К. е дал обяснение от името на доставчика Еленица К АД, че складовото помещение е съседно на помещението на РЛ и доставянето на фактурираните стоки е осъществявано с ръчна количка. За предходен доставчик е посочен ЕТ Г. К.. Процесните фактури, издадени от доставчиците, са представени на приходните органи в оригинал от ЕТ Г. К., заедно със стокови разписки, в които обаче не се съдържат подписи на лицата, страни по стопанската операция. Прието е, че част от фактурите не е можело да бъдат подписани от Г. К., който е бил извън страна през този времеви период, респ. фактурите не документират реално извършени стопански операции. При ревизията е констатирана свързаност между доставчиците и РЛ. Едноличният търговец Г. К. е продавал дрехите на доставчиците, след което те отново са му продали с процесните фактури, по които е отказано ПДК. Всички СД по ЗДДС за РЛ и за доставчиците са подавани с КЕП на Г. К..

Рeвизионният акт е потвърден при административното обжалване за непризнатия ДК в размер на 1 871 987,10 лева, ведно с лихвите от 625 341,37 лева; Изменен е в частта на допълнително установен годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. от 245 937,16 лв. на 26 287,38 лева, съответните лихви от 148 776,12 лв. на 15 902,17 лева; Отменен е в частта за допълнително установен годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 265 011,44 лв. и лихви 354 615,48 лева, за периода от 2015 г. до 2019 г., включително. Акта е потвърден с частта, касаеща преобразуването на ФР за 2014 г. по реда на чл.26, т.1 ЗКПО със сумата от 6 600 лева по договор за наем на вещи, сключен с ЕТ З. М., отчетени като разходи за наем на машина за брикети. Потвърдена е и констатацията за незаконосъобразно намаление на ФР по чл.46, ал.3, т.1 ЗКПО за 2014 г. в размер на 170 419,94 лева.

Административният съд е изслушал заключение по ССчЕ, разпитал е като свидетели М. Т. и З. М.. Мотивирал се е, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. При служебната проверка съдът не е установил допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, актът е материално законосъобразен и обоснован, поради което е отхвърлена жалбата срещу него.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът е изложил убедителни и ясни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и към които тя препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Касае се за самостоятелни мотиви на решаващият съд, формирани въз основа преценката поотделно и в съвкупност на събраните писмени и гласни доказателства, ведно с обсъждане по реда на чл.202 ГПК на заключението по ССчЕ. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, т. к. РЛ е трябвало да докаже положителните факти и обстоятелства от които черпи права във връзка с претендираното от търговеца ПДК. Обстоятелството, че съдът е преценил констатациите на приходните органи за доказани, не означава, че не е изложил собствени мотиви в този процес. Отделен е въпроса, че тази преценка не съвпада с доводите на жалбоподателя. Видно е от подробното съдебно решение, че в него се съдържа описание на възприетата фактическа обстановка, събраните доказателства са анализирани подробно и са аргументирани правни изводи за приложение на съответните норми. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 вр. с чл.6 и чл.12 ЗДДС, вследствие недоказване действителното осъществяване на стопанските операции, за които са съставени процесните фактури. Наличието на ревизионни актове на доставчиците само по себе си не може да наложи извод за реалност на преките доставки към ЕТ Г. К.. Установено е, че доставчикът ТАИС 91 АД се представлява от Г. К., притежател на 73% от капитала на дружеството, видно от списъка на л.33 от делото. Вписаните седалище и адрес на управление дейността гр. Казанлък, [жк], [номер], съвпадат с декларирани адрес от ЕТ Г. К.. Доставчикът е с предмет на дейност търговия на едро с дрехи втора употреба. М. К. и Г. К. са членове на Съвета на директорите на Химическо чистене ГМК със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [жк], №32. С приложеното по делото у ние изх. № 1089/06.07.2022 г. на О. К. се доказва, че М. К. е син на Г. К.. ЕТ Г. К. и ТАИС 91 АД са учредители и акционери в Химическо чистене ГМК. Доказана е свързаност между РЛ и доставчиците, която съдът обосновано е съобразил при съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, за да направи изводи за нереалност на доставките и документалното им оформяне с цел незаконосъобразно ползване на данъчен кредит.

По делото е установено, че дрехите втора употреба са съхранявани от доставчиците, включително от ЕТ З. М. и от Еленица К АД, в склад, нает от Химическо чистене ГМК АД, (в което ЕТ Г. К. и ТАИС 91 АД са акционери) и което помещение е съседно на склада на едноличния търговец. Нелогично с оглед на количеството, (примерно от 550 кг.) и вида на фактурираните стоки е транспортирането им с ръчна количка от изпълнителния директор В. А.. Освен това, както се посочи по горе, съгласно дадените обяснения предходен доставчик по веригата е отново ЕТ Г. К.. Всичките СД по ЗДДС на РЛ и на доставчиците са подадени с КЕП на Г. К.. Като документи за приемо предаване на стоките са събрани стокови разписки, но както се признава в КЖ, те не съдържат подписи на лицата, участващи в стопанската операция. При положение, че Г. К. е отсъствал от РБ, очевидно той не би могъл в този период да получи дрехите втора употреба, нито пък да ги прекара с количката до съседния склад. Поставянето на задачи от съда на вещото лице способства изясняване на делото и не е процесуално нарушение. При действието на служебното начало в административния процес съдът може и сам да назначи експертиза, ако прецени че нейните констатации ще са от значение за правилното решаване на спора. Касационната инстанция не споделя твърдението на касатора, че съдът е изменил показанията на свидетеля Мъгев. В показанията си това лице е заявило, че е в близки взаимоотношения с Г. К., което е индиция за заинтересованост от резултата по делото. Свидетелят е казал пред съда, че дрехите са получени с дезинфекционни документи, както са закупени, но такива писмени доказателства по делото не са събрани, нито от РЛ, нито от доставчиците. Недоказано е твърдението на касатора, че разходите за наем на машина за брикети, са свързани с дейността на ЕТ Г. К.. В този смисъл е коректно възражението на процесуалния представител на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, че разходите са отчетени за периода до прекратяване на договора с ЕТ З. М., както и, че липсват доказателства за собственото производство на брикети и тяхното използване за отопление на базата в гр. Казанлък. Не са представени документи за закупени материали, които да са влагани в производствен процес. През текущата 2014 г. не е установено погасяване на задължения, за да е приложима разпоредбата на чл.46, ал.3, т.1 ЗКПО, поради което законосъобразно е отхвърлена жабата срещу РА в тази му част.

Решението на Старозагорския административен съд е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.

Разноски: В касационното производство директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от юрисконсулт, който е претендирал разноски. С оглед на резултата по делото в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 62743 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 250/13.06.2022 г. на Старозагорския административен съд, постановено по адм. д. № 498 по описа за 2021 година на този съд.

ОСЪЖДА Г. К., с [ЕГН], в качеството си на ЕТ Г. К., притежаващ [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, обл. С. З. [адрес], да заплати на Националната агенция по приходите гр. София сумата в размер на 62743 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ