Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 8997 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Би Си Си Хандел ООД, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. И., срещу Решение № 174 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело № 511/2021 г. по описа на Административeн съд В. Т. /АС-В. Т. , с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№Р-04000420004239-091-001/29.04.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ В. Т. потвърден с решение № 81 от 22.07.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ В. Т. при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че процесният РА неправилно не е прогласен за нищожен. Твърди се, че напълно необосновано съдът е приел, че не е налице ВОД. Излага аргументи, че съдът не е обсъдил в цялост приложените АПВ. Счита, че неправилно е отказано право на данъчен кредит във връзка с транспортиране на стоките, предмет на ВОД. Неправилно са начислени и лихви по неотразените в СД издадени кредитни известия. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и обявяване на нищожността на РА, а в условията на евентуалност отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
О. Д. на Дирекция ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. В., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 2 579,42лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд В. Т. е била законосъобразността на РА №Р-04000420004239-091-001/29.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с решение № 81 от 22.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП. С РА за данъчни периоди по ЗДДС м.03 и м.08 на 2017 г. е отказано да бъде признато упражнено право на данъчен кредит в общ размер от 1200 лв. по две фактури, издадени от доставчика П. К. БГ ЕООД; за данъчен период по ЗДДС м.03.2017 година е начислен ДДС в размер от 40 876, 85 лв. по непризната от приходните органи за реализирана ВОД; са начислени лихви за месеците март и август на 2017 година в общ размер от 16 894, 53 лв. и допълнително начислени лихви във връзка с късно отразени кредитни известия, както следва: за месец 03.2019г. от 4606, 47 лева, за месец 04.2019г. в размер от 1 497, 34 лв. и за месец 05.2019г. година в размер от 3 238, 67 лв.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на ревизионното производство органите по приходите установили, че ревизираното дружество е отразило в своите дневници за покупки по ЗДДС следните издадени му кредитни известия, както следва: КИ №81875/5.03.2019 година с посочено ДДС от 40 326, 10 лв. на оператора Б. Г. ЕООД; КИ №14662/7.03.2019 година с посочено ДДС от 43001, 39 лв. на оператора Мартекспорт ЕООД; КИ №1000006718/30.04.2019 година с посочено ДДС от 22000 лв. на оператора Би. Би. Си. 1997 ООД, КИ №2000000014/30.05.2019 година с посочено ДДС от 38 373, 27 лв. и КИ № 2000000015/30.05.2019 година с посочено ДДС от 6 666,67 лв. на оператора Дунавска млечна компания ЕООД и КИ №2000000035/31.05.2019 година на оператора Стелт ООД. За неотразените кредитни известия и ДДС по тях в дневниците за покупки и СД по ЗДДС в законоустановените срокове с РА са начислени лихви за забава за м.03.2019г., м.04.2019г. и м.05.2019г.
По отношение на непризнатите ВОД към британският търговец Blendings. Данъчните органи са обсъдили доказателствата за получаването на стоките от британския търговец и доказателствата за вътреобщностния превоз. Посочено е, че в потвърждението липсва точно място на получаване на стоките, описанието и по вид и количество, името на лицето, предало стоката и в какво качество е действало, като не е спазено националното изискване на чл.45, т.2, буква а от ЗДДС. Неустановяването на получаването на стоките от посочения търговец се потвърждавал и от отговора на британската администрация, като последната е отбелязала в съответното поле на стандартния формуляр, че стоките не са получени, осчетоводени, декларирани/платени от Blendings. Всъщност тези власти са отбелязали, че е вероятно ДДС номерът на този оператор да е откраднат, тъй като посетеното от тях дружество с такова наименование търгувало с чай и кафе и изобщо не се е споменавало мляко или сирене. Що са касае до международната товарителница за доставката от 6.03.2017 година е констатирано, че са представени от РЛ и превозвача преписи на отрязъка, предназначен за превозвача и за контрол, които обаче не съдържат всички изискуеми се реквизити. В съответната клетка не е поставен реквизит, установяващ мястото на разтоварването, а и във фактурата е посочено количество от 19 000 килограма, а в товарителницата количество от 19 600 кг. Извън това, в товарителницата, свързана с фактурата от 16.08.2017 година, било посочено, че става въпрос за превоз на 19 650 килограма, а са фактурирани 19 225 килограма. Извън тези формални пропуски според администрацията са налице обстоятелства, които опровергават документираното чрез тези превозни документи. Установявало се, че първоначално РЛ е поддържало, че превозът е извършен от превозвача П. К. БГ със собствени на последния транспортни средства, като са издадени две фактури с предмет международен транспорт България - Англия. Самото РЛ обяснява първоначално, че стоката се товари на две превозни средства с №[рег. номер]/[рег. номер] и №[рег. номер]/[рег. номер]/, които са на превозвача, като впоследствие обаче уточнява, че това става в склад в град Елена, което било отразено в клетка 23 от товарителницата, след което е претоварена в Букурещ, Румъния на две МПС-та, съответно с номера, както следва: №[номер] и №[номер], което обстоятелство е било отразено в съответната клетка. Това обаче противоречало на вписаната стопанска операция в издадените от превозвача две фактури. Още един аргумент за фиктивното документиране на превоза на процесните стоки администрацията е почерпила от получената в хода на административното обжалване от страна на А. М. информация. Според тези данни превозните средства с №[рег. номер]/[рег. номер] и №[рег. номер]/[рег. номер] са преминали границата между България и Румъния, съответно на 7.03.2017 година и на 16.08.2017 година, като след фактическо измерване и проверка на превозните документи, е установено, че първото МПС е празно, а второто е натоварено с хартия. Също така по данни на събраната информация от сектор ПП на съответното ОДМВР полуремаркетата, които са били част от превозните средства, не са били съответно оборудвани за превози на такива товари, като от друга страна те не са и вписани в регистъра на БАБХ според изисквания на ЗВМД.
Органите по приходите са приели, че по фактура №140/14.03.2017 година и №328/23.08.2017 година, издадени от превозвача П. К. БГ ЕООД, които са с предмет на доставката международен транспорт България - Англия с товарен автомобил с посочени номера на товарните автомобили, липсва облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и съответно са отказали право на данъчен кредит.
При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е законосъобразен.
Съдът е стигнал до извод, че от анализа на съдържанието товарителниците и изследваните от администрацията доказателства не се установява фактът на транспортирането на стоките до получателя им, като дори и да се приеме, че те установяват преминаването на стоките през границата с Румъния, не е установено превозването им до установения във Великобритания британски търговец. Според съда в съответната клетка 24 на товарителниците, предназначена за попълване от получателя, установен в страната на потреблението на стоките, липсва точно и ясно указание за мястото на разтоварването им.
Според съда правилно органите по приходите са приели, че липсва реална доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и съответно са отказали право на данъчен кредит по двете фактури, издадени от доставчика П. К. БГ ЕООД.
Относно начислените лихви по кредитните известия съдът е стигнал до извод, че за данъчните периоди, през които е следвало РЛ да отрази издадените му КИ, чрез съответните СД по ЗДДС, са подадени изкривени данни, които не отчитат задължението да се отрази ДДС по известията при формирането на съответния данъчен резултат за съответния период.
С тези мотиви АС-В. Т. е отхвърлил жалбата срещу РА.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Административният съд подробно е обсъдил наведените от касатора доводи за нищожност на ревизионния акт, които отново се сочат и пред касационната инстанция, като обосновано е приел, че не са налице основания за обявяване на неговата нищожност.
Съдът е обсъдил доказателствата за получаване на стоките от британския търговец и доказателствата за вътреобщностния превоз, като правилно е приел, че липсват убедителни доказателства за наличието на ВОД. В потвърждението липсва точно място на получаване на стоките, описанието и по вид и количество, името на лицето, предало стоката и в какво качество е действало.
Също така с оглед характера на международните товарителници, а именно частни документи, те нямат обвързваща съда доказателствена сила и верността на съдържащите се в тях факти и обстоятелства следва да бъде подложена на преценка и анализ съвкупно с останалите доказателства по делото.
Според информацията, получена от А. М. превозните средства с №[рег. номер]/[рег. номер] и №[рег. номер]/[рег. номер] са преминали границата между България и Румъния, съответно на 7.03.2017 година и на 16.08.2017 година, като след фактическо измерване и проверка на превозните документи е установено, че първото МПС е празно, а второто е натоварено с хартия.
Освен това приетите по делото АПВ, издадени на РЛ, не променят фактическите и правни изводи на органите по приходите и на съда. В хода на проверката при издаване на АПВ не изследват и не анализират обстоятелствата дали действително лицето е осъществило ВОД, така както се прави в хода на ревизията.
С оглед на гореизложеното правилно съдът е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС по двете фактури, издадени от доставчика П. К. БГ ЕООД, тъй като такъв транспорт реално не е извършен за ВОД на млечни продукти.
На следващо място правилно за неотразените кредитни известия и ДДС по тях в дневниците за покупки и СД по ЗДДС в законоустановените срокове с РА са начислени лихви за забава. Според разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (вид 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 579,42 лева. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело № 511/2021 г. по описа на Административeн съд В. Т.
ОСЪЖДА Би Си Си Хандел ООД, [ЕИК], със седалище: гр. В. Т. ул. К. О. №33, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2 579,42 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ