Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 9002 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Г. Дряна, против Решение № 4735 от 11.07.2022 г., постановено по административно дело № 2673/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което: 1) по жалба на Сдружение „Българска асоциация спорт за учащи се“ ([Фирма 2]) е отменена Заповед № РД-09-112/14.02.2022 г. на министъра на младежта и спорта; 2) преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от[Фирма 2] проектно предложение с вх. № 09-00-2655/30.11.2021 г.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Наведени са доводи за законосъобразност на отменената заповед. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, заповедта да бъде потвърдена и да се присъдят сторените разноски за внасяне на държавна такса за настоящото производство, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Сдружение „Българска асоциация спорт за учащи“ в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.

С. З. № РД-09-871/01.11.2021 г. на министъра на младежта и спорта е утвърдена „Програма за развитие на спорта за учащи“ за 2022 г. С нея са утвърдени и образците на документите, който следва да бъдат подадени от желаещите да участват. С. З. № РД-09-33/14.01.2022 г. на министъра е назначена Експертна комисия по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 02.04.2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, която да разгледа подадените проекти за участие по програмата и са утвърдени правилата за работата й.

От страна на[Фирма 2] са подадени документи за финансово подпомагане по посочената програма, заведени с вх. № 09-00-2655/30.11.2021 г. Видно от Паметна записка вх. № 20-00-391/15.12.2021 г., Министерството на младежта и спорта (ММС) е предявило осъдителен иск срещу[Фирма 2], по който е образувано гражданско дело № 10807/2021 г. по описа на Софийския градски съд за възстановяване на сума в общ размер на 41 633,91 лв. по договори, чийто срок на изпълнение е изтекъл, от които 39 577,63 лв. са неусвоени и непризнати разходи по договор № 36-00-148/13.03.2019 г. за организиране и провеждане на ІІ, ІІІ и ІV етап на Ученическите игри за учебната 2018/2019 година, и 1 956,28 лв. са непризнати разходи по договор № ПРСУ-36-00-711/07.05.2020 г. за изпълнение на проект по Програма „Развитие на спорта за учащи“ за 2020 г. Преди завеждането му до сдружението са изпратени няколко писма с искане сумите да бъдат преведени доброволно на министерството, но от[Фирма 2] са отговорили, че няма да преведат сумите, тъй като считат, че липсват основания за възстановяването им.

С атакуваната от[Фирма 2] пред АССГ министерска заповед, издадена на 14.02.2022 г., не е одобрено и е отказано финансово подпомагане на проект с вх. № 09-00-2655/30.11.2021 г. на[Фирма 2], кандидатствало по „Програма за развитие на спорта за учащи“ за 2022 г. на ММС.

За да откаже финансово подпомагане на[Фирма 2] по „Програма за развитие на спорта за учащи“ за 2022 г., министърът на младежта и спорта е възприел мотивите, обективирани в Протокол № 1/07.02.2022 г. на назначената от него експертна комисия, в който е посочено, че предложението на[Фирма 2] не покрива критериите за административно съответствие и допустимост, поради което не преминава към втори етап – оценка на качество и финансова оценка. Изложен е аргумент, че сдружението не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/02.04.2019 г. и на Раздел VIII, т. 2 от Програмата, защото спортната организация има финансови задължения към Министерството на младежта и спорта по договори, чийто срок за изпълнение е изтекъл.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в чл. 5, ал. 1 – 2 от Наредба № 3/02.04.2019 г. и чл. 128 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на Заповед № РД-09-112/14.02.2022 г., издадена от министъра на младежта и спора, поради липса на влязъл в сила административен или съдебен акт, с който безспорно да бъде установено твърдяното задължение на[Фирма 2] към ММС, съответно не е налице соченото от органа основание за отказ от финансово подпомагане.

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите към казуса доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна. Обжалваният съдебен акт е постановен в резултат на задълбочена преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

Касаторовите възражения за противното са неоснователни.

В конкретния случай спорът е правен и се свежда до това дали установената фактическа обстановка се субсумира под хипотезата на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/02.04.2019 г., която въвежда като задължителна отрицателна предпоставка за отпускане на финансово подпомагане кандидатът да няма неизпълнени задължения към Министерството на младежта и спорта по договори, чийто срок за изпълнение е изтекъл.

Правилен е изводът на АССГ, че не са налице основанията, сочени в чл. 5, ал. 1, т. 3 от цитираната по-горе наредба за отказа от финансово подпомагане на Сдружение „Българска асоциация спор за учащи“ по проект с вх. № 09-00-2655.30.11.2021 г. за кандидатстване по „Програма за развитие на спорта за учащи“ за 2022 г., тъй като твърдяните от министерството задължения на сдружението не са установени с влязъл в сила акт. Видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства, от Министерството на младежта и спорта е предявен иск пред Софийски градски съд срещу Сдружение „Българска асоциация спорт за учащи“, като е формулиран осъдителен петитум досежно суми в размер на 39 577,63 лв. – главница, за неусвоени и непризнати разходи по Договор № 36-00-148/13.03.2019 г., и в размер на 1 956,28 лв. – главница, за непризнати разходи по Договор № ПРСУ-36-00-711.07.05.2020 г., като се претендират и лихви за забава. Съдебното производство по делото, образувано по този иск, не е приключило към момента на разглеждане на предложението на сдружението от комисията, както и към момента на издаване на процесната министерска заповед, тоест задължението по гореописаните договори не е безспорно, тъй като не е установено с влязъл в сила административен или съдебен акт по основание и размер.

След като задължението не е установено, не е било налице основанието по чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата за постановяване на отказ от финансиране. Поради това, като е отменил оспорената пред него заповед на министъра на младежта и спорта и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд – София-град е постановил правилен съдебен акт.

В този смисъл е и Решение № 270/11.01.2023 г. по адм. дело № 3382/2022 г. на ВАС, VІ-то отд., постановено по идентичен спор между същите страни, касаещо по отношение на предходен на процесния по настоящото дело период.

Към указанията, дадени от първоинстанционния съд, настоящата инстанция следва да допълни, че след връщането на преписката органът трябва да извърши нова преценка на искането на[Фирма 2] за финансово подпомагане по проект № 09-00-2655.30.11.2021 г., с оглед наличието или не на задължения на сдружението към министерството, установени с влязъл в сила акт.

По изложените съображения решаващият състав на ВАС намира, че оспореното първоинстанционно решение не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора по главните искания на касатора неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4735 от 11.07.2022 г., постановено по административно дело № 2673/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА