Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 9051 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на И. Н. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Г. Н., срещу Решение № 4050 от 16.06.2022г., постановено по адм. дело № 5685/2021г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РА50 – 570 от 02.08.2019г. на Главния архитект на С. О. с която е наредено да се изработи служебно проект за план за регулация и застрояване в обхват на ПИ с идентификатор 80409.5810.41 по КККР на район „Н. И. , с. Чепинци и изменение на план за регулация на м. „СПЗ кв. Враждебна“, кв. 1 и кв. 2, район „Кремиковци“ в обхвата на УПИ І – общ., УПИ ІV - 212,222, 223, 242, кв. 1 и УПИ І – 225, 226, 227, 502, 503, 504, 505, 507, 558, УПИ ІV – 506, УПИ VІІ – „за инж. и.. и озел.“ и УПИ VІ – „за инж. и.. и озел.“, кв. 2.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на разглеждане на делото, необоснованост с оглед на събраните доказателства и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмена молба от 03.02.2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е поискано производството по адм. дело № 9051/2022 г. на ВАС да бъде спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по одм. дело № 9863/2019 г. по описа на АССГ. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, както и сочи, че по делото липсват доказателства за извършеното заплащане на претендираните суми.
Ответникът – Главен архитект на Столична община, редовно призован, се представлява от юрк. М. М., която моли касационната жалба да бъде отхвърлена и първоинстнационното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – „Т. М. Б. ООД, редовно призован, се представлява от адв. Т., който в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът – „Вир 90“ ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Ц. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Н. срещу Заповед № РА50-570/02.08.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е наредено да се изработи служебно проект за план за регулация и застрояване в обхват на ПИ с идентификатор 80409.5810.41 по КККР на Район "Н. И. , с. Чепинци и изменение на плана за регулация на м. „СПЗ кв. Враждебна“, кв. 1 и кв. 2, район „Кремиковци“ в обхвата на УПИ І – общ., УПИ ІV - 212,222, 223, 242, кв. 1 и УПИ І – 225, 226, 227, 502, 503, 504, 505, 507, 558, УПИ ІV – 506, УПИ VІІ – „за инж. и.. и озел.“ и УПИ VІ – „за инж. и.. и озел.“, кв. 2.
С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на И. Н. против Заповед № РА50-570/02.08.2019 г. на главния архитект на Столична община, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в нормативно установената форма, съдържа и задължителните реквизити предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е съответна на материалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспореният акт е постановен от компетентен орган – главния архитект на СО в пределите на предоставената му власт - съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ. Правомощията си по посочената разпоредба кметът на СО е предоставил на главния архитект на СО със Заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. – т. 1. 26 от нея. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по изменение на плана, а именно: производството е започнало по заявление на кмета на район "Н. И. като упражняващ правата на собственик на Столична община на територията на района, във връзка с реализиране инвестиционните намерения на общината, с което е спазена разпоредбата на чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, предвиждаща, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. Към заявлението, по което е образувано административното производство, е приложено мотивирано предложение, в съответствие с изискването по чл. 125, ал. 2 от ЗУТ, както и задание, в съответствие с изискването по чл. 125 вр. чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ.
Не се споделят доводите на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да назначи повторна съдебна експертиза. Съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Видно от приетата по делото СТЕ, на вещото лице са поставени конкретни въпроси, които са обсъдени подробно, точно и на тях е отговорено обосновано. В експертното заключение се излага, че имотът на жалбоподателя не представлява имот – предмет на мотивираното предложение; не представлява съседен имот, за който с мотивираното предложение се създава свързано застрояване между него и имот или имоти, включени в обхвата на плана; не представлява съседен имот, вкл. имот през улица, когато се допускат намалени разстояния. Освен изслушаното заключение, по делото са налице достатъчно други писмени доказателства, годни за правилното разрешаване на спора и потвърждаващи изводите на съда.
Твърденията на касатора за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на административно-производствените правила, досежно оставяне без разглеждане на искането за допускане на поправка и допълване на протокола също са неоснователни. Съставеният протокол от 26.05.2022 г. не е съдебен акт и не подлежи на обжалване, поради което не може да бъде отменян или прогласяван за нищожен. Протоколът е документ, който подлежи на поправка при условията на чл. 151 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК в случай, че в него е допусната грешка. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ГПК във вр. с чл. от 144 АПК определя съдържанието на протокола от съдебно заседание, който се съставя под диктовката на председателя на състава. От текста на цитираните норми е видно, че по отношение изявленията, исканията и изказванията на страните по делото, съдът няма задължението да отрази дословно съдържанието им в съдебния протокол. Законът го задължава да възпроизведе същността им, което означава, че в него намират място само тези процесуални действия, които имат значение за делото и се отразяват върху постановения съдебен акт. Всички останали уточнения могат да намерят отражение в протокола, ако са свързани с предмета на делото и могат да окажат влияние при формиране на съдийското убеждение. Предвидената в чл. 151 от ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за извършване на процесуални действия от страна на участниците в производството.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд София - град. Правилно съдът е приел, че при издаването на процесната заповед не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, съгласно която заповедите по ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана спират прилагането на действащите устройствени планове, но само в частите, за които се отнасят. От наличната по административната преписка документация и заключението на допуснатата и приета съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПР и ПУР касае само собствения на Столична община имот – ПИ с идентификатор № 80409.5810.41 по КККР на район "Н. И. , а собственият на жалбоподателя имот с идентификатор № 68134.8458.264, за който имот, съгласно действащия регулационен план са отредени УПИ III – 264 и УПИ VIII – 264, макар и съседен не е в обхвата на разрешената разработка, тъй като не се засяга, т. е. по отношение на този УПИ не се спира прилагането на действащият ПУП по смисъла на ал. 6, чл. 135 ЗУТ. С мотивираното предложение за нов УПИ І-41 се предвижда отреждане "за безвредно производство, складове и обслужващи сгради". Посоченото застрояване, разположено свободно, предвидената височина, максимална плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, минимална озеленена площ, съответстват напълно на параметрите на застрояване, предвидени по действащия ОУП на СО за устройствената зона "Пмс", където попада процесният имот. Съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО тази устройствена зона е за застрояване с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради, работилници и др. Не се допускат производства с вредни отделяния и влияния върху околната среда. Допуска се изграждане на жилищни сгради, както и общежития за персонала в предприятията, магазини и заведения за обществено хранене, здравни заведения, професионално-технически училища и професионални бази. В случая тези параметри на застрояване, са отразени в матрицата на графичната част на мотивираното предложение, въз основа на което следва да се приеме, че предложеното отреждане на имота след урегулирането му съответства на ОУП на СО и специфичните изисквания на ЗУЗСО, с което пък е спазено изискването на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ.
На следващо място с оспорената заповед се разрешава изработването на проект за ПУП, а не се одобрява проект за ПУП, което води до извода, че се касае за различни производства, приключващи с отделен административен акт, самостоятелно подлежащ на съдебен контрол. Т.е. след влизане в сила на оспорената заповед следва да се изработи проект за ПУП, който след като бъде одобрен, ще подлежи на обжалване.
Искането на касатора посочено в допълнителна молба от 03.02.2023 г., за спиране на настоящото производство, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 9863/2019 г. по описа на АССГ, не следва да бъде уважено. По делото е установено, че по заявление на жалбоподателя и другия собственик на имот 68134.8458.264 – Ц. Н. е образувано производство и издадена Заповед № РА50-26/17.01.2019 г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на плана за регулация на УПИ ІІІ-264 и УПИ ХVІІІ-264, кв. 1 за създаване на нови УПИ ІІІ-264 "за производствена, складова и търговска дейност, офиси и жилищно строителство" и УПИ ХVІІІ-264 "за производствена, складова и търговска дейност, офиси и жилищно строителство" по имотни граници на ПИ с идентификатор 68134.8458.264 по КККР и свързаното с това изменение на общата граница с контактни УПИ ІV-212, 222, 223, 242 и УПИ ІІ-500, съгласно приложения проект. С. З. № РА50-776/23.11.2017 г., на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП в обхват "м. кв. "В. – Стопански двор – бивша ферма В. Л. ", кв. 1, УПИ ІІІ-264 и УПИ ХVІІІ-264 за ПИ с идентификатор 68134.8458.264". С издаването на последната заповед, на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ, се спира приложението на действащия подробен устройствен план /одобрен със Заповед № РД-09-50-457/10.08.1998 г. на главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС и ИПРЗ, одобрен със Заповед № РД-09-50-033/10.06.2002 г. на кмета на Район "Кремиковци"/, но само в частта за УПИ ІІІ-264 и УПИ ХVІІІ-264, които са предмет на мотивираното предложение за това изменение. Тази заповед обаче не произвежда действие по отношение на процесния имот с идентификатор 80409.5810.41.
Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на други съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи.
По изложените мотиви оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е неоснователно. Основателни са претенциите на ответниците по касационната жалба за заплащане на сторените в настоящото производство разноски. В полза на "Т. М. Б. ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани и доказани съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022г. и фактура №0000007809/ 31.01.2023 г. Същите не са прекомерни по своя размер, тъй като минималния размер на адвокатския хонорар за представителство в съдебни производства по ЗУТ, съгласно последните действащи изменения, е в размер на 1250 лева. В полза на ответната страна „Вир 90“ ООД не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същите действително са претендирани в отговора на касационната жалба, но няма доказателства за тяхното плащане.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4050 от 16.06.2022г., постановено по адм. дело № 5685/2021г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА И. Н. с [ЕГН] да заплати на "Т. М. Б. ООД с [ЕИК] сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ