Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя С. Б. по административно дело № 9135 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г., чрез адвокат П. С., против решение № 4349/28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена исковата му молба против Българска народна банка. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представят се нови писмени доказателства, изразяващи се в писмо от[Фирма 3] (в несъстоятелност), както и банково извлечение от сметката на ищеца, за неосъществен на 20.06.2014 г. банков валутен превод за сумата от 95 000 щатски долара. Иска се отмяна на оспореното решение и се претендира присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна - Българска народна банка /БНБ/, чрез адвокат Георгиев, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

По делото е подадена и частна жалба от БНБ против определение № 5742/19.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена молбата ѝ за изменение на основното решение в частта за разноските. Иска се отмяна на оспореното определение и изменение на решението, като в полза на БНБ бъдат присъдени сторените разноски.

Ответната страна по частната жалба - М. Г., чрез адвокат П. С., оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от М. Г. против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: 1. сумата от 180 113,14 лева, представляващи разлика между размера на вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и изплатения гарантиран депозит в периода 20.06.2014 г. – 19.06.2019 г.; 2. мораторна лихва за забава в размер на 91 422,67 лева за периода 20.06.2014 г. – 19.06.2019 г.; 3. законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Вредите се претендират от незаконосъобразни действия и бездействие на БНБ, изразяващи се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Съдът е отхвърлил исковата молба на М. Г. против БНБ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като неоснователна и недоказана.

Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено.

Въз основа на анализа на представените по делото доказателства съдът е приел, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че не е налице нито незаконосъобразно действие, нито бездействие на ответника по иска, изразяващо се в посочените и неупражнени от БНБ, по отношение на КТБ, надзорни правомощия. Съдът е счел, че твърдените от ищеца бездействия, допуснати от страната на служителите на БНБ, не са формирани от неизпълнението на пряко задължение за действие от нормативен акт. Посочил е, че не е установено именно даването или не на надзорни предписания от служителите на БНБ да е обусловило отнемането на лиценза на КТБ. Също така, освен, че неполучаването от ищеца на целия размер на депозита му не е по вина на БНБ и не е в резултат от бездействието на тази институция, посочено е още, че претендираната сума е включена като дължима на М. Г., в производството по несъстоятелност на КТБ, в което ищецът е кредитор на банката, поради и което му е била частично възстановена.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищецът е бил титуляр на открита смета - безсрочен депозит в щатски долари, открит на 08.10.2008 година, и Анекс № 38753 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. Вредите по делото се претендират от бездействие на БНБ, породено от неупражнен контрол от 20.06.2014 г., когато[Фирма 3] е спряла плащанията и ищецът е бил поставен в невъзможност да ползва парите по влога си. Изяснено е, че към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане, в полза на ищеца, сума в размер на 196 000 лв. Не е спорно също, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца, на 06.11.2014 г. лиценза на КТБ е отнет от БНБ, а на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца, в размер на 196 000 лева, е изплатен.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия, извършени от страна на БНБ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и претендираните от него имуществени вреди. В настоящия случай, съдът правилно е преценил, че не са настъпили твърдените от ищеца имуществени вреди. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на КТБ, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на КТБ. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. В процесния случай ищецът следва да търси удовлетворение в производството по несъстоятелност на банката, като следва да се посочи, че начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност, и в частност при несъстоятелност на банка, е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което и ответникът не би могъл да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. Принципно във всички правни система, а и в икономическата теория е прието схващането, че вложителите, включително в банка, носят риск за начина, по които инвестират паричните си средства. Държавите, включително в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Това би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете, а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от вложителя.

Няма спор, че ищецът е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на ТБ „КТБ“ АД, а от публично достъпните справки в Търговския регистър е видно, че към момента има одобрени суми за изплащане на негово име и разпределението на средства продължава.

Освен това, именно в резултат на посоченото по-горе принципно положение за ограничаване отговорността на държавите и централните банки, съгласно чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Подобна умисъл, която в гражданското производство се проявява като груба небрежност, не се твърди и не се доказва.

Такава отговорност не следва и от правото на Европейския съюз, като именно в този смисъл е Решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C‑501/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - София-град (България) с акт от 17 юли 2018 г., постъпил в Съда на 30 юли 2018 г., в рамките на производство по дело „BT срещу Българска народна банка“ и цитираната в него съдебна практика. В мотивите е посочено, че на вложителите следва да се гарантира, че кредитната институция, в която те правят депозити, е част от схема за гарантиране на депозитите и съответно в случай на неналичност на депозитите ще имат право на компенсация в съответствие с правилата, предвидени конкретно в член 7 от Директива 94/19 (решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., C‑222/02, т. 27—29).

Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа именно в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно, при тези допълнителни съображения, административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция, над гарантирания размер на влоговете.

Тук следва да се посочи, че вреда би настъпила едва след приключване на несъстоятелността на КТБ и то ако на М. Г. не му е изплатена цялата вложена в банката сума.

По отношение на новопредставените от ищеца доказателства – писмо изх. № 944/17.06.2022 г. от „КТБ“ АД, от което е видно, че преди да бъде наложен специалният надзор и да бъдат спрени плащанията на „КТБ“ АД, сутринта на 20.06.2014 г. М. Г. е бил депозирал искане за валутен превод към негова сметка в друга банка в размер на 95 000 щатски долара, но на 23.06.2014 г. операцията е сторнирана, следва да се посочи, че квесторите на „КТБ“ АД, извършили сторнирането на операцията, са назначени от БНБ, но те не са органи на БНБ, поради и което не може да се ангажира отговорността на БНБ за техни действия или бездействия.

С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ, отм./, КТБ е била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори. Със заповед № К 21/3-1220/25.06.2014 г. назначените квестори нареждат да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, като сумите на преводите и събраните такси и комисионни по превода се възстановяват по клиентска сметка, като също така се анулират и фактурите за съответните такси. Независимо, че са били анулирани всички преводи, сред които е и преводът, нареден от ищеца, както и по-горе е посочено, тази сума от 95 000 щатски долара, е собственост на Гьошев, поради и което той е кредитор на „КТБ“ АД и е включен в списъка с приетите вземания, поради и което не може да се приеме, че е налице вреда.

Въз основа на така изложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С обжалваното определение № 5742/19.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, съдът е отхвърлил молбата на БНБ за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението е правилно.

Както правилно е посочил административният съд, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.

С оглед гореизложеното и съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е оставил без уважение искането на БНБ за допълване на решението в частта за разноските.

При този изход на спора – неоснователност на касационната жалба на М. Г., и предвид посоченото по-горе за недължимост на разноски в процесното производство на ответната страна, разноски на страните не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4349/28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5742/19.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6883/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ