Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 9170 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „А. Т. ЕООД подадена чрез адв. К. Д. срещу решение №835 от 22.06.2022г. постановено по адм. дело №1102/2021г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №Т-РД-16-39/16.02.2021г. на министъра на туризма. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Министъра на туризма чрез пълномощника си Е. Ч. – старши експерт, с представения писмен отговор, изразява становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба. Прави искане за оставяне без уважение на жалбата. Претенидра присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът - „В. К. ЕООД чрез пълномощника адв. В. П., с писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, поради което се иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
Производството пред Административен съд – Варна е било образувано по жалба на „А. Т. ЕООД против заповед №Т-РД-16-39/16.02.2021г. на министъра на туризма, с която търговско дружество „В. К. ЕООД е обявено за спечелил тръжната процедура за наем на морски плаж Крапец-север. С обжалваното решение №835 от 22.06.2022г. постановено по адм. дело №1102/2021г. на Административен съд –Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу оспорената заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при липса на съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което е установено, че административния акт не е нищожен.
Административния съд е приел, че произнасянето на административния орган преди произнасянето на съда по адм. дело №10216/2020г. на АССГ не води до нищожност. Също така съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, относно твърдението, че обжалвания административен акт противоречи на адм. дело №1830/2020г. на Административен съд – Варна, както и на решение №1792/11.02.2021г. на Върховния административен съд.
За неоснователен е приет довода, отнасящ се до начина на провеждане на заседанието на тръжната комисия, т. е. чрез видеоконферентна връзка. Съдът е приел, че няма противоречие с чл.6а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и че съобразно доказателствата по делото е видно, че дружеството изрично е заявило желанието си за участие в заседанието на тръжната комисия посредством видеоконферентна връза.
Съдът е счел за неоснователно, твърдението за незаконосъобразност на заповед №Т-РД-16-152 от 18.05.2020г. на министъра на туризма, с която е наредено да се проведе търг с тайно наддаване за плаж Крапец-Север, в частта за тръжните документи. Установено е, че с чл. 51, ал. 3 от ППЗДС е предвиден начина на представяне на ценовото предложение по тръжната процедура, в конкретния случай представянето на същото е предвидено в т. 9.4 и 9.13 от условията за провеждане на търга от утвърдената на основание чл. 43, ал. 3 от ППЗДС документация за участие. Прието е, че съдържанието на проекто-договора предвижда посочване на цена, следователно същия следва да бъде поставен заедно с ценовото предложение в запечатан непрозрачен плик с надпис „Предлагана цена“. Условието е изрично въведено и подлежи на изпълнение от всеки участник, а неспазването му представлява самостоятелно основание за отстраняване от търга. Съдът е приел за безспорно установено, че подадената от дружеството документация не отговаря на изискванията на т. 9.13 от условията, тъй като попълнения проект на договор, съдържащ данните на кандидата и предлаганата цена не е бил поставен в отделен непрозрачен плик с надпис „Предлагана цена“, поради което е прието, че напълно законосъобразно е отстранен от участие.
Административния съд е приел, за неоснователен довода за немотиваране на оспорения административен акт в частта относно отстраняването на дружеството от търга. Установено е, че в заповедта липсва подробно описание на причината, поради която е дружеството не е било допуснато до участие в търга, но в протокола от работата на тръжната комисия се съдържа такава информация, същия е приобщен към преписката и представлява част от нея.
За неправилно е прието твърдението на дружеството, че същия на етап отваряне на големите пликове не е присъствал. Установено е от протокола на тръжната комисия, че представители на дружеството са присъствали на търга чрез видеоконферентна връзка, за което са приложени заявление, декларация и пълномощно. На следващо място съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ППЗДС е предвидено, че в деня на провеждане на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпване и се запознава с тях, следователно е предвидена възможността участниците могат да присъстват при разпечатване на пликовете и при запознаване на комисията с редовността на подадените документи.
Обжалваното решение е правилно.
Неосноватален е довода на касационния жалбоподател, че с издадената заповед №Т-РД-16-39/16.02.2021г. на министъра на туризма, административния орган е преразгледал административния акт по реда и условията на чл. 91, ал.1 от АПК.
В АПК са уредени няколко хипотези, в които е допустимо административният орган да отмени своя акт, но нито една в случая не е налице, тъй като чл. 91, ал. 1 от АПК допуска отмяна на индивидуален административен акт от органа, който го е издал, но във фазата на оспорването му по административен ред, с нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК допуска такава във фазата на обжалването по съдебен ред, но със съгласието на останалите ответници, а след първото по делото заседание-и със съгласието на оспорващия. Настоящият случай не очертава нито една от тези хипотези, в частност тази по чл. 91, ал.1 от АПК. По своята същност правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК не е контрол по административен ред, а определена от закона възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок. В случая не са налице предпоставките на тази хипотеза, тъй като заповедта, с която е търговско дружество „В. К. ЕООД е обявено за спечелил тръжната процедура за наем на морски плаж Крапец-север е издадена след като първоначалната заповед е била обявена за нищожна с решение №1503/19.10.2020г. постановено по адм. дело №1830/2020г. на Административен съд – Варна, потвърдено с решение №1792/11.02.2021г. на Върховния административен съд. Следователно процесната заповед е законосъобразно издадена, тъй като първоначалната такава е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт.
Неправилно е твърдението на касатора, че административния орган е издал заповедта след като спорът е отнесен пред съда. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че срещу заповед №Т-РД-16-201 от 30.06.2020г. на министъра на туризма са били подадени две жалби от две дружества участвали в проведената тръжна процедура, като по тези две жалби са били образувани дела съответно пред Административен съд – Варна и Административен съд София-град. С решение №1503/19.10.2020г. постановено по адм. дело №1830/2020г. на Административен съд – Варна, потвърдено с решение №1792/11.02.2021г. на Върховния административен съд първоначалната заповед е обявена за нищожна. Правилно административния съд е приел, че съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебното решение, с което оспореният акт е отменен има действие по отношение на всички, следователно същото може да бъде противопоставено на всички лица и държавни органи и те са обвързани с последиците му, както и че „А. Т. ЕООД е била конституирана като заинтересована страна по адм. дело №1830/2020г. на Административен съд – Варна. Следователно с влизането на решението на Административен съд – Варна в сила, считано от 11.02.2021г. за министъра на туризма е налице правната възможност да се произнесе с оспорената заповед, както правилно е достигнал до този извод административния съд.
Позоваването на Решение № 7116 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2020 г., като съдебна практика от страна на процесуалния представител на касатора е некоректна като неотносима, към настоящия случай.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за липса на заповед за назначаване на комисия. Съобразно доказателствата по делото със заповед №Т-РД-16-152 от 18.05.2020г. на министъра на туризма /л. 264 от административно дело №2297/2021г./ в точка V е определен състава на комисията, която да проведе търга. Посочен е председателя на комисията с имена и длъжност, както и съответните членове и резервни такива.
На следващо място настоящият съдебен състав, счита за неоснователен довода, че в оспорения административен акт липсват мотиви, поради който същия е отстранен. Заповедта е изготвена в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал. 2 от посочения законов текст реквизити. В нея е посочени както правните така и фактическите основания за издаването й. Оспореният административен акт съдържа фактически основания за издаването му. Известно е, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), от който да е видно установените причини, поради която дружеството е отстранено от участие в проведената тръжна процедура, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от тези актове. В случая това е изпълнено, в оспореният административен акт е направено позоваване на протокол по чл. 53, ал. 1 от ППЗДС за провеждане на търга. Следователно може да се приеме, че е спазено изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденият административен акт.
Неотносим е довода на жалбоподателя за допуснато противоречие на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ППЗДС, относно начина на подаване на заявленията за участие в търга. Такива възражения се правят за пръв път в касационната жалба, поради което е недопустимо те да бъдат разглеждани от касационния съд поради забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания.
Ирелевантно е за настоящия спор позвоваването на наличен действащ договор за наем.За прецизност следва да се посочи, че неправилно с касационната жалба се прави позоваване на заповед за провеждане на търг с тайно наддаване за нов плаж Балчик.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, поради което като правилно, валидно и допустима следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника – министерство на туризма разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Неоснователно се явява и искането на ответника „В. К. ЕООД за присъждане на разноски, доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №835 от 22.06.2022г. постановено по адм. дело №1102/2021г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА „А. Т. ЕООД, да заплати на Министерство на туризма, сумата от 200 /двеста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ