Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 9165 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез пълномощник гл. юрисконсулт К. Й., срещу решение № 5092/26.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5765/2021 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-62/05.05.2021 г. в общ размер на 408 625, 99 лева, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса.

Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против административния акт. В допълнително писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника гл. юрк. Й. поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените съдебни разноски в размер на 200 лв. за заплатена държавна такса за касационното оспорване.

Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Ц. Й. – УСИЛ“ ЕАД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и обоснованост на съдебното решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. В съдебно заседание чрез пълномощника юрк. В. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-62/05.05.2021 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 408 625, 99 лева от УМБАЛ „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД

По делото от фактическа страна е установено, че със Заповед № РД-25-448/02.10.2020 г. на управителя на НЗОК е разпоредено извършването на проверка на лечебното заведение със задачи: контрол по изпълнението на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. - до 30.09.2019 г. и действащите към съответната година национални рамкови договори, решения на Надзорния съвет на НЗОК, както и сключените през съответния период индивидуални договори на изпълнителите на болнична медицинска помощ /БМП/. Определен е срок за извършване на проверката от 05.10.2020 г. до приключването й. С последващи Заповед № РД-25-495/16.10.2020 г. и Заповед № РД-25-1/04.01.2021 г. на управителя на НЗОК заповедта е изменена като с първата е променен състава на проверяващата комисия, а с втората е променена задачата на проверката - контрол по изпълнение на договорите/допълнителните споразумения на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., т. е. разширен е обхвата на периода, подлежащ на проверка. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-1-1/19.03.2021 г. Съгласно отразеното в него, в хода на извършената проверка за периода 2017-2020 година са изискани, представени и проверени общо 12 338 броя "Решение на обща клинична онкологична комисия/комисия по хематология" - АПр № 05 "Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания", разпределени по години, както следва - за 2017 г. - 6205 решения; за 2018 г. - 3839 броя; за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. - 2294 броя. Установени са нарушения на изискванията на чл. 241, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО /обявено за нищожно с Решение № 1341/31.01.2019 г. на ВАС/, идентичен с чл. 222, ал. 1 НРД за МД 2015 г. Установени са нарушения на изискванията на чл. 30, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 296, ал. 2, чл. 309, чл. 367, ал. 1 от НРД за МД 2017 г., както и нарушения на изискванията на чл. 30, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 295, ал. 2, чл. 308, чл. 369, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., както и нарушения на чл. 314 и чл. 381, ал. 1 от НРД за МД 2020 - 2022 г. Въз основа на тези констатации са дадени задължителни предписания със срокове за изпълнението им - ръководството на лечебното заведение да създаде необходимата организация чрез издаването на административен акт, регламентиращ осигуряване на лекарствени продукти на ЗОЛ за тяхното лечение в съответствие с решението на КОКХ; да се спазва броя на определения брой цикли, посочени в "Протокол от КОКХ" при провеждането на лечението на ЗОЛ; при издаване на "Решение на специализирана комисия по специалност 12" /Медицинска онкология/ да се издават "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК" и "Декларация за информирано съгласие". Въз основа на обективираните в него констатации е съставен Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-1-2/19.03.2021 г.

По т. 1 от протокола за неоснователно получени суми е установено неспазване на изискванията на НРД, конкретно неспазване на изискването за изпълнение на Амбулаторна процедура № 05 "Определяне на плана за лечение на болни със злокачествени заболявания", при която необходимите специалисти са един лекар със специалност по медицинска онкология, един лекар със специалност по обща и клинична патология, един лекар със специалност по образна диагностика, един лекар със специалност по лъчелечение и един лекар със специалност по профила на заболяването за всеки конкретен пациент като при необходимост участва и специалист по нуклеарна медицина. Посочено е, че решенията на общата клинична онкологична комисия/клинична онкологична комисия по локализации се съставят в три екземпляра и се подписват от членовете на комисията като попълването на всички реквизити в бл. МЗ-НЗОК № 12 е задължително, вкл. датата на приемане на решението, пореден номер, име и подпис на членовете на комисията. В 225 от проверените случаи /подробно описани в протокола/ това изискване е посочено, че не е спазено като в решенията има само четири/три подписа, с което не са спазени изискванията на чл. 296, ал. 2, чл. 309 вр. чл. 345, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2017 г., съответно чл. 295, ал. 2, чл. 308 вр. чл. 346, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2018 г.

По т. 2 от протокола за неоснователно получени суми е посочено, че със Заповед № 1452/16.05.2017 г. на изпълнителния директор на лечебното заведение, д-р М. К. - специалист по медицинска онкология е ползвала платен годишен отпуск в размер на три дни от 17.05.2017 г. до 19.05.2017 г. вкл. Същата е била включена в Приложение № 1 "Списък на специалистите, оказващи болнична помощ по Амбулаторна процедура № 05 и съответно е била вписана като член на Обща онкологична комисия/клинична комисия по хематология като срещу името й в Решение № 4426/18.05.2017 г. и Решение № 4463/19.05.2017 г. бил положен подпис. Същите констатации са отразени и по отношение ползвания от д-р М. К. платен годишен отпуск в размер на 9 дни за периода от 02.08.2017 г. до 14.08.2017 г., вкл., както и за периода от два дни - от 02.11.2017 г. до 03.11.2017 г., включително. Аналогични фактически установявания са направени по отношение на д-р И. Т. - специалист по обща и клинична патология, д-р З. З. - специалист по лъчелечение, д-р В. В. - специалист по лъчелечение и д-р М. Ц. - специалист по медицинска онкология, като случаите, в които срещу името им в решение на комисията, взето по време на отпуск, са общо 478, подробно описани в протокола за неоснователно получени суми. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 296, ал. 2, чл. 309 и чл. 375 от НРД за МД 2017 г. във вр. с чл. 345, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2017 г., съответно чл. 295, ал. 2, чл. 308 и чл. 376, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. във вр. с чл. 346, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2018 г.

В т. 3 от протокола е цитиран част от алгоритъма на КП № 251.2 - "Поради голямата продължителност на лъчелечението широко разпространена световна и българска практика е пациентите да се лекуват без да нощуват в стационара. Това се отнася за всички пациенти, провеждащи лъчелечение, при които няма медицински показания за денонощно наблюдение", като са описани констатации, че Клиниката по лъчелечение се заключва от комисия на лечебното заведение поради предстоящи празници и пациентите са принудени да бъдат пуснати в домашен отпуск. С това е прието, че като не е провело лъчелечение на пациентите, описани в пункт 3 от протокола, през времето, когато клиниката "е заключена", лечебното заведение изпълнител на болнична медицинска помощ не е спазило заложеното в НРД изискване за осигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности.

Съгласно посоченото в протокола общата сума, подлежаща на възстановяване от болничното заведение е в размер на 408 625, 99 лева. Същият е връчен срещу подпис на представляващия лечебното заведение на 19.03.2021 г., което възползвайки се от възможността по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО е подало възражение срещу описаните в него констатации. Последвало е издаването на оспорената писмена покана, в която изцяло са възприети констатациите на проверяващите, обективирани в Протокола за неоснователно получени суми и дадената за тях правна квалификация.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът е приел съдебномедицинска експертиза, констатациите на която са възприети в мотивите на съдебното решение.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган - управителят на НЗОК, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалния ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО.

Относно случаите по т.1 от писмената покана, досежно неспазване на изискването на чл.296, ал.2, чл.309 вр. чл.345, ал.1, т.З и т.4 НРД МД 2017 г. респ. чл.295, ал.2, чл.308 вр. чл.346, ал.1, т. 3 и т.4 НРД МД 2018г., касателно Амбулаторна процедура 05 /АПр 05/ и по т. 2 от поканата - чл. 296, ал. 2, чл. 309 и чл. 375 от НРД за МД 2017 г. във вр. с чл. 345, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2017 г., съответно чл. 295, ал. 2, чл. 308 и чл. 376, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. във вр. с чл. 346, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2018 г., първоинстанционният съд, след обсъждане на разпоредбите на чл.346, ал.1 от НРД МД 2017г., респ. чл.347, ал.1 НРД МД 2018г., чл.81 и сл. от НРД МД 2017г. и аналогичните от НРД МД 2018г. и чл. 351 от НРД МД 2017г. е посочил, че решенията на общата клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология, представляват, съгласно чл.222, ал.1, т.16 НРД МД 2017г., първични медицински документи и съгласно чл.81, т. 3 от НРД МД 2017г., следва да се поддържат и в електронен вид в определен от НЗОК формат - за отчитане на ИМП за извършената от тях дейност в полза на ЗОЛ като съгласно чл.351, ал.1 вр. ал. 2, т. 2 НРД МД 2017г., следва да бъдат отчитани ежедневно по електронен път в утвърдени от НЗОК формати, т. е. всяко решение на общата клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология в деня на приемането му бива изпращано по електронен път на НЗОК, тъй като е основание за заплащане на оказаната болнична медицинска помощ по съответната амбулаторна процедура - в случая АПр № 05. По делото не са представени доказателства и не се твърди от страните, отчетената по електронен път медицинска помощ, в т. ч. за процесните 225 случая по АПр № 05, да е отхвърлена от заплащане медицинска дейност, в съответствие с чл.351, ал.10 вр. ал.12, т.2 НРД МД 2017г., т. е. да е налице констатация на административния орган към момента на заплащането, че при изпълнението на АПр № 05 не са спазени условията за завършеност на амбулаторната процедура, като такава констатация е направена едва при извършената четири години по-късно и след заплащането проверка на болничното заведение. Решаващият съд е приел, че е налице нарушение на принципа на последователност и предвидимост, регламентиран в чл.13 АПК. Според съда поведението на администрацията създава правна несигурност и на практика обезсмисля осъществяването на текущия контрол върху подаваните от изпълнителите на медицинска помощ електронни отчети. Формирани са изводи, че липсата на изискуемия брой подписи в решението на съответната комисия не сочи на нищожност. Когато решението се приема в състав, от колегиален орган, то следва да бъде взето с мнозинството от гласовете /50% + 1/ - в случая трима /при петчленен състав/. Подписите на членовете на колегиалния орган в решението удостоверяват неговата автентичност, а именно, че това е приетото с мнозинството от гласовете решение. Поради това и когато решението е подписано от трима членове на комисията, то не е нищожно. Цитирани са мотиви към Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС, които съдът е преценил за относими. По отношение на 478 бр. случаи по т. 2 от писмената покана, относно полагане на подпис от медицински специалисти - членове на обща онкологична комисия/комисия по клинична хематология, в решения на комисията, взети по време, когато са отсъствали от работа поради ползване на платен годишен отпуск, отпуск по болест и др., съдът е приел, че следва да се постави и въпросът, дали конституционно гарантираното право на отпуск може и трябва да бъде противопоставяно на правото на лечение на здравноосигурените лица. Спрямо случаите, посочени в т. 3 от писмената покана, съдът е пресъздал и споделил изводите от заключението на вещите лица, включително в частта, установяваща липса на пациенти, чието лечение е повлияно неблагоприятно от т. нар. „домашен отпуск“. С оглед заключението по назначената СМЕ и предвид отсъствието на доказателства за принудителното ползване и посоченото в КП № 251.2 относно незадължителността на стационара, съдът е приел, че оспорената покана е незаконосъобразна в посочената част - по т. 3, поради неправилно приложение на закона и несъответствие с целта на закона.

Според съда за неизпълнение на договора, с оглед регулираните от ЗЗО обществени отношения, може да се говори в случай, че пациентите не са получили навременна, адекватна и качествена медицинска помощ, но такива фактически установявания по делото липсват, а не са наведени и такива твърдения в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че от доказателствата по делото, в т. ч. приетите експертни заключения се установява обратното. В този смисъл изпълнението на акта би било нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК. Посочено е, че неспазването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 АПК, както и на принципа за последователност и предвидимост, разписан в чл.13 АПК представляват самостоятелно условие за отмяна на административния акт като незаконосъобразен и са част от проверката на съда по чл.169 АПК.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

Правилни са изводите на съда, че Писмена покана № РД-25ПП-62/05.05.2021 г. на управителя на НЗОК е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не могат да бъдат споделени изложените в оспореното решение правни изводи на първоинстанционния съд, досежно неправилно прилагане на материалния закон.

Амбулаторна процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение.

Съгласно чл. 296, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2017 г. (идентични с чл. 295, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД 2018 г.) Амбулаторна процедура № 5 приключва с "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" съгласно съответните медицински стандарти. Изготвя се план за поведение в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства. Решението съдържа задължително и следните реквизити: дата на вземане на решението, пореден номер, собственоръчно положени име и подпис на членовете на комисията. Поредният номер на решението започва с началото на всяка календарна година. Разпоредбите са ясни и конкретни и не подлежат на разширително тълкуване. Въведените изисквания са императивни. Езиковото тълкуване на нормата води до извод, че решението следва да бъде подписано от всички членове на комисията. В процесните случаи по т. 1 от писмената покана е установено, че в решението на комисията липсва задължителен реквизит - подпис на част от членовете на комисията. Това обстоятелство е безспорно установено и не е спорно между страните по делото. По отношение на т. 2 от писмената покана следва да се посочи, че полагането на подпис под решението в ден, в който лекаря-специалист не е на работа и не е на разположение е недобра организация на работния процес в съответното лечебно заведение и е свързано с нарушаване на забраната за отсъстващи лекари да извършват медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписват определени документи за периода на отсъствието си, регламентирана в чл. 376, ал. 1 от НРД за МД 2017 г, респ. чл. 375, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г. С оглед посоченото и данните по делото следва да се приеме, че лекарите са положили подпис при липса на участие в обсъждането на медицинските документи и определянето на плана за лечение на пациентите, като становището, че същите са взели участие по телефон или по друг начин, не следва да бъде кредитирано. В дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице д-р Й. е посочено, че дата на решението е датата на заседанието, като при обсъждането би следвало да присъстват всички членове, тъй като такива са правилата. Не могат да бъдат споделени формираните от съда изводи за ненавременност на извършената проверка и неспазване на принципа за последователност и предвидимост. Основателно е наведеното в касационната жалба възражение, че за да бъде приета за заплащане отчетената към НЗОК по електронен път по реда на чл. 351 от НРД за МД 2017 г. респ. чл. 352 от НРД за МД 2018 г. медицинска дейност по АПр №5, достатъчно условие е същата да бъде успешно обработена, което предполага липса на грешки в електронните отчети. В процесния случай успешната обработка на информацията, респ. неотхвърлянето на същата от системата на НЗОК, се предпоставя от наличието на решение на общата клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология, със задължително подаден в електронния отчет негов номер. Липсва обаче нормативно изискване, а и от данните по делото не се установява, че документа, в който е обективирано решението на комисията, се изпраща с електронния отчет. В унисон с тези изводи е и посоченото в становището на вещото лице д-р П., че решението по АПр 05 се отбелязва електронно и влиза в базата данни на НЗОК в деня на решението без електронни подписи, подписите се поставят саморъчно, като по този начин решението – индивидуално за всеки болен е отбелязано и фиксирано в базата данни на НЗОК без подписите (лист 658 от първоинстанционното дело). С оглед изложеното следва да се приеме, че наличието на подписите на членовете на комисията, което както вече беше посочено е задължителен реквизит на решението, не е предмет на проверка при приемането на подадените електронни отчети. От друга страна, приемане на отчетените дейности за заплащане не преклудира възможността за извършване на последващ контрол от страна на НЗОК. Липсата на достатъчно лекари-специалисти и наличието на подобна практика не могат да бъдат възприети като обстоятелства, чието наличие би могло да преодолее посочените императивни изисквания, които в процесния случай не са спазени. Ирелевантни са обстоятелствата, относно качеството на оказаната медицинска помощ и правилността на проведеното лечение, както и доводите на съда за противопоставяне на конституционно гарантираното право на отпуск на лекарите на правото на лечение на пациентите, тъй като изначално не се допуска приемане на решение на комисията при неспазване на горепосочените изисквания. Неотносими към процесните случаи са мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2012 по тълк. дело № 1 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС и правилата за наличие на мнозинство при приемане на решение от колегиален орган.

В писмената покана за част от случаите по т. 3 е цитирана разпоредбата на чл. 260, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2018 г., която регламентира, че лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ, осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност. Тази правна норма въвежда едно от специалните изисквания, на които трябва да отговаря всяко лечебно заведение - страна по договор с НЗОК. Това условие, наред с останалите общи и специални такива следва да е налице през целия период на действие на сключения договор, и същото е обект на проверка от контролиращите длъжностни лица на РЗОК. Неговото наличие не предполага еднократност и доказване единствено към датата на сключване на договора, а определя едно бъдещо и постоянно задължение за изпълнение на сключения индивидуален договор. Целта на регламентираното в НРД и в индивидуалния договор задължение на изпълнителите на медицинска помощ е обезпечаването на своевременност и непрекъснатост на квалифицирана помощ от съответните медицински специалисти. То не е обвързано задължително с наличието на хоспитализирани пациенти и необходимостта от конкретна грижа спрямо тях. Нито НРД, нито индивидуалния договор предвиждат изключения от правилото за непрекъснатост на лечебната дейност при каквито и да е обстоятелства. Касае се за формално извършено нарушение, което не е обвързано с настъпването на определени вредни последици, но само по себе си е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга значими обществени отношения породени от правата на гражданите, свързани със здравното осигуряване и гарантиране на своевременна и непрекъсната медицинска помощ от лечебните заведения. Действително, в Клинична пътека № 251.2 е предвидено, че пациентът, желаещ да провежда лъчелечение, може да нощува извън стационара на клиниката/отделението по лъчелечение, но в процесните случаи не са налице кумулативно изискуемите предпоставки. От приложените документи се установява, че даденото от пациентите съгласие е във връзка с уведомяването им за затварянето на клиниката за празничните дни. От представените копия от протоколи се установява, че пациентите са уведомени, че поради предстоящите празници „се пускат в домашен отпуск“. Посоченото и липсата на алтернативна възможност за пациентите да останат в клиниката по лъчелечение водят до извод за липса на реално изразена воля от тяхна страна, че желаят да се лекуват без да нощуват в стационара през посочения в протокола период. По отношение на другите посочени в касационната жалба случаи по т. 3 от писмената покана по: т.3.2; т. 3.4, т.3.6, т.3.7, т.3.8, т.3.10, т.3.11, т.3.12, т.3.13, т. 3.14, т.3.15, т. 3.16, т.3.18, т. 3.19, т.3.20, т.3.22, т.3.23, т.3.24, т. 3.25, т.3.26, т. 3.27, т.3.28, т. 3.29, т.3.30, т.3.31, т.3.32, т.3.33, т.3.34, т.3.36, т.3.37, т.3.38 , т.3.39, т.3.40, т. 3.41, основателно е инвокираното възражение за липса на мотиви в съдебното решение. По отношение на тези случаи в оспореното съдебно решение липсват правни изводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана. От жалбоподателя в първоинстанционното производство са наведени доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана в тази част само относно част от случаите. В тази връзка следва да бъде споделена подробно аргументираната от касатора теза за задължителния характер на предписанията на решението на общата клинична онкологична комисия/ клинична комисия по хематология за провеждане на лекарствено лечение, което е условие за заплащане на дейността от НЗОК, като установеното неизпълнение не се заплаща и неоснователно получените суми се връщат. Лекарствените продукти, които са назначени, следва да бъдат приложени по определената схема и времеви график и съобразно предписаните вид и количество. Също така, следва да се посочи за част от случаите, че разпоредбите на чл. 345, ал. 2 и чл. 346, ал. 2 от НРД МД 2018 г. създават правно основание за заплащане от НЗОК само на приложеното количество лекарствено вещество/доза в съответните мерни единици в съответствие с решението на съответната комисия. Когато количеството лекарствено вещество, предписано с решението на комисията по чл. 30г, ал. 3 от Наредба № 4 от 2009 г., не е приложено, не е налице основание за плащане и съответно - за получаване на сумите от изпълнителя на БМП.

Предвид горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно незаконосъобразността на писмената покана. При постановяването на атакувания съдебен акт съдът неправилно е преценил, че процесната писмена покана е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което е довело до необоснован извод за нейната незаконосъобразност. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на касатора по делото следва да се присъдят сторените от него и своевременно претендирани съдебни разноски за внесена държавна такса за касационното оспорване в размер на 200,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5092/26.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5765/2021 г. по описа на Административен съд - София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД [ЕИК] против Писмена покана № РД-25ПП-62/05.05.2021 г., издадена от управителя на НЗОК за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 408 625, 99 лева.

ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Ц. Й. – ИСУЛ“ ЕАД [ЕИК] да заплати на НЗОК съдебни разноски в общ размер от 200,00 лева (двеста лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА