О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50700

гр.София, 30.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 973/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 96 от 29.11.2021 г. по гр. д.№ 388/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Видински районен съд по гр. д.№ 366/ 2021 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на жалбоподателя на основание чл.2 ЗОДОВ сумите 4 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди и 620 лв – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху тази суми от 26.02.2021 г. до окончателното им изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 11 000 лв и 1 290 лв.

ПРБ не е обжалвала въззивното решение, а жалбата на Г. Г. е насочена само срещу тази част от него, с която са отхвърлени претенциите му. Поради това въззивният съдебен акт /за който не съществува вероятност да е нищожен/ е влязъл в сила в частта, в която исковете са уважени до размер съответно 4 000 лв и 620 лв.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, „… което проличава и единствено от прочита му и сравнение с приетите по делото писмени доказателства, с които въззивният съд не се е съобразил заради, което то е...