№ 50380
София, 30.09.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 748 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. П., чрез пълномощника му адвокат Т. П., против решение № 1846 от 8.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2007 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 261883 от 9.06.2021 г. по гр. д. № 15394/2019 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от П. Б. П. против К. А. А. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на апартамент № 14 в [населено място], [улица], ет. 5 с идентификатор *****, ведно с принадлежащата му изба № 6 и 5.8652 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
К. А. А. е подала чрез пълномощника си адвокат С. Л. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:
В касационната жалба и отговора на касационната жалба не е оспорена следната възприета от въззивния съд фактическа обстановка: ищецът е съсобственик на УПИ *, кв. 592 по плана на ХІV-ти микрорайон на [населено място] и с договор, сключен с нотариален акт № 184/25.09.2008 г. на ВнН, заедно с останалите съсобственици е учредил на „И. С. 3“ ООД право на строеж срещу задължението на дружеството на извърши строителство на сграда. Договорът е развален с влязло в сила решение № 267 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 19292/2011 г. на РС. С договор за продажба, сключен с нот. акт № 43/19.11.2008 г. на ВнН, „И. С. 3“ ООД е продало на ответницата К. А. процесния апартамент № 14, съставляващ обект с идентификатор *****, ведно принадлежащата му изба № 6 и 5,8652 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Спорът между страните е била ли е изградена сградата в груб строеж към 19.11.2008 г. и съответно има ли предмет договорът, с който ответницата е закупила процесния апартамент.
Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 181 ал. 2 ЗУТ, редакция ДВ, бр. 65/2003 г., след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. В § 5, т. 46 ДР на ЗУТ се съдържа легално определение на понятието „груб строеж“, според което „груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
Обсъдил е ангажираните по делото писмени доказателства (констативен протокол от 06.11.2008 г. по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, че към тази дата сградата е изградена в груб строеж и удостоверението изх. № ЗАО-46876/07.11.2008 г., издадено от [община] със същото съдържание; акт за приемане на конструкцията от 23.10.2008 г. - акт обр. 14 - с който представители на дружеството, осъществяващо строителен надзор, строителя и проектанта са констатирали, че е изпълнена носещата конструкция на сградата и може да започне изпълнението на довършителните работи; акт от 15.10.2008 г. за състоянието на строежа при спиране на строителството - акт обр. 10 - с който представители на строителя, проектантите, възложителите и строителния надзор са констатирали, че сградата е изградена в груб строеж до „плоча З” на кота +19,25, като актът е подписан от ищеца и останалите съсобственици; заповедната книга на строеж, водена от дружеството, осъществявало строителния надзор, съдържаща Заповед № 21/10.11.2008 г., според която към цитираната дата е изпълнена плоча „З“, като е допуснато (по искане на възложителя), плочата да бъде обработена с необходимите топло и хидроизолации (по БДС) като плосък покрив, вместо скамтен; констативен протокол от 29.09.2014 г., изд. от район „Одесос“ при [община], че в производство по Глава двадесета от ЗУТ по повод подадена жалба от 05.08.2014 г. от един от съсобствениците на терена, е констатирано, че при изграждането на жилищната сграда е извършено преустройство в отклонение от одобрените проекти и е налице основание за откриване на производство по реда на глава ХХІ ЗУТ; Заповед от 13.05.2015 г. на началника на РДНСК-Варна, издадена въз основа на констативен акт от 20.02.2015 г. от служители на РДНСК-Варна за спиране изпълнението на всички видове СМР; констативен протокол от 07.03.2019 г., изд. от РДНСК-Варна за извършена проверка, която е установила, че жилищната сграда е построена в отклонение от одобрените проекти, като тези констатации повтарят констатациите в констативния акт от 20.02.2015 г., въз основа на който акт е издадена и заповедта от 13.05.2015 г. за спиране на строежа), гласни доказателства (показанията на И. Д. И., съсобственик на урегулирания поземлен имот и съконтрапент по договора по нот. акт № 184/25.09.2008 г. за учредяване на право на строеж в полза на „И. С. 3“ ООД, водил дело с ответницата К. А. с предмет иск за прогласяване нищожността на договора за продажба по нот. акт № 43/19.11.2008 г. поради липса на предмет, твърдящ, че към момента на спиране на строителството през октомври 2008 г. имало зидария и колони и плоча на последния етаж, но последните два етажа били без ограждащи зидове, като доизграждането им е извършено през месец януари 2014 г. и показанията на В. Г. А., без дела и родство със страните, твърдящ, че синът му закупил мансарден и тавански етаж в сградата в края на 2008 г. или началото на 2009 г., като всички ограждащите и вътрешните стени били изградени и имало покривна плоча и след придобиването в апартамента на сина му не са извършвани строителни работи и изграждане на стени) и експертно заключение (установяващо, че сградата е изградена при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, изпълнени са конструктивни елементи, както и преградните и ограждащите зидарии; вследствие на извършени съществени промени по време на строителството има обекти, които не отговарят като параметри на учреденото право на строеж; сградата е изпълнена до етап на „груб строеж, но при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, като устните обяснения са, че хидро - и топлоизолациите на покрива представляват довършителни работи и това, че те не са изпълнени, не означава, че покривът не е изпълнен по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ).
Съдът е отчел, че в съдебно заседание на 04.09.2020 г. процесуалния представител на ищеца е заявил, че акт обр. 10 от 15.10.2008 г. не е подписан от ищеца, а от представител на предприемача „Ирен стройинвест 3“ ООД, който е бил упълномощен от ищеца. Посочил е, че автентичността на горния документ не е оспорена, нито от самия документ е видно, че съсобствениците са действали чрез пълномощник при изготвянето и подписването му и е приел, че актът обр. 10 от 15.10.2008 г. е подписан и от ищеца, в качеството му на възложител, отразява неизгоден за него факт и го обвързва относно констатацията, че към датата 15.10.2008 г. процесната сграда е била изградена до степен „груб строеж“
Съдът е посочил, че не кредитира показанията на свидетеля И. Д. И. в частта, в която твърди, че към 15.10.2008 г. не са били изпълнени ограждащите зидове на последните два етажа, поради възможната му заинтересованост и липсата на други доказателства, подкрепящи това твърдение, както и поради обстоятелството, че в тази си част показанията на този свидетел се опровергават от отразеното в акт обр. 10 от 15.10.2008 год., подписан и от него самия (т. е., с показанията си свидетелят се домогва да опровергае собственото си удостоверително изявление, материализирано в констативен протокол, акт обр. 10). Кредитирал е показанията на свидетеля В. А., тъй като същите се подкрепят от писмените доказателства - акт обр. 10/15.10.2008 г., констативния протокол от 06.11.2008 г., изд. от общинската администрация на [община] по реда и условията на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, удостоверението от 06.03.2014 г., издадено от [община] и заключението на съдебнотехническата експертиза от 05.05.2021 г., според които доказателства към 06.11.2008 г. сградата е била изградена до етап на „груб строеж“, което включва и изпълнението на ограждащите стени на сградата - § 1, т. 46 ДР на ЗУТ.
Приел е, че констативният протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ изпълнява в документооборота удостоверителна функция и се издава, когато се налага удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж в случаите, в които страните искат извършване на сделка за прехвърляне на право на собственост на сградата или на самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. След като протоколът по чл. 181, ал. 2 ЗУТ се издава по реда на чл. 179, ал. 1 ГПК и служи за удостоверяване на степента на завършеност на сграда, то същият по своята правна същност е официален удостоверителен документ, ползва се с материална доказателствена сила и обвързва съда да приеме, че удостоверените в него обстоятелства са истина до установяване на противното. В конкретния случай обсъжданият протокол от 06.11.2008 г. установява, че процесната сграда е била завършена до степен „груб строеж“ към момента на съставянето му от общинска администрация, тоест преди сключването на договора за продажба от 19.11.2008 г. Истинността на констативния протокол от 06.11.2008 г. е оспорена от ищеца, но не е опровергана в хода на настоящото исково производство. Обратно – събраните доказателства са в подкрепа на засвидетелстваното в обсъждания констативен протокол и издаденото въз основа на него удостоверение изх. № ЗАО-46876/07.11.2008 г. от [община]. В този смисъл са акт обр. 10/15.10.2008 г., подписан и от ищеца, който акт съставлява частен удостоверителен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си (в случая за ищеца) факти, заключението на СТЕ от 05.05.2021 г., изслушано в първата инстанция, както и показанията на свидетеля В. А.. Тези доказателства налагат извода, че към момента на съставянето на констативния протокол от 06.11.2008 г., процесната сграда е била завършена до степен „груб строеж“ по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗУТ и § 5, т. 46 ДР на ЗУТ. Приетото в решението по в. т. д. № 406/2015 г. по описа на ОС – Варна, че към 17.12.2008 год. процесната сграда не е била изградена до степен „груб строеж“ не обвързва ответницата, тъй като същата не е била страна по цитираното дело и решението не може да бъде противопоставено – чл. 298, ал. 1 ГПК. Поради това и представеното съдебно решение не опровергава истинността на констативния протокол от 06.11.2008 г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Не е в опровержение на констативния протокол от 06.11.2008 г. и констатацията, съдържаща се в констативния протокол от 29.09.2014 г. нъ служители от район „Одесос“ при [община] (Раздел ІІІ от протокола), според която сградата към датата на съставяне на протокола (29.09.2014 г.) не е довършена до степен „груб строеж“. На първо място този протокол е съставен в производство по Глава двадесета от ЗУТ с оглед установяване наличието на основания за предприемане на процедура по Глава двадесет и първа от ЗУТ от ДНСК. На следващо място констатацията, че сградата към момента на извършване на проверката на дата 29.09.2014 г. не е довършена до степен „груб строеж“ е направена въз основа на друга констатация, а именно, че са налице отклонения от одобрените строителни книжа на сградата и че е на покривна плоча, изпълнена като плосък покрив, вместо като скамтен, както е по одобрения проект, в резултат на което светлата етажна височина на таванския етаж е увеличена от 211 см. на 265 см., липсват хидро – и топло изолации и покривни покрития. Тази констатация обаче не съответства на легалното определение на понятието „груб строеж“ дадено в § 5, т. 46 ДР на ЗУТ, според което не е необходимо да са изпълнени довършителните работи по покрива, каквито довършителни работи са и полагането на хидро - и топлоизолация на покрива на сградата, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по СТЕ. Обстоятелството дали построяването на сградата е извършено в отклонение от одобрените проекти и доколко това отклонение е съществено по смисъла на ЗУТ е предмет на изследване в друго, административно по своя характер, производство. Изпълненият на място плосък, вместо скамтен, покрив не променя извода, че покривът на сградата е бил изпълнен и сградата е завършена до степен „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ.
Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че ответницата е придобила апартамента от несобственик, доколкото договорът, с който в полза на продавача е учредено право на строеж върху терена, е бил развален и правото на строеж не се е трансформирало в право на собственост върху сградата, тъй като съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга права, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, а ответницата в случая се явява трето лице придобило права на 19.11.2008 г., т. е., преди вписването на през 2011 г. на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, , поради което и развалянето на договора от 25.09.2008 г. за учредяване право на строеж в полза на праводателя й, не може да бъде противопоставено.
За неоснователни са приети и доводите на ищеца, че учреденото с договора от 25.09.2008 г. право на строеж е погасено, тъй като не е упражнено в предвидения 5 годишен давностен срок. Началото на давностния срок по чл. 67 ЗС е моментът, в който договорът за учредяването правото на строеж е породил действие. В случая договорът за учредяване право на строеж е произвел действие на 25.09.2008 г., а сградата е завършена до степен „груб строеж“ през същата 2008 година. При това положение правото на строеж е упражнено преди изтичане на срока по чл. 67 ЗС, поради което същото не е погасено по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. Б. П. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (основанието противоречиво разрешаван правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е съществувало в редакцията на нормата от ДВ бр. 59 от 2007 г. и не съществува след изменението от ДВ бр. 86 от 2017 г., поради което следва да се разгледа при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Поставя следните въпроси:
1) следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба;
2) при противоречие между свидетелските показания и писмените доказателства, може ли съдът да кредитира избирателно само някои от свидетелските показания или е длъжен да съпостави в цялост гласните доказателства с представените писмени доказателства и снимковия материал, като ги съобрази с разясненията, дадени от вещото лице по приетата СТЕ;
3) допуснал ли е съдът нарушение като не е съобразил влезлите в сила съдебни решения, по които е установено (още на 4.02.2014 г. с определение № 192 по гр. д. № 6344/2013 г., ВКС, ІІІ гр. о. и с определение № 18 от 4.01.2016 г. по гр. д. № 4595/2015 г., ВКС, ІІІ гр. о.), че сградата, в която се намира процесния апартамент не е изградена до степен „груб строеж“, независимо, че ответницата не е била страна по приключилите дела (в. т. д. № 406/2015 г. на ВОС и гр. д. № 19292/2011 г. на ВРС) ;
4) допуснал ли е съдът нарушение като не е взел предвид констативния протокол от 29.09.2014 г., издаден от район „Одесос“, [община], с който е констатирано, че към посочената дата сградата не е довършена до степен „груб строеж“ и опровергава ли същия истинността и достоверността на протокола от 6.11.2008 г. на общинската администрация, издаден на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ и като не е взел предвид, че актовете в хода на строителството не са подписани лично от собствениците на дворното място (ищеца и свидетеля И.), а от упълномощения строител;
5) може ли да се приеме, че сградата е изградена до степен груб строеж, след като са констатирани съществени отклонения от одобрените архитектурни проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, с които се нарушават предвижданията на ПУП, установени в писмо на РДНСК Варна № РО-55-00-239/9.04.2019 г., което въззивния съд не е взел предвид;
6) допустимо ли е съставяне на акт обр. 14 от 23.10.2008 г. за приемане на конструкцията, след спиране на строителството на сградата с акт обр. 10 от 15.10.2008 г. и след прекратяване на договора с фирмата по строителен надзор (на 15.10.2008 г.) и при съществени отклонения от одобрените архитектурни проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, с които се нарушават предвижданията на ПУП;
7) с разваляне на договора за учредяване на право на строеж отпада ли с обратна сила действието на разпоредителната сделка, с която прехвърлителите са учредили вещни права и има ли значение за прехвърляне правото на собственост на процесния апартамент;
8) след като договорът за учредяване право на строеж е развален именно паради неосъществено в договорения срок строителство (24 месеца от издаване на разрешението за строеж – 28.01.2008 г.), не следва ли да се приеме за установено, че сградата не е изградена до груб строеж и може ли този въпрос да бъде пререшаван в друго последващо съдебно производство. Правилен ли е изводът на въззивния съд, че сградата е завършена до степен груб строеж през 2008 г., без да зачете съдебното решение по гр. д. № 19292/2011 г. на ВРС, с което е отменено учреденото право на строеж именно поради доказано неизпълнено строителство до степен груб строеж;
9) с разваляне на договора за учредяване на право на строеж, поради доказано неизграждане на сградата, установява ли се погасяване правото на строеж в полза на собствениците на терена – чл. 67 ЗС, поради нереализирането му в петгодишен срок от придобиване на това ограничено вещно право, предвид разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2011 г., ОСГК на ВКС;
10) може ли да се приеме при нереализирано право на строеж, че ответницата е придобила собствеността върху процесния апартамент, след като се твърди, че същата е придобила право на собственост, а не право на строеж;
11) как следва да се разреши въпроса при наличие на противоречиви решение, с които вече е прието, че сградата, в която се намира процесният обект, не е изградена до степен груб строеж и при съществени отклонения от одобрените архитектурни проекти, водещи до нарушение предвижданията на действащия ПУП (решение по в. т. д. № 406/2015 г., потвърдено с определение № 18 от 4.01.2016 г., ІІІ гр. о. на ВКС и гр. д. № 19292/2011 г., потвърдено с решение по в. гр. д. № 473/2013 г. на ВОС, потвърдено с определение № 192/4.02.2014 г., ІІІ гр. о. на ВКС);
12) налице ли е хипотезата на т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г., ОСГТК на ВКС, предвид разрешаването по различен начин на правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, при идентичност на обекта.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Първият въпрос не е обоснован с доводи на касатора за конкретни доказателства, които въззивният съд да не е преценил или конкретни доводи във въззивната жалба, които да не е обсъдил. Оплакванията са, че съдът погрешно е анализирал отделни документи, без да ги съпостави във връзка с други, без да анализира констативния протокол от 29.09.2014 г., в който е отразено, че при огледа на същата дата е констатирано, че сградата не е изградена в „груб строеж“ и констатациите на РДНСК-Варна от 9.04.2019 г., че акт обр. 14 не е следвало да бъде съставен, предвид установени съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, с които се нарушават предвижданията на ПУП. Тези оплаквания от една страна съставляват довод за необоснованост на изводите на съда, който не може да бъде свързан с поставения въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата и обсъждане доводите във въззивната жалба, а от друга страна оплакванията не се подкрепят от съдържанието на въззивното решение, в чиито мотиви са изложени изрични съображения относно това защо посочените документи не опровергават извода, че фактически грубия строеж на сградата е осъществен още през 2008 г.
По втория въпрос въззивното решение съответства на практиката на ВКС, израз на която е и посочената от касатора. При преценка свидетелските показания съдът е изходил не само от евентуалната заинтересованост от изхода на спора (както се поддържа в обосновката на въпроса), но и от съпоставката на изнесените от тях впечатления за степента, в която е била построена сградата с установеното от писмените доказателства и експертното заключение. Тезата на касатора, че е следвало да се кредитират показанията на свидетеля И., които кореспондират с факта, че поради неизграждане на сградата е развален договора за уредено право на строеж, игнорира извода на съда, че показанията на този свидетел се опровергават от акт обр. 10 от 15.10.2008 г., подписан и от него самия.
Третият, осмият, деветият, единадесетият и дванадесетият въпроси са свързани с извода на въззивния съд, че приетото в решението по в. т. д. № 406/2015 г. по описа на ОС – Варна, че към 17.12.2008 г. процесната сграда не е била изградена до степен „груб строеж“ не обвързва ответницата, тъй като същата не е била страна по цитираното дело и решението не може да бъде противопоставено. Касаторът не е посочил практика на ВКС, която да дава тълкуване, че влязло в сила решение обвързва лице, което не е било страна по делото, нито правоприемник след предявяване на иска на страна по делото или необходим другар на страна по делото и на която въззивното решение да противоречи. Отговорът на въпросите следва от ясната норма на чл. 298, ал. 1 ГПК относно субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Четвъртият въпрос е свързан с поддържаната от касатора теза, че не е подписвал протокола от 6.11.2008 г., издаден от общинската администрация на основание чл. 181, ал.2 ЗУТ, а подписите са положени от упълномощения строител. Тази теза е отречена от съда, който е изложил съображения защо я приема за неоснователна. Следователно въпросът е неотносим към формираните от съда изводи.
Петият и шестият въпрос по същество са свързани с правното значение на обстоятелството, че сградата е незаконна – построена при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ и за доказателственото значение на незаконосъобразен акт, съставен в хода на строителството и са свързани с извода на съда, че обстоятелството дали построяването на сградата е извършено в отклонение от одобрените проекти и доколко това отклонение е съществено по смисъла на ЗУТ е предмет на изследване в друго, административно по своя характер, производство. Касаторът не се е позовал на практика на ВКС, която да приема, че законността на строителството и законосъобразността на съставените в хода му актове има правно значение при преценка кога сградата е построена на етап груб строеж. Легалното определение на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ съдържа само осъществени факти – изпълнени ограждащи стени и покрив – но не и изискване за законосъобразност на строителството, а съответно придобивния способ при строителство въз основа на учредено право на строеж се осъществява в момента на фактическото изграждане на оградните стени и покрива на строящата се сграда. Посоченото ясно следва от определението в § 5, т. 46 ДР на ЗУТ, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Седмият въпрос е свързан с извода на окръжния съд, че обратното действия на развалянето на договора за учредяване на правото на строеж е неотносимо, тъй като развалянето е непротивопоставимо на ищцата, която е придобила правата си преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД против праводателя й. Касаторът не е посочил практика на ВКС, която да дава различно тълкуване. Отговорът на въпроса ясно следва от нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Десетият въпрос се явява неотносим, тъй като е основан на тезата на касатора, че към 19.11.2008 г. сградата не е била построена до етап „груб строеж“, която е отречена от въззивния съд, поради което този въпрос не може да се свърже с изводите във въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство П. Б. П. следва да възстанови на К. А. А. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Л. съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022 г.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1846 от 8.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2007 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, адвокат Т. П. да заплати на К. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 29 разноски по повод касационната жалба в размер на 1200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: