Определение №5386/24.11.2025 по ч.гр.д. №3497/2024 на ВКС, ГК, II г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5386

гр. София, 24.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 3497/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба от Н. Г. К., подадена чрез пълномощник адв. М. Ч. от АК - К., против определение № 203/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на ОС - Кърджали, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение № 25/28.02.2024 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на ОС - Кърджали, в частта му за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна в производството Г. К. К. действащ чрез адв. А. М. от АК – С. З., в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

По същество на частната жалба, като взе предвид данните по делото, настоящият касационен състав приема следното:

Предвид характера на обжалваното определение и разясненията по т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разглеждането на частната жалба не е обусловено от предварителното селектиране при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а се осъществява по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

С въззивно решение № 25/28.02.2024 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на ОС - Кърджали, е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 1828/2019 г. на РС-Кърджали, с което имотите, предмет на съдебната делба, са изнесени на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, инициирано от Н. К., е осъдил въззивницата К. да заплати на въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 4200, 96 лв., определено по чл.78, ал.5 ГПК.

С молбата по чл. 248 ГПК е поискано да бъде изменено, евентуално допълнено, въззивното решение в частта, с която съделителката Н. К. е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Г. К. в размер на 4200, 96 лв. въззивната инстанция. Твърди се, че разноски не се дължат в делбеното дело, евентуално същите са прекомерни и следва да бъдат намалени според стойността на дела на другия съделител в съсобствеността.

Със сега обжалваното определение по чл. 248 ГПК от 22.05.2024 г., въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищцата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по съображения, първо, че при оспорване иска за делба и при пренасяне спора в горна инстанция, се прилагат правилата на чл.78 ГПК за разноските между съделителите, и второ, че съдът вече е намалил същото до минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Евентуалното искането за допълване на решението в частта за разноските еприето за неоснователно, доколкото с решението има такова произнасяне.

При цялостна преценката на обжалваното определение по реда на чл.274, ал.2 ГПК (съгласно ТР № № 6/15.01.2019 г. по т. д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по частната жалба сам преценява събраните доказателства и решава въпросите в предмета на производството, без да е обвързан от оплакванията с жалбата само), съставът на ВКС приема следното:

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в делбеното производство. В практиката на ВКС (напр. определение № 627 от 14.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2849/2023 г., ГК, І г. о. на ВКС и цитираните в него други определения на ВКС), вкл. и посочената от въззивния съд, трайно е изяснено, че по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство, но се имат предвид онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица (вкл. възнаграждение за последните), извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите вкл. и правоизключващи възражения относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в делбата, както и за наличието на годен обект на делбата, и когато спорът е пренесен във въззивната или касационна инстанция, се прилага разпоредбата на чл.78 ГПК, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение също намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. Съотнесени горните разяснения на практиката на ВКС към настоящия случай, водят до извод, че на съделителя-въззиваем Г. К. се дължат направените от него разноски за едни адвокат във въззивното производство.

За въззивната инстанция Г. К. е заплатил на адвоката си уговореното възнаграждение 4300 лв. Делът в съсобствеността на съделителя Г. К., изчислен в приетата по делото съдебно – техническа експертиза според притежаваните от същия ид. части в делбеното жилище и в дворното място по решението по чл.344, ал.1 ГПК /лист 216 по делото пред I-та инстанция/, се равнява на 44 387 лв. Според тази сума минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за една инстанция е 4200,96 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения / заглавие сега изменено/ в приложимата към договора с адвоката редакция на същата наредба /преди изм. с ДВ, бр. 14 от 2025 г./. Това е и размерът, посочен от въззивния съд, следователно неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че основата на дела на съделителя К. от наследственото имущество е неправилно определена от въззивния съд. Независимо от това, обаче, направената от настоящия касационен състав преценка на действителната фактическа и правна сложност на спора при разглеждането му във въззивното производство, не обосновава така определеният от въззивния съд, макар и намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК, размер на адвокатското възнаграждение. Съобразно решение по дело С-438/22 на СЕС (което е задължително за всички национални съдилища), според което националният съд не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, настоящият състав на ВКС намира, че размерите по Наредба № 1/2004 г. служат само за ориентир при преценката за размер на разноските, които загубилата страна следва да понесе, като за постигане на справедливия баланс между интересите на насрещните страни от достъп до правосъдие, и осигуряване на качествена адвокатска защита следва да се съобразят и особеностите на всеки конкретен случая. Производството пред въззивната инстанция по настоящето дело не разкрива процесуално усложнение, което да е изисквало повишена активност на пълномощника на въззиваемата страна, не са събирани нови доказателства, поради което и минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая се явява прекомерен. Отчитайки тези обстоятелства, съставът на ВКС намира, че сумата 3200 лв. е съответна на действителната фактическа и правна сложност и на защитения материален интерес, поради което частната жалба се явява частично основателна.

По изложените съображения, съставът на Второ отделение на Гражданска колегия Върховния касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА Определение № 203/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на ОС - Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА на основание чл.248 ГПК въззивно решение № 25/28.02.2024 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на ОС - Кърджал, в частта му за разноските, които е осъдена Н. Г. К. да заплати на Г. К. К. за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО сумата от 4200, 96 лева ОПРЕДЕЛЯ за дължима сумата от 3200 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 3497/2024
Вид дело: Касационно частно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...