Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 9417 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 4765/12.07.2022 г., постановено по адм. д. № 7029/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22220319000288-091-001/13.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 920/05.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като за 2013 г. е определена обща годишна данъчна основа в размер на 10 863, 31 лв. и данък в размер на 1086, 83 лв. и за 2017 г. е определена годишна данъчна основа в размер н 69 263, 08 лв. и данък в размер на 6926, 31 лв., като са определени лихви за заабава общо в размер на 3445 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Т. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22220319000288-020-001/14.01.2019 г., е възложено извършването на ревизия на Т. Х. за определяне на задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от 3ОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на Т. Х., и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22220319000288-092 001/03.12.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22220319000288-091-001/13.03.2020 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 920/05.06.2020 г. е отменил ревизионния акт в частта на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и за 2016 г., изменил е ревизионния акт в частта на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа за данъчен период 2013 г. в размер на 25 558, 33 лв., определил е данък за внасяне в размер на 1086, 83 лв., изменил е ревизионния акт в частта на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа за данъчен период 2017 г. в размер на 14 193, 77 лв., определил е данък за внасяне в размер на 6926, 31 лв. На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-22220319000288-040-002/04.11.2019 г., с което са изискани документи, писмени обяснения, деклариране на данни, обосноваващи начална разполагаема сума в брой към 01.01.2013 г. и крайна разполагаема сума в брой към 31 декември на всяка от ревизираните години, както и доказателства за предоставени средства и получени заеми, движения по банкови сметки, участия в търговски дружества. В отговор Т. Х. е декларирал, че е представил всички изискани документи в хода на извършената му предходна проверка за съпоставка на доходи и разходи, приключила с протокол № П-22220318091665 от 08.02.2019 г. На 04.11.2019 г. на Т. Х. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-22220319000288-113-001 от 04.11.2019 г., с което ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа за данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124 а от ДОПК. В хода на извършената предходна проверка лицето е представило обяснения, в които е декларирало, че към 01.01.2013 г. е разполагало с парични средства в брой в размер на 9000 лв. Органите по приходите са приели посочената от лицето сума в размер на 9000 лв. като начална разполагаема сума в брой към 01.01.2013 г. Като начални разполагаеми суми в брой към 01.01.2014 г., 01.01.2016 г., и 01.01.2017 г. и като крайни разполагаеми суми в брой към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г е приета сумата в размер на 0, 00 лв., поради липса на посочени данни от лицето. Ревизиращият екип е констатирал, че лицето е декларирало получени заеми през 2016 г. и 2017 г. от три лица, като са представени копия от договорите за заем, придружени с разписки за получените суми. Получените заеми през 2016 г. са общо в размер на 89 500 лв., а през 2017 г. общо в размер на 50 500 лв. В тази връзка е извършен анализ на възможността посочените лица да предоставят декларираните от лицето суми. Установено е, че през 2015 г. и 2016 г. Х. И. е бил самоосигуряващо се лице. Същият е декларирал получен доход от наем през 2015 г. в размер на 6662, 35 лв. и през 2016 г. в размер на 16 258 лв. Д. Д. също е бил самоосигуряващо се лице през 2015 г. и 2016 г. Декларирал е доходи от трудови правоотношения през 2015 г. в размер на 1484 лв., а съгласно данните от подадената годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2017 г. лицето е предоставило заем в размер на 45 000 лв. на юридическо лице. Д. Д. e декларирала в годишната данъчна декларация за 2015 г. получен доход в размер на 9762 лв. С оглед на това е направен извода, че посочените лица нямат необходимите доходи, за да предоставят сочените като получени от ревизираното лице суми. Независимо, че ревизираното лице е декларирало, че сума в размер на 250 000 лв. е налична към 01.01.2013 г. органите по приходите са посочили, че не са представени документи за получения заем – договори, разписки и други, поради което е прието, че посочената сума не е налична в брой към 01.01.2013 г. и не е взета предвид в изготвената съпоставка на доходи и разходи за 2013 г. Органите по приходите са анализирали събраните в хода на ревизията документи и са изготвили сравнителни таблици за всеки от ревизираните периоди с цел съпоставка на придобитото имущество и направените разходи с получените доходи от всички източници. В изготвените сравнителни таблици за 2015 г. и 2018 г. не е установено, превишение на разходите над приходите, като в тази връзка за тези години не са установени обстоятелства, довели до формиране на допълнителен данък за внасяне от страна на ревизираното лице. За 2013 г. в сравнителната таблица, в частта за постъпления /доходите/ органите по приходите са включили началната разполагаема сума в брой в размер на 9000 лв. Установено е превишение на разходите над постъпленията/доходите в размер на 255 583, 31 лв. Органите по приходите са формирали данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК общо в размер на 263 368, 31 лв., представляваща сума от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 255 583, 31 лв. и данъчната основа на доходите от наем общо в размер на 7785 лв. Определен е дължим данък, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 26 336, 83 лв., приспаднат е внесения данък в размер на 778, 50 лв. и е установен дължим данък за внасяне в размер на 25 558, 33 лв., като са определени лихви за забава в размер на 15 211 лв. За 2014 г. е установено превишение на разходите над постъпленията в размер на 8737, 92 лв. Органите по приходите са формирали данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК общо в размер на 23 272, 92 лв., представляваща сума от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 8737, 92 лв. и данъчната основа на доходите от наем общо в размер на 14 535 лв. Определен е дължим данък, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2327, 29 лв., приспадат е внесеният данък в размер на 1453, 50 лв. и е установен дължим данък за внасяне в размер на 873, 79 лв., като са определени лихви за забава в размер на 431, 25 лв. За 2016 г. е установено превишение на разходите над постъпленията/доходите в размер на 33 084, 92 лв. Органите по приходите са формирали данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК общо в размер на 75 701, 72 лв., представляваща сума от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 33 084, 92 лв. и данъчната основа на доходите от наем общо в размер на 42 616, 80 лв. Определен е дължим данък, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 7570, 17 лв., приспаднат е внесения данък в размер на 4261, 68 лв. и е установен дължим данък за внасяне в размер на 3308, 48 лв., като са определени лихви за забава в размер на 960, 46 лв. За 2017 г. е установено превишение на разходите над постъпленията/доходите в размер на 141 937, 70 лв. Органите по приходите са формирали данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК общо в размер на 184 606, 70 лв., представляваща сума от установеното превишение на разходите над доходите в размер на 141 937, 70 лв. и данъчната основа на доходите от наем общо в размер на 42 669 лв. Определен е дължим данък, съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 18 460, 67 лв., приспаднат е внесения данък в размер на 4266, 90 лв. и е установен дължим данък за внасяне в размер на 14 193, 77 лв., като са определени лихви за забава в размер на 2681, 26 лв. С решение № 920/05.06.2020 г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, е отменил ревизионния акт по отношение на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2016 г. и е изменил същия за данъчен период 2013 г. като е определил данък за внасяне в размер на 1 086, 83 лв., дължим ведно със съответните лихви, а за данъчен период 2017 г. е определил дължим данък в размер на 6 926, 31 лв. ведно с дължимите лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение № № 4765/12.07.2022 г., постановено по адм. д. № 7029/2020 г. по описа на Административен съд София град, е отменен ревизионен акт № Р-22220319000288-091-001/13.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 920/05.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. Съдът е приел, че оплакванията на лицето са свързани с обстоятелството че неправилно в сумата на наличните парични средства като начално салдо към 01.01.2013 г. не е била включена сумата от 50 000 лв., които Т. Х. е получил в резултат на сключен договор за продажба на недвижим имот от 01.06.2008 г. на стойност 110 000 евро. Плащанията по тази продажба са както следва: - по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.06.2008 г. са получени 20 000 евро под формата на капаро (като договора служи за разписка за платеното капаро); - на 11.07.2008 г. са получени 54 400 евро в брой, за което е представена декларация от Т. Х. за частично плащане по договора и съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот на 11.07.2008 г. е получена сума в размер на 35 600 евро, каквато е стойността, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба на имота. Съдът е приел, че спорът между страните е в това дали по отношение на данъчен период 2013 г. следва да се приеме за налична към 01.01.2013 г. сумата от 50 000 лв.. Съдът е приел изводите на органа по приходите за недоказаност наличието на такава сума за неправилни. Приел е за установено, че на 01.06.2008 г. Т. Х.. е сключил предварителен договор за покупко – продажба на собствен недвижим имот за сумата от 110 000 евро, като в т. 2, б. "а" е посочено, че самият договор служи за разписка за получаването на 20 000 евро капаро по него. Върху самия договор е изписано ръкописно, че на 11.07.2008 г. Т. Х.. е получил в брой сумата от 54 400 евро като частично плащане по договора. Приел е, че действителното получаване на тези суми или отхвърлянето на този факт, извън посочената в нотариалния акт сума от 35 600 евро, би могло да бъде установено в хода на ревизията, но подобни опити не са правени, като записаното в предварителния договор не е оборено от органа по приходите чрез събиране на нужните доказателства за това - не е установен купувачът по договора В. К., от същия не е изискана информация относно действително платената сума за имота, не е установено отпускан ли е и получен ли е кредит, какъв вид и в какъв размер. Не са правени усилия да се изясни въпросът на какво се дължи разликата между посочената в нотариалния акт продажна цена и твърдяната от Т. Х. такава, предвид обстоятелството, че предварителния договор съдържа единствено предварителни уговорки, които биха могли да претърпят промени до окончателното сключване на договора, включително и да доведат до връщане на суми по него. Приел е, че дори да се приеме, че единствената получена реално сума от продажбата на имота е тази, посочена в нотариалния акт, то с оглед на факта, че е налично банково извлечение за изтеглянето на тази сума от Т. Х., следва, че тя е била в негово владение. Следователно тази сума или част от нея би могла да продължава да съществува и към 2013 г. Определил е като произволен извода, че поради продължителния период от време от 2008 г. /получаването на сумата/ до 2013 г. не би могло тя да остане в наличност. Липсват конкретни установявания, от които се извежда подобен извод. По отношение на данъчен период 2017 г. и непризнатите приходи от заеми от лицата в размер на 50 500 лв., както и констатираното дублиране на суми по издръжка с разходите за комунални услуги в размер на 2500 лв. и установената обща годишна данъчна основа в размер на 69 263, 08 лв., е приел, че предвид обстоятелството, че след проведените изчисления от вещото лице за периода 2013-2017 г. и като се взима предвид налично начално салдо към 2013 г. в размер на 50 000 лв, не се констатира недостиг на средства. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

С решение № 4765/12.07.2022 г., постановено по адм. д. № 7029/2020 г. по описа на Административен съд София град, е отменен ревизионен акт № Р-22220319000288-091-001/13.03.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 920/05.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като за 2013 г. е определена обща годишна данъчна основа в размер на 10 863, 31 лв. и данък в размер на 1086, 83 лв. и за 2017 г. е определена годишна данъчна основа в размер н 69 263, 08 лв. и данък в размер на 6926, 31 лв., като са определени лихви за заабава общо в размер на 3445 лв.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Спорът между страните е формиран по отношение на обстоятелстнвото на размера на началното салдо на лицето по отношение на данъчен период 2013 г., а имено дали следва да се приеме за налична към 01.01.2013 г. сумата от 50 000 лв. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба се обосновават с изискването на чл. 18 от Закона за задълженията и договорите за спазването на определена форма за действителност на договора за прехвърляне на право на собственост. При съобразяването на това обстоятелство касаторът приема за достоверно отразеното в нотариалния акт по отношение на цената в размер на 35 600 евро, и приема за недостоверни договореностите между страните, съдържащи се в представения по делото предварителен договор, в който е отразено за сумата от 110 000 евро, като в т. 2, б. "а" е посочено, че самият договор служи за разписка за получаването на 20 000 евро капаро по него. Върху самия договор е изписано ръкописно, че на 11.07.2008 г. Т. Х.. е получил в брой сумата от 54 400 евро като частично плащане по договора. Безспорно е установено, че на 01.06.2008 г. Т. Х. е сключил предварителен договор за покупко – продажба на собствен недвижим имот за сумата от 110 000 евро, в т. 2 б. "а" е посочено, че самият договор служи за разписка за получаването на 20 000 евро капаро по него. Върху самият договор е изписано ръкописно, че на 11.07.2008 г. Т. Х. е получил в брой сумата от 54 400 евро като частично плащане по договора. Действителното получаване на тези суми или отхвърлянето на този факт, извън посочената в нотариалния акт сума от 35 600 евро, би могло да бъде установено в хода на ревизията, но подобни опити не са правени, като записаното в предварителния договор не е оборено от органа по приходите чрез събиране на нужните доказателства за това: не е установен купувачът по договора, от същия не е изискана информация относно действително платената сума за имота, не е установено отпускан ли е и получен ли е кредит, какъв вид и в какъв размер. Не са правени усилия да се изясни въпросът на какво се дължи разликата между посочената в нотариалния акт продажна цена и твърдяната от Т. Х. такава, предвид обстоятелството, че предварителния договор съдържа единствено предварителни уговорки, които биха могли да претърпят промени до окончателното сключване на договора, включително и да доведат до връщане на суми по него. Автентичността на писмените доказателствени средства – предварителен договор и обективираната в него разписка не е оспорена. Затова и същите, като подписани частни документи, притежават формална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме, че изявленията в документите принадлежат на лицата, които са ги направили. Материална доказателствена сила частните документи не притежават. Това не изключва убеждаващото им въздействие. За целите на пълното доказване е нужно създаването на несъмнена убеденост за настъпването на установяваните с доказателствените средства правно или доказателствено релевантни факти. Съдът съобразява и обстоятелството, че съобразно чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчнозадълженото лице през данъчната година, с изключение на необлагаемите по силата на закон. Законът не урежда лимитативно източниците на доходи – чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. При нееквивалентност на престациите, отричането на полученото в повече като доход е мислимо, при условие, че представлява дарение, като съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, не се смята за доход полученото имущество по наследства, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Подобно обстоятелство, обаче в процесния случай не се установява. Не се установява и съдържание на правоотношението различно от това следващо от договора за продажба, в който случай е мислима приложимостта на правилата на прикрития договор. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съдът не е обвързан от материална доказателствена сила на договора за продажба на недвижимия имот във формата на нотариален акт, тъй като в нотариалния акт с характер на официален свидетелстващ документ е само изявлението на нотариуса, а не и волеизявленията на страните. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дори да се приеме извода на органите по приходите, че единствената получена реално сума от продажбата на имота е тази, посочена в нотариални акт, то с оглед на факта, че е налично банково извлечение за изтеглянето на тази сума от Т. Х., следва, че тя е била в негово владение. Следователно тази сума или част от нея би могла да продължава да съществува и към 2013 г. Правилно първоинстанционният съд е определил като произволен извода на органите по приходите, че поради продължителния период от време от 2008 г. /получаването на сумата/ до 2013 г. не би могло тя да остане в наличност. Липсват конкретни установявания, от които се извежда подобен извод. От друга страна обстоятелството на съхраняване на сумата в дома на Т. Х. или по друг начин, извън банкова институция, не може да бъде доказана с какъвто и да било документ, а единствено с представеното по делото банково извлечение за изтегляне и получаване на сумата от продажбата на имота. При съобразяване на тези обстоятелства изводите на оргинати по приходите, че наличността на сумата не е доказана противоречат на събраните в хода на ревизията доказателства. По отношение на данъчен период 2017 г. и непризнатите приходи от заеми, както и констатираното дублиране на суми по издръжка с разходите за комунални услуги в размер на 2500 лв. и установената обща годишна данъчна основа в размер на 69 263, 08 лв., то предвид обстоятелството, че след проведение изчисления от вещото лице за периода 2013-2017 г. и като се взима предвид налично начално салдо към 2013 г. в размер на 50 000 лв., правилно първоинстанционният съд е приел, не се констира недостиг на средства. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 – 8 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на лицето са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получени доходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, въз основа на представени доказателства и констатиран недостиг в паричния поток за процесния период. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, от представените по делото доказателства, приети в административното и съдебното производство, както и въз основа на заключението на вещото лице по приетата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изводът за превишението на разходите над наличните парични средства в брой и по банкови сметки, за съответния период, по отношение на Т. Х. е необоснован и не съответства на доказателствата по делото. Безспорно се установява от съдебно-счетоводната експертиза, че след извършените изчисления, определеното начално салдо към 01.01.2013 г., както и предвид установените получени и върнати суми по заеми и направената съпоставка на приходите и разходите за 2013 г. и за 2017 г., като за целите на определяне на началното салдо за 2017 г. е извършена съпоставка на приходите и разходите за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. – по години, няма недостиг на парични средства към края на всяка от годините, като установеното превишение на приходите над разходите към 31. 12. към всяка година е прието за начално салдо за следващата календарна година. Това обосновава извод за недоказаност на наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, чието наличие, следва да бъде установено по безспорен начин в хода на ревизионното производство, за което доказателствената тежест е в данъчната администрация и липсата на такава предпоставка води до незаконосъобразност, както на провеждането на ревизията по особен ред, така и на материална незаконосъобразност при допълнително определяне на данъчните задължения за процесния период.

Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в частта по отношение на разноските, като в полза на Т. Х. са били присъдени разноски за адвокат в размер на 4690 лв. Следва да се съобрази и обстоятелството на неточно посочване в касационната жалба на размера на материалния интерес по спора, същият не е в размер на 4270, 50 лв., а само главницата на установените задължения е в размер на 8013, 14 лв., съобразно решението на решаващия административен орган за 2013 г. е определен данък за внасяне в размер на 1086, 83 лв., за 2017 г. е определен дължим данък за внасяне в размер на 6926, 31 лв.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, и направено искане с изрично посочване на неговия размер, следва да му се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 2304 лв.

Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4765/12.07.2022 г., постановено по адм. д. № 7029/2020 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на Т. Х. възнаграждение за адвокат в размер на 2304 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА