О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр. София, 28.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 1907 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. П. от [населено място] могили, обл. Русе, срещу определение № 445 от 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 81/2021 г. на Окръжен съд - Русе, с което е оставена без уважение молбата на П. П. за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 16 от 04.03.2021 г. в частта за разноските.

В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че в зависимост от изхода на спора във въззивното производство въззивният съд е преразпределелил отговорността на страните за разноски и е присъдил на ответника разноски за производството пред първата инстанция, за реалното извършване на които не са представени своевременно доказателства.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника ЗКПУ „Ф. Т.“ - [населено място] могили, обл. Русе, който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

С решение № 16 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 81/2021 г. на Окръжен съд - Русе е отменено частично решение по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Бяла и е отхвърлен предявеният от П. С. П. против ЗКПУ „Ф. Т.“ иск с правно основание чл.60 ЗК за осъждане на кооперацията - ответник да предостави на ищеца в писмен вид, на хартиен носител, информация за наличие на решение на управителния съвет за сключване на договор за наем за поземлен имот, собственост на кооперацията, и копие от решението; Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която ЗКПУ „Ф. Т.“ е осъдена да предостави на П. П. копие от действащото щатно разписание, копие от договор за правна защита и съдействие с адв. А. Г. и разходооправдателни счетоводни документи за изплатените суми по договора в периода 2014 - 2018 г. включително. В зависимост от изхода на спора във въззивното производство въззивният съд е разпределил отговорността на страните за разноски по чл.78 ГПК като е приел, че съобразно отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски за производството пред първата инстанция в размер на 120 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът П. П. е сезирал въззивния съд с молба за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените на ответника разноски за производството пред първата инстанция. Искането е аргументирано със съображения, че представените пред първата инстанция доказателства не установяват по категоричен начин заплащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния му представител - адвокат.

С обжалваното в настоящото производство определение Окръжен съд - Русе е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение. За да отхвърли молбата, съдът е приел, че представените пред първоинстанционния съд документи - пълномощно, фактура № 1102/16.03.2020 г. и извлечение от сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, както и представеното в производството по чл.248 ГПК удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД, доказват извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС от ЗКПУ „Ф. Т.“ на адв. Р. Б., упълномощена да представлява кооперацията като страна в производството по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Бяла.

Обжалваното определение е правилно.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това /банкови документи, удостоверяващи плащането/, а ако е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

В проведеното на 20.10.2020 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Бяла адв. Р. Б. - процесуален представител на ЗКПУ „Ф. Т.“, е направила искане за присъждане на разноски в полза на доверителя й /отразени в списък по чл.80 ГПК/ и е представила доказателства за тяхното извършване - фактура № 1102 от 16.03.3020 г., издадена от Адвокатско дружество „Б. и партньори“ с получател ЗКПУ „Ф. Т.“ за сумата 360 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС за процесуално представителство по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Бяла, платимо чрез банков превод по посочена във фактурата банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, и извлечение от посочената във фактурата банкова сметка, в което е отразен входящ паричен превод от 27.05.2020 г. на стойност 1 080 лв. В извлечението като основание за превода е вписано „Предоставени консултации фак. 1102, 1101 - 720 лв.“, а като наредител на превода е посочена „Земеделска к-ция за производство и“. Преценени в логическата им последователност и връзка, данните във фактурата и в извлечението от сметка доказват несъмнено реалното заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение от 360 лв. с ДДС, което адв. Б. се е съгласила да получи за осъщественото в производството по гр. д. № 9/2020 г. на Районен съд - Бяла процесуално представителство на ЗКПУ „Ф. Т.“. Поради това присъждането на разноски по чл.78, ал.3 ГПК за адвокатско възнаграждение на кооперацията - ответник за производството пред първата инстанция е в съответствие с постановките в тълкувателното решение по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на частния жалбоподател, че фактурата не е подписана и че в извлечението от сметка не се съдържа достатъчна индивидуализация на платеца и на основанието за плащане, са неоснователни и не разколебават категоричния извод за доказаност на претенцията за разноски. Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя изцяло преценката на въззивния съд, че няма основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, поради което определението за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 445 от 30.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 81/2021 г. на Окръжен съд - Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :