О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 25.07.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр. дело № 2268/2022 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Ц. К. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Н. М., против определение № 1680 от 25.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 20221100500734 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на Ц. К. К. срещу определение № 20205049 от 29.10.2021 г. по гр. дело № 8840/2021 г. на СРС, с което съдът е допълнил определение от 09.08.2021 г. в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати на насрещната страна съдебни разноски в размер на 600 лева.
В частната касационната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се твърди, че в обжалваното определение СГС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който обаче не е конкретно формулиран в изложението. Изложени са твърдения, че, за да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е мотивирал, че според правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Затова въззивният съд е посочил, че чл. 81 ГПК бил приложим и в настоящия случай. Посочено е, че съдебният акт, с който се връща исковата молба по чл. 130 ГПК е акт, с който се приключва делото по този иск. Разяснено е, че с определението на...