Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 2531/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. П. към А. М. чрез процесуалния представител юрк. Г., против решение № 27507/18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3181/2024 г. по описа на Административен съд София – град.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че издаденото митническо решение е законосъобразно и издадено при спазване на процесуалните правила. Оплакванията са насочени срещу преценката на съда по отношение на установените факти и събраните доказателства по делото. Твърди че на „Метаком Ко“ ООД е била предоставена възможност да изрази становище по смисъла на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013, но дружеството не е ангажирало доказателства и изисканата му кореспонденция. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу решение № РТД-3000-2087/32-688980 от 28.12.2023 г. на митническия орган да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, без да излага съображения.

Ответникът – „Метаком Ко“ ООД, чрез процесуалния представител адв. К., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен вид и моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г. и списък със съдебните разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд София - град е било решение № РТД-3000-2087/32-688980 от 28.12.2023 г. на директора на ТД М. П. потвърдено с решение № Р-93/32-749984 от 22.02.2024 г. на директора на А. М. с което е разпоредена промяна на елементи от данни (ЕД) 5/15 „Код на държава на произход“ да се чете: TR-Турция и ЕД „Задължения“, по митническа декларация (МД) MRN 22BG003012016776R0 (за стока 1/5), като е определил за доплащане от „Метаком Ко“ ООД, на основание чл. 77, § 1, б. „а“, § 2 и § 3 и чл. 85, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, публични държавни вземания в общ размер на 4 153,75 лв., от които допълнително (защитно) мито в размер на 3 461,46 лв. и ДДС в размер на 692,29 лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с МД от 19.08.2022 г. дружеството-жалбоподател е поставило под режим „допускане за свободно обращение“ стока с описание в ЕД 6/8 „Горещовалцована ламарина от нер. стомана на листове, никел повече от 2.5%, тип AISI 304L: 3x1250x2500 - 1066 кг/4/; тип AISI 316L: 3x1000x2000 - 473 кг/6/, тр-т: 300,73 лв. CR=2бр/“, с код по TAPИК - 7219 23 00 10, държава на произход - EU и държава на изпращане/износ - Турция (TR). Представените към нея документи са описани в съдебното решение.

В резултат от извършената проверка на основание чл. 48, ал. 1 Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, от митническите органи е прието, че декларираният европейски произход на стоките по МД не съответства на придружаващата документация. Направен е извод, че отразеният в ЕД 5/15 произход е некоректен и следва да бъде променен на „TR - Турция“, тъй като за стоките няма индикации, че са същите като онези, които са били изнесени от ЕС и не са преминали през други операции. Едновременно с това стоките попадат и в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и за тях се налага допълнително мито в размер на 25%. С писмо от 21.06.2023 г. проверяваното лице е било уведомено по смисъла на чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение, по което е предоставено писмено становище на 27.06.2023 г.

Издаденото решение № РТД-3000-1200/32-456028 от 29.06.2023 г. на директора на ТД М. П. е отменено с решение № Р-511/32-541299/31.08.2023 г. на директора на А. М. и административната преписка е върната на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на нормативните изисквания и изложените мотиви. При повторното разглеждане на въпроса не е постъпил отговор от „Метаком Ко“ ООД във връзка с връченото му писмо от 26.10.2023 г. в изпълнение на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013.

По делото са приобщени доказателствата към административната преписка, представеният от ответника доклад от 13.10.2023 г. и документите от процесуалния представител на жалбоподателя към процесната МД, придружени от превод на български език. В указания от съда срок за запознаване и изразяване на становище, съгласно протоколно определение в с. з. на 24.09.2024 г., такова не е постъпило от страна на ответника.

От правна страна административният съд е приел жалбата за основателна по изложените мотиви на следващо място. При проверката за валидност на обжалваното митническо решение е потвърдил издаването му от компетентен административен орган при спазване на правомощията по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения в процедурата за извършване на последващ контрол и на сроковете за вземане под отчет, са обсъдени и отхвърлени като неоснователни

По приложението на материалния закон спорът е сведен до преценката относно произхода на стоките за целите на митническия контрол в контекста на разпоредбите на чл. 60 и 61 Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 12, § 2, б. „а“ и чл. 7, § 1 от Решение № 1 на Съвместния комитет ЕО — ООП от 24 юни 2009 г. Като безспорни са отделени обстоятелствата във връзка с декларирания произход в ЕС по МД и липсата на твърдения за претърпяна съществена, икономически обоснована обработка/преработка и участие на повече от една държава или територия при производството. Бидейки изцяло произведени в ЕС, същите отговарят на определението по чл. 60, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013 и имат произход от посочените държави-членки на ЕС – Белгия и Финландия. Според съда, при проверката по чл. 48 от регламента митническият орган не е провел процедура по чл. 61, с което не е изяснил пълно и всестранно случая в съответствие с принципа на чл. 7 АПК.

Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата, събрани при стриктно разпределение на доказателствената тежест между страните по делото. Оплакванията на касатора не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция.

Неоснователни са възраженията на касатора срещу съдебния извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непровеждане на процедурата по чл. 61 МКС. В тази връзка влизат в пряко противоречие помежду си наведените твърдения, че информацията в издадените от митническите органи на Р. Т. сертификати за движение на стоки EUR.1 е точна и от друга страна, че съгласно чл. 12 от Решение № 1/2009 г. същият не може „…основателно да се приеме за целите на доказване както на преференциалния, така и за непреференциалния произход на стоката“. Логически и правно неиздържана е тезата, че водещо значение за преценката в случая има изисканата кореспонденция от „Метаком Ко“ ООД, каквато не е била представена. Допълнителни процесуални действия не са предприети при двукратна възможност за митническия орган да събере доказателства и да обоснове предположенията в акта по надлежния ред (във връзка с отменителното решение № Р-511/32-541299/31.08.2023 г. на директора на А. М. .

Съобразено с материалния закон е разбирането на първостепенния съд за прилагане на правилата за придобиване и доказване на произхода за стоки по чл. 60 и чл. 61 МКС. При действието на чл. 60, § 1 МКС стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. Съгласно чл. 60, § 2 МКС, за стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

Освен забраната на чл. 220 АПК за нови установявания по фактите пред касационната инстанция, дори на този етап не е направен опит да бъде саниран пропускът на страната да аргументира констатациите на стр. 3, т. 2 от процесното митническо решение за несъответствие между анализния сертификат и опаковъчния лист към фактура с идентификационен номер 423/1001012791 по отношение на стоката „неръждаема ламарина тип 316L на рулони с размери 3х1000мм“. Показателно за извода в тази насока е отсъствието на становище по представените от жалбоподателя в хода на делото документи към МД в превод на български език, вкл. съдържащата се декларация за преференциален произход от ЕС/Финландия във фактурата. При сравнение на сертификата и опаковъчния лист не се открива разминаване в т. нар. „хийт номер“ - 35870 8 и в двете, нето тегло на стоката 17 940 кг.

По въпроса за изискванията и приложението на чл. 12 от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет ЕО — ООП касационната инстанция препраща към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Приетото от съда в тази част дава точен и ясен отговор на наведените оплаквания в касационната жалба, с оглед предмета на правния спор.

Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност и е отменил оспореното митническо решение, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. А. М. следва да бъде осъдена да плати в полза на „Метаком Ко“ ООД разноски за настоящото производство в размер на 750 лв., въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г. и платежно нареждане от 26.02.2025 г. Формалното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора също е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27507/18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3181/2024 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Метаком Ко“ ООД, ЕИК 130334312, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], разноски за касационното производство в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА