Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9667 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. подадена чрез пълномощника адв. Т. Б. против решение № 1294 от 01.07.2022 год. постановено по адм. д. № 496/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на В. С. против Решение № 2153-15-3 от 06.01.2022 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол № 2136-15-22/07.08.2020 година/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТД на НОИ гр. Пловдив за изменение на основание чл. 99, ал. 3 от КСО на разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-491/24.07.2020 година/ по отношение на осигурителен стаж и е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката неправилно не е признат осигурителен стаж в Гърция за периода 06.05.2005 год. до 12.2010 год., с оглед което не е установен действителния ѝ осигурителен стаж. Изложени са доводи, че съдът не е проверил стажът признат за пенсията за инвалидност поради общо заболяване по разпореждане [номер] по протокол № 01057 от 29.06.2005 год. Релевирани са оплаквания, че неправилно, необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е сверил разпореждането от 29.06.2005 год. и разпореждането от 07.08.2020 год. и не е отчел разликата в осигурителния стаж признат в двата акта. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е отхвърлил искането за документи обсъдени при изготвянето на съдебна експертиза по адм. дело № 1108/2020 год. на Административен съд Пловдив. В представена писмена молба излага допълнителни аргументи. Иска отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на разноски по делото за един адвокат.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез пълномощника гл. юрисконсулт Вълчанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото от фактическа страна е установено, че с Решение № 2153-15-3 от 06.01.2022 год. директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил разпореждане [номер]/протокол № 2136-15-22/07.08.2020 год. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТД на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 3 от КСО е изменено разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-491/24.07.2020 год. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ-Пловдив и е зачетен допълнителен осигурителен стаж.

С разпореждане [номер]/протокол № 2136-15-22/07.08.2020 год. е прието, че осигурителният стаж на лицето за периода от 01.01.1982 год. до 29.02.2004 год. включително с прекъсване е осигурителен стаж от II-ра категория труд в размер на 02 г. 02м. 00дни и осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 16 г. 08м. 24дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд е в размер на 19 г. 05м. 09дни.

С разпореждането от 24.07.2020 год. е отменено разпореждане [номер]/протокол № 01154/04.10.2012 год. и всички последващи го и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. С.. С разпореждане [номер]/протокол № 01154/04.10.2012 год. на Странджалиева е отпусната ЛПОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 17.01.2012 год. разпореждане [номер]/протокол № 2136-15-22/07.08.2020 год. е обжалвано с жалба вх. № Ц1012-15-240/26.08.2020 г. по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Пловдив.

С решение №Ц1040-15-55/10.09.2020 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив производството по оспорване е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на производството по обжалване на разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТД на НОИ - Пловдив. Във връзка с изложени в писмо вх. №Ц1012-15-217/12.08.2020 год. твърдения на жалбоподателката за положен осигурителен стаж в Гърция са изискани и доказателства за тези нови обстоятелства. С писмо вх. №Ц1012-15-217#2/25.08.2020 год. заявителката е представила документ за осигурителен стаж положен на територията на РГърция. С Решение №Ц2153-15-164/10.09.2020 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е отменил т. 2 на разпореждане [номер]/протокол № 2140-15-491/24.07.2020 г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ - Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за ново произнасяне. Със същото решение Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдил разпореждането в частта по т. 1, с която се отменят разпореждане [номер]/протокол № 01154/04.10.2012 год. и всички последващи го. В тази част Решение № 2153-15-164 от 10.09.2020 год. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е оспорено по съдебен ред от Странджалиева, като с Решение № 210 от 02.02.2021 год. по адм. д. № 2451/2020 год. на Административен съд – Пловдив подадената жалба е отхвърлена. С решение № 10476 от 15.10.2021 г. по адм. д. № 3547/2021 г., VІ отд. на ВАС е оставено в сила Решение № 210 от 02.02.2021 г. по адм. д. № 2451/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Съгласно мотивите към решението на касационната инстанция от приложените в пенсионната преписка документи за извършени проверки при осигурителите, към началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст - 17.01.2012 год. лицето не е притежавало необходимия осигурителен стаж по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Посочено е, че осигурителите "М. М. басейн" - Димитровград и "М. А. ЕАД - Своге са уведомили пенсионния орган, че Странджалиева не фигурира в изплащателните ведомости за периодите съответно 04.06.1983 г. - 20.09.1987 г. и 12.10.1987 г. - 20.08.1993 г. Осигурителят ТПК "Пако-50" - Пазарджик е изпратил уведомително писмо, съгласно което за жалбоподателката липсва информация в изплащателните ведомости за периода 04.12.1977 г. - 15.11.1982 г. От редовно оформените документи и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО е установен осигурителен стаж от 01.01.1982 г. до 29.02.2004 г. от втора категория - 02 г. 02 м. 00 дни и от трета категория - 15 г. 06 м. 24 дни. След приключване на съдебното производство с решение № 1040-15-3/06.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив производството по оспорване на разпореждане [номер]/Протокол № 2136-15-22/07.08.2020 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив е възобновено на основание чл. 55, ал. 1 от АПК. С оспореното пред първата инстанция Решение № 2153-15-3/06.01.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил издаденото разпореждане [номер]/протокол № 2136-15-22/07.08.2020г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.

За да отхвърли подадената жалба решаващият съд е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процедурата по издаването им и в съответствие с материалния закон. Посочено е, че дори с допълнително зачетения осигурителен стаж, жалбоподателката не изпълнява условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, поради което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Според съда събраните доказателства безспорно касаят липса на основания да се приеме друг осигурителен стаж за действително положен от лицето. Съдът е приел за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че не са изследвани периоди на трудова заетост в държава от ЕС - Р Гърция. Законосъобразно е направена преценка, че не са представени достатъчно доказателства в тази връзка касаещи необходимото Удостоверение за осигурителни периоди Е 205/Р5000 издаден от компетентната осигурителна институция, съобразно Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. Според съда възраженията относно получавана от жалбоподателката лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност са изцяло неотносими към правния спор, доколкото процесното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени след проведена процедура по проверка правомерността на получаваната от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и в този смисъл въпросите, разрешени с тях, касаят единствено пенсионните права на лицето по чл. 68 и сл. от КСО. По отношение на претенцията на жалбоподателката относно наследствена пенсия по чл. 82 от КСО е посочено, че такава е отпусната на лицето с Разпореждане от 20.01.2022 год.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касаторката относно непризнаването на осигурителен стаж в РГърция за периода 06.05.2005 год. до м.12.2010 год. Към твърденията на Странджалиева за осигурителен стаж в РГърция е относимо правото на ЕС и по-конкретно Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Р. Б. е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава, в случая Р. Г. Претендираният осигурителен стаж не е доказан по надлежния ред. Представеният от Странджалиева документ „сметка на осигурено лице“ (лист 216, лист 363-364 и лист 368-369 от първоинстанционното дело) не е достатъчен за да бъде признат претендираният от лицето осигурителен стаж в РГърция през посочения период. Жалбоподателката не е представила всички изискани с писмо изх. № Ц-1012-15-217-1/14.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив документи, поради което не е проведена кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и компетентната осигурителна институция на РГърция. Както правилно е съобразил решаващият съд не е издаден формуляр образец Е-205 (Удостоверение за осигурителни периоди), поради което в случая не е налице потвърждаване на трудовия стаж, положен в Р. Г.

Неоснователно е и другото релевирано в касационната жалба възражение за неправилност на оспореното съдебно решение, поради липса на сравняване и неотчитане от съда на различния размер на осигурителния стаж на касаторката, посочен в разпореждането от 07.08.2020 г. и този по разпореждане [номер] по протокол № 01057 от 29.06.2005 г. С посоченото разпореждане от 29.06.2005 г. на Странджалиева са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. От приложените по делото доказателства се установява, че за част от периодите са били налице различни данни за осигурителен стаж при различни работодатели, което е довело до изчисляване на различен размер на осигурителния стаж на лицето. Това обстоятелство се установява и от цитираните по-горе мотиви към решение № 10476 от 15.10.2021 г. по адм. д. № 3547/2021 г., VІ отд. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 210 от 02.02.2021 г. по адм. д. № 2451/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Обстоятелството, че в посоченото разпореждане от 29.06.2005 г. е установен различен размер на осигурителния стаж на лицето във връзка с отпускането на друг вид пенсия не лишава административния орган от възможността в процесния случай при наличие на нови релевантни факти и обстоятелства и нови доказателства да извърши в рамките на административното производство самостоятелна проверка и преценка относно размера на осигурителния стаж. Административният орган законосъобразно е ценил наличните доказателства като е зачетен и допълнителен осигурителен стаж за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.1999 г., съобразно представените Удостоверение обр. УП-13 № Ц5507-26-11/24.03.2020 г. и обр. УП-15 № Ц5509-26-9/24.03.2020 г., издадени от осигурителя "Устрем-Л" ЕООД гр. Лъки /в ликвидация/. Пенсионните органи са преценили материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69б от КСО и са приели, че не са налице основания за отпускане на ЛПОСВ. Както правилно е преценил първоинстанционният съд неотносими към изхода на спора са правото на жалбоподателката на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на социална пенсия за инвалидност.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. Касаторката не въвежда твърдения и не доказва наличието на конкретни допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна, което би довело до приключване на делото с различен резултат и чието събиране е отказано от съда. В оставеното без уважение доказателствено искане и в касационната жалба документите не са конкретизирани, а са посочени единствено чрез номер на листове по друго адм. дело между същите страни, по което са послужили при изготвяне на съдебно-графологична експертиза. Съдът е съобщил на страните, че са му служебно известни и обосновано е приел, че възражението на жалбоподателката за наличие на противоречие и относно законосъобразното изчисляване на осигурителния стаж, касае разглеждането на спора по същество и по него ще се произнесе с окончателния съдебен акт.

Във връзка с поддържаното от касаторката възражение за необоснованост на съдебното решение следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По конкретното дело първоинстанционният административен съд е установил вярно фактите по спора като се е позовал и е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1294 от 01.07.2022 год. постановено по адм. д. № 496/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА В. С. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА