Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. В. Членове: Б. М. С. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя С. В. по административно дело № 9723 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна /СГКК - Варна/, чрез процесуалния му представител адв. А., против решение № 906 от 06.07.2022г., постановено по адм. дело № 9/2022г. на Административен съд гр. Варна, с което е опрогласена за нищожна заповед № 18 11081 от 02.11.2021г. на началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 21 АПК, чл. 54 ал. 4 във връзка с чл. 54 ал. 2 ЗКИР е ОТКАЗАНО изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Варна, район [район] по реда на чл. 54 ЗКИР състоящо се в изменение на границите на поземлени имоти /ПИ/ идентификатори № 10135.5504.102, № 10135.5504.103, № 10135.5504.109 и № 10135.5504.110 с цел коректно отразяване на западната и северна граници на ПИ идентификатор № 10135.5504.102, съгласно приложени проект и с което съдебно решение административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. С решението СГКК Варна е осъдена да заплати разноски в полза на адвокат К. И..

Производството е и по частна жалба на К. М. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. В., против определение № 2400 от 15.08.2022г. по адм. д. № 9/2022г. на АС гр. Варна, с което е отхвърлена молбата му за допълване на съдебно решение № 906 от 06.07.2022г. по адм. д. № 9/2022г. в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на ясно изразена воля от административния орган в заповедта, като напротив посочва, че ясно и недвусмислено в нея е посочено, че се отказва изменение на КККР. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски.

В частната жалба на К. М. се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва, че на датата на провеждане на последното съдебно заседание 17.05.2022г. по електронна поща е представил и списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие, което пък води до извод за основателност на претенцията му за разноски и съответно за наличие на предпоставки за уважаване на молбата за допълване на съдебното решение. Иска оспореното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Ответниците по касационната жалба С. Д. и К. М., чрез адв. В., изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът Р. Т., чрез адв. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за евентуална прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора възнаграждение.

Останалите ответници В. Г., П. П., Г. П., Р. И., Г. И., З. И. и Т. И. не изразяват становище по касационната или частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение и съответно за неоснователност на частната жалба на К. М. и правилност на определението за отхвърляне на молбата за допълване на решението в частта по разноските.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК също от надлежна страна, адресат на оспореното с нея определение, което също подлежи на касационен контрол, поради и което и частната жалба е процесуално допустима.

Разгледани по същество касационната и частната жалби са основателни.

За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Варна е приел, че процесната заповед е издадена при отсъствие на диспозитив, формиращ волята на административния орган при разглеждане на заявлението за изменение на кадастралната карта. Посочил е, че повторно е изискана от съда оспорената заповед, която е представена в същото съдържание. Поради това съдът е приел, че от представената заповед не става ясно каква е формираната воля на административния орган и дали е спрял производството по заявлението или е постановил изричен отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Достигнал е до извод, че това е толкова съществен порок във формата, а именно липса на формирана воля на административния орган, който води до нищожност на оспорената заповед.

За да постанови оспореното определение, с което е отхвърлил молбата на К. М. за допълване на решението в частта за разноските, съдът е приел, че претенцията за разноски е направена несвоевременно, а именно след проведеното последно заседание по делото.

Оспорените решение и определение са неправилни, постановени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неправилен е извода на съда, че в оспорения акт заповед на началника на СГКК Варна липсва формирана воля, съответно неправилен е извода на съда за нищожност на същата. Видно от представените по делото две копия на оспорената заповед едната с жалбата, по която е образувано производството, а другата с административната преписка /стр. 101 103 от същата/, е, че в оспорената заповед има ясно и точно посочен диспозитив, с която е изрично отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по подаденото заявление от Р. Т.. Действително първото копие е малко неясно, а във второто представено такова диспозитива и думата ОТКАЗВАМ попада частично под логото на СКГГ на бланката, на агенцията, на която е отпечатано, но въпреки това ясно се разчита диспозитива, като е недопустимо само на това основание да бъде отказано правосъдие. Предвид посоченото е налице ясна воля на органа, която е отказ за изменение на КККР, съответно не е налице порок, който да води до нищожност на заповедта.

При постановяване на оспореното решение съдът освен това не е събрал относимите към спора доказателства, включително с използване на специални знания, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е пречка настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество.

Във връзка с посоченото оспореното съдебно решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Варна, като при новото разглеждане съдът следва да събере всички относими към спора доказателства, включително с използването на специални знания.

Предвид установената незаконосъобразност на оспореното съдебно решение и предвид това, че в този случай съгласно чл. 226 ал. 3 АПК по претенциите на страните за разноски във всички инстанции следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, то следва да бъде отменено и определение № 2400 от 15.08.2022г., с което е отхвърлена молбата на Маджаров за допълване на решението в частта за разноските. Като при новото разглеждане на делото по тази претенция следва да се произнесе първоинстанционния съд. Поради и това и оспореното определение следва да бъде отменено.

Най накрая предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 906 от 06.07.2022г., постановено по адм. дело № 9/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ОТМЕНЯ определение № 2400 от 15.08.2022г., постановено по адм. дело № 9/2022г. по описа на Административен съд гр. Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

секретар:

Членове:

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ