Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 9804 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на юрк. П. Т., процесуален представител на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 5289/12.08.2022 г., постановено по адм. д. № 5121/2020 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22220217008856-091-001/30.07.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ София по отношение на установени задължения за довнасяне по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 11.2017 г. в общ размер на 51 298,68 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 837,48 лв. и приходната администрация е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 850 лв.

Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с Решение № 6731/04.06.2020 г., постановено по адм. д. № 3266/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 8330/23.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12595/2018 г. по описа на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Касаторът посочва, че не е доволен от обжалваното първоинстанционно съдебно решение и счита същото за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е заявено само, че подробни аргументи ще бъдат развити допълнително в писмен вид. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание на 25.04.2023 г. оспорването се поддържа от юрк. В., която представя списък на претендирани разноски в общ размер на 17 928,73 лв.

Ответникът - „Т. Б. Д. ЕООД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, развити в писмено становище и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след проверка на основание чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - София град е бил РА № Р-22220217008856-091-001/30.07.2018 г., издаден от Б. Н., орган по приходите – възложил ревизията и М. Ф., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, поправен с РАПРА № П-22221418148031-003-001/17.08.2018 г. и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „Т. Б. Д. ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07 и м. 11.2017 г. в общ размер на 51 298,68 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 837,48 лв. вследствие от непризнаване на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) по фактури, издадени на CEDARWOOD LTD, Гърция и MILKY DISTRIBUTION LIMITED, Малта.

Първоинстанционният съд е разгледал последователно извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизионното производство и събраните доказателства. Посочено е, че ревизията е образувана със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220217008856-020-001/15.12.2017 г. с обхват три данъчни периода: от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. и от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. Издадената заповед е изменена впоследствие със ЗИЗВР № Р-22220217008856-020-002/14.03.2018 г. Констатациите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22220217008856-092-001/04.06.2018 г., с който не е направено предложение за установяване на задължения. Впоследствие при издаване на процесния РА са изложени съображения, водещи до корекция на данъчните резултати и установяване на допълнителни задължения. Същите се свеждат до обстоятелството, че във връзка с транспорта на стоките не са налице данни в системата на „Фискален контрол“ за извършена проверка.

В съдебното решение са посочени констатациите в РД за изпълнение на изискванията за признаване на ВОД по чл. 7, ал. 1 вр. чл. 53 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. В резултат от извършените проверки на „Т. Б. Д. ЕООД, насрещни проверки на доставчици и справки в информационните регистри, ревизиращият екип е установил, че ревизираното дружество е представило издадените фактури за ВОД към клиенти от чужбина, разполагащи с редовни идентификационни номера по ДДС, потвърждения за получаване на стоките, международни товарителници, заверени с печат на изпращач, превозвач и получател, опаковъчни листи и други съпътстващи документи. Същите са декларирали получени доставки от българското дружество във VIES системата. Представените търговски и счетоводни документи са описани подробно в заключението на съдебно–счетоводната експертиза (ССЕ), приета при първоначалното разглеждане на делото от съда.

От правна страна решаващият съд е приел, че РА и РД са издадени от компетентни органи по приходите съгласно чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, след надлежно възложена ревизия и в предвидената от закона форма като същите са подписани с валидни електронни подписи на издателите, видно от приложените удостоверения в тази насока. В хода на ревизионното производство не са констатирани съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта.

За да уважи подадената жалба срещу РА, съдът е обсъдил приложимата правна рамка и доказателствения материал по делото, при което е формирал заключение, че всички предпоставки за признаване на ВОД в случая са изпълнени. От документите се установява по безспорен начин транспортът на конкретно определените количества стоки от България до клиенти извън територията на страната - CEDARWOOD LTD и MILKY DISTRIBUTION LIMITED. Ревизираното дружество е изпълнило задълженията и е представило доказателствата за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 45 ППЗДДС. От събраните от органите по приходите доказателства се изясняват всички необходими данни във връзка с транспорта на стоките – дата и място на получаване, вид и мярка на стоката, регистрационни номера на превозните средства, имена на служителите, участвали при товаренето и транспорта, данни за получателите. Ревизиращият екип е достигнал до неправилен извод за липса на извършени ВОД. Според съдебните мотиви, освен от страна на жалбоподателя, в случая документи са представени от всички проверени дружества при ревизията, доставките са декларирани във VIES системата и от получателите, а превозвачът „П. К. БГ“ ЕООД има кадровата и материална обезпеченост да извършва международен превоз на стоки. Изложените факти са потвърдени от приетата без оспорване ССЕ по делото.

Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

При повторното разглеждане на делото от Административен съд София – град са спазени указанията на ВАС, дадени с Решение № 2536/17.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6467/2021 г. за пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка и събиране на относимите към правните изводи доказателства. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при предходното разглеждане на делото са отстранени при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и е извършена дължимата проверка за материална законосъобразност на РА съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Директорът на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП не се представлява в проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд на 15.10.2020 г., 25.02.2021 г., 13.05.2021 г. и 30.09.2021 г. С молба от 25.02.2021 г. е представена административната преписка съгласно указанието на съда. Жалбоподателят е представил документите, послужили и за изготвяне на ССЕ с молби от 14.10.2020 г. и от 15.10.2020 г.

В касационната жалба не са изложени аргументи за неправилност на констатациите или мотивите в обжалваното съдебно решение и не са приложени доказателства съгласно регламентираната възможност за това - чл. 219, ал. 1 АПК. До приключване на устните състезания по делото също не са развити конкретни съображения в тази насока. Извършената служебна проверка от касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 АПК обосновава заключението, че установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи са основани на доказателствата по делото.

Фактическата обстановка по делото не е спорна. На първо място следва да бъде отбелязано, че произходът и наличността на процесните видове и количества стоки при „Т. Б. Д. ЕООД са признати от органите по приходите. Съгласно РД и РА, доставчици на определените количества „несортирани череши“ и „млечни продукти-кашкавал“ са българските дружества „Стелт“ ООД и „Би.Си.Си 1997“ ООД. В резултат от извършените насрещни проверки на дружествата, както и на превозвача „П. К. БГ“ ЕООД (документирана с ПИНП № П-22002318021792-141-001/04.05.2018 г.), е изяснен механизмът на покупката на стоките, декларирането на сделките от всички участващи дружества, извършените товаро-разтоварни дейности и съответните служители, мястото на започване и приключване на превоза, посочени са транспортните средства и са представени множество относими документи в отговор на отправените от ревизиращия екип искания за представяне на документи и писмени обяснения. Издателите на РА не са мотивирали изводите да не бъдат признати ВОД. Както е прието от ВАС и в Решение № 2536/17.03.2022 г., постановено по адм. д. № 6467/2021 г., законосъобразен е изводът, че осъществяването на фискален контрол по реда на Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Р. България и изискванията към фискалните и контролни пунктове не е сред доказателствата, посочени в чл. 45 ППЗДДС. С така посоченото условие органите по приходите недопустимо са разширили кръга на документите за доказване на ВОД.

Настоящият касационен състав споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС се облагат с нулева ставка. Съгласно тълкувателната практика на СЕС по прилагането на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена – така т. 1 от диспозитива на решението по дело C-409/04, Teleos plc и др., т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и др.

Според фактите по делото, транспортирането на стоките от територията на Р. Б. до територията на Гърция се удостоверява от констатациите на ревизиращия екип в РД. В тази насока органите по приходите не са направили твърдения за несъответствия или пропуски в съдържанието на представените международни товарителници, процесните фактури и съпътстващата ги документация, включително представените потвърждения за получаване на стоките от CEDARWOOD LTD и MILKY DISTRIBUTION LIMITED. Транспортът в случая е извършен от „П. К. БГ“ ЕООД за сметка на „Т. Б. Д. ЕООД, за което са издадени съответните фактури за транспортни услуги през м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2017 г. Позицията на първоинстанционния съд по спорния въпрос е правилна.

След проверката за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят.

Предвид липсата на претенция за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за направените от жалбоподателя разноски при спазване на чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 225 вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5289/12.08.2022 г., постановено по адм. д. № 5121/2020 г. по описа на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА