Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 9814 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 1009 от 06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 265/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001620000881-091-001/03.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 580 от 24.11.2020г. на директор на Д “ОДОП” гр. Пловдив, за непризнат данъчен кредит за разликата над 346 620,42 лв. до пълния размер от 355 505,85 лв., ведно с прилежащите лихви за разликата над 106 700,87 лв. до пълния размер от 108 593,48 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че след като е формирал правилен извод, че по отношение на процесните доставки от „ДМ – Фарма“ ЕООД и „Ф. Л. ЕООД не се установява реалното им изпълнение, административният съд необосновано е приел, че в ревизионния доклад (РД) е допусната техническа грешка. В тази връзка се твърди, че фактура № 1000001946 от 04.05.2018г., издадена от „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД, с данъчната основа 8 507,86 лв. и ДДС 1 701,57 лв. (съгласно първичния счетоводен документ), е декларирана от ревизираното лице в подадения дневник за покупките за м. 05.2018 г. с данъчна основа 52935,01 лв. и ДДС 10587 лв. С тази основа и данък фактурата е участвала в подадената СД по ЗДДС за м. 05.2018 г. Посочва се, че тези обстоятелства се потвърждават от представените пред първоинстанционния съд доказателства. От същите е видно и че доставчикът е декларирал процесната фактура с данъчна основа 52935,01 лв. и ДДС 10587 лв. Изложени са доводи за допуснато нарушение на чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като за разликата от 8885,43 лв. ДДС ревизираното лице не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Твърди се, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 10587 лв. по посочената фактура, който размер ревизираното дружество е приспаднало през м. 05.2018 г. по нея. Общата сума на отказан данъчен кредит по всички фактури, издадени от „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД за ревизираните периоди е 270763,01 лв., както правилно е посочено в РД и в РА. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и сторените разноски за държавна такса.

В писмено становище от 03.04.2023 г. касационният жалбоподател, представляван от юрк. Б., поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса, като представя списък на разноските. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ответната страна.

Ответникът – „Буллмед ЕУ“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

С РА № Р-16001620000881-091-001/03.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на „Буллмед ЕУ“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 355 505,85 лв. по фактури, издадени от „ДМ ФАРМА“ ЕООД и „ФАРМА - ЛОГИСТИК“ ЕООД, като са определени лихви в общ размер на 108 593,48 лв.

С Решение № 1009 от 06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 265/2021 г., Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Буллмед ЕУ“ ЕООД срещу установените с РА задължения в общ размер на 346 620,42лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 106 700,87 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е формирал извод, че не е доказано реалното изпълнение на всички доставки на стоки от доставчиците „ДМ ФАРМА“ ЕООД и „ФАРМА - ЛОГИСТИК“ ЕООД през ревизираните периоди, поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С посоченото решение, в обжалваната пред касационната инстанция част, е отменен Ревизионен акт № Р-16001620000881-091-001/03.09.2020г., в частта на непризнатия данъчен кредит за разликата над 346 620,42 лв. до пълния размер от 355 505,85 лв., както и в частта на определените лихви за разликата над 106 700,87 лв. до пълния размер от 108 593,48 лв. Съдът е приел, като се е позовал на констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че е налице допусната техническа грешка в ревизионния доклад при отразяване на данъчната основа и дължимия ДДС по фактура № 1000001946 от 04.05.2018г., издадена от „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД, по която данъчната основа е 8 507,86 лв. и вярно ДДС 1 701,57 лв. Посочил е, че органите по приходите са възприели сгрешена данъчна основа в размер на 52 935,01 лв. и сгрешено ДДС от 10 587 лв., които суми са дали отражение и върху установените данъчни задължения, съответно върху непризнатия данъчен кредит по доставките от „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД. Съдът е приел, че същият следва да се коригира в намаление, като размерът на задължението за период месец 05.2018г. се намали от 40 140,90 лв. на 31 255,47 лв.

Решението, в обжалваната част, е постановено в нарушение на материалния закон.

Въз основа на приетите писмени доказателства и констатациите на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е формирал извод, че по отношение на всички доставки на стоки от „ДМ ФАРМА“ ЕООД и „ФАРМА - ЛОГИСТИК“ ЕООД през ревизираните периоди не е доказано реалното изпълнение по смисъла на чл. 6 ЗДДС и за „Буллмед ЕУ“ ЕООД не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.

Както правилно е установил първоинстанционния съд, в РД (стр. 7 от доклада) фактура № 1000001946/04.05.2018г., издадена от „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД, е отразена с данъчна основа в размер на 52 935,01 лв., съответно отказаният данъчен кредит по тази доставка е определен в размер на 10 587 лв. Установено е по несъмнен начин, че същият първичен счетоводен документ е с данъчна основа на доставката в размер на 8 507,86 лв. и ДДС - 1 701,57 лв. В тази връзка приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е приела, че в РД е допусната техническа грешка при отразяване на данъчната основа и дължимия ДДС, като е констатирала, че коректната данъчна основа е 8 507,86 лв., съответно коректното ДДС - 1 701,57 лв.

Във връзка с констатациите на експертизата, изслушана и приета от административния съд в открито съдебно заседание по делото на 23.03.2022 г., ответникът е представил справки от регистрите на НАП за данните, декларирани в дневника за покупки на „Буллмед ЕУ“ ЕООД за м. 05.2018 г., както и за данните, декларирани в дневника за продажби на „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД за м. 05.2018 г. От тези писмени доказателства – справки от системата на НАП, приети от съда, е видно, че ревизираното дружество е декларирало посочената фактура в дневник за покупките за м. 05.2018 г. с данъчна основа 52935,01 лв. и ДДС 10587 лв. Това обстоятелство се установява и от приложената с ревизионната преписка справка от дневниците за покупки на „Буллмед ЕУ“ ЕООД за периода м. 04. – м.07.2018 г. (л. 347 от делото) – дружеството е декларирало фактура № 1000001946/04.05.2018г. именно с възприетите от ревизиращите органи стойности - 52935,01 лв. и ДДС 10587 лв. С тези стойности фактурата е участвала в подадената СД по ЗДДС за м. 05.2018 г. на ревизираното дружество. Въпреки че посочените документи са отразени като проверени от експертизата, вещото лице не е констатирало тези обстоятелства, съответно същите не са възприети и обсъдени от първоинстанционния съд.

От представените в хода на производството пред административния съд доказателства – справка от информационната система на НАП относно данните, декларирани с дневника за продажби на „ФАРМА - ЛОГИСТИК” ЕООД за м. 05.2018 г., е видно, че процесната фактура е отразена и от доставчика с по-високите стойности на ДО и ДДС, които са възприети от ревизиращите органи.

Горепосочените обстоятелства обуславят извод за неправилност на мотивите на първоинстанционния съд за допусната техническа грешка в РД, респ. в РА, относно данъчната основа и ДДС по фактура № 1000001946/04.05.2018г. Действително съгласно приложения по делото първичен счетоводен документ данъчната основа на доставката е в размер на 8 507,86 лв., а начисленият ДДС е в размер на 1 701,57 лв. От приетите от административния съд доказателства обаче се установява по категоричен начин, че доставчикът и ревизираното дружество са декларирали доставката с посочените в РД стойности - ДО 52935,01 лв. и ДДС 10587 лв. в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите по чл. 125 от закона. В случая именно размера на ДДС по процесната фактура, деклариран в дневника за покупки на получателя, респ. в дневника за продажби на доставчика, е деклариран от „Буллмед ЕУ“ ЕООД в СД по ЗДДС за м. 05.2018 г. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от жалбоподателя (в първоинстанционното производство) да са извършени корекции на справката-декларация за процесния период по реда на чл. 126 ЗДДС. Поради това следва да се приеме, че декларираният от дружеството в СД данък е участвал при формиране на резултата за данъчния период по реда на чл. 88 ЗДДС, който се определя от регистрираното лице (чл. 88, ал. 4 ЗДДС). След като органите по приходите са установили, че по доставката по посочената фактура не са налице основанията за ползване на право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6 от ЗДДС, който извод е изцяло потвърден от първоинстанционния съд, то правилно и в съответствие с материалния закон са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размера деклариран от ревизираното дружество в дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Противното схващане, възприето от АС Пловдив, означава по посочената фактура да бъде отказан данъчен кредит в по-нисък от декларирания от дружеството размер, който, както бе посочено по –горе, е участвал при формиране на резултата за данъчния период по реда на чл. 88 ЗДДС.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата „Буллмед ЕУ“ ЕООД срещу РА в посочената част бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 86,22 лв. – държавна такса и 1 706,68 лв. - юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съобразно претенцията на касационния жалбоподател в писмено становище от 03.04.2023 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1009 от 06.06.2022 г., постановено по адм. дело № 265/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001620000881-091-001/03.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 580 от 24.11.2020г. на директор на Д “ОДОП” гр. Пловдив, с която са установени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнат данъчен кредит за разликата над 346 620,42 лв. до пълния размер от 355 505,85 лв., ведно с определените лихви за разликата над 106 700,87 лв. до пълния размер от 108 593,48 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Буллмед ЕУ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001620000881-091-001/03.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с решение № 580 от 24.11.2020 г. на директор на Д “ОДОП” гр. Пловдив, с която са установени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнат данъчен кредит за разликата над 346 620,42 лв. до пълния размер от 355 505,85 лв., ведно с определените лихви за разликата над 106 700,87 лв. до пълния размер от 108 593,48 лв.

ОСЪЖДА „Буллмед ЕУ“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 1 792,90 лева (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА