Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9880 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 483 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 589/2020 г. Административен съд - Хасково по жалба на „Ш. К. ЕООД, [ЕИК], е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Със съдебния акт ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 880 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалният му представител главен юрисконсулт С. Г.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Хасково и вместо него постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Ш. К. ЕООД, представлявано от управителя С. С., чрез адв. Б. Я. от Адвокатско дружество „Йорданов и Янушев“, поддържа искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Предмет на производството пред Административен съд – Хасково е бил АУПДВ № 01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК; на основание т. 4. 4, предл. второ, букви "а" и "б", предл. второ, т. 4. 5, предл. второ, т. 4. 18, изречение първо, т. 8. 2, буква "в" и т. 8. 4 от Договор № 201724/05.09.2017 г.; на основание императивните разпоредби на приложимата Наредба № 2 от 04.04.2014 г., включително и 6 от Допълнителните разпоредби; както и на основание чл. 55, пар. 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността.

С посочения административен акт на „Ш. К. ЕООД (преди ООД) се:

Отказва претендираната със Заявление за окончателно плащане финансова помощ в размер на 93 106, 04 лева, представляваща остатък за доплащане по Договор № 201724/05.09.2017 г. и допълнителното споразумение към договора – на основание т. 8. 2, буква "в", във връзка с т. 4. 5, предл. второ и т. 2. 1 от договора;

Отказва изплащане на финансова помощ по Договор № 201724/05.09.2017 г. и допълнителното споразумение към договора № 1 от 10.07.2018 г. в размер на 465 530, 22 лева, съгласно т. 2. 1 и на основание т. 4. 5, предложение второ, във вр. с т. 8. 2, буква "в" от договора;

Определя публично задължение в размер на 372 424, 18 лева – в съответствие с т. 4. 5, предл. второ, във връзка с чл. 8. 2, буква "в" от сключения договор.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения АУПДВ. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд в тази насока могат да бъдат сведени до следното:

1. „Ш. К. ЕООД е подало Заявление № 2902940135/26.05.2017 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. В заявлението са визирани дейностите за подпомагане, а именно "Разрешения за засаждане, с които се преобразуват права на засаждане от националния резерв", с етапи на инвестиционни намерения: етап 4. 1 Засаждане, площ в ха по ППК – 15, 2285; брой лози в ха – 5476, обща стойност на разходите без ДДС – 484 437, 16 лв.; етап 4. 2 Изграждане на подпорна конструкция, площ в ха по ППК – 15, 2285, като общо стойност на разходите за всички дейности възлиза на 620 706, 96 лв.

2. На 05.09.2017 г. между ДФ“Земеделие“ и „Ш. К. ЕООД е сключен Договор № 201724/05.09.2017 г. за предоставя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност, извършена от ползвателя по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", посочени в чл. 5 от Наредба № 2/2014 г. Въз основа на подадено Заявление от 29.11.2017 г. е извършено авансово плащане по договора за сумата от 372 424, 18 лв., представляваща 80% от договорената финансова помощ.

3. По искане на „Ш. К. ЕООД (с аргументи за лоши атмосферни и почвено-климатични условия в района за периода януари-май 2018 г.) е сключено Допълнително споразумение № 1/10.07.2018 г. към Договор № 201724/05.09.2017 г., с което част III, т. 3. 1 от Договора се изменя и ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярката, предмет на договора, в срок не по късно от 31.07.2019 г.

4. На 30.07.2019 г. е подадено Заявление от „Ш. К. ЕООД за окончателно плащане по Договор № 201724/05.09.2017 г., в което е декларирано, че е извършена цялата инвестиция.

5. На 18.09.2019 г. и 19.09.2019 г. е извършена проверка на място от експерти на ДФ“Земеделие“ – Д. Ш. и П. Я., за което е съставен Контролен лист (КЛ) с отразени резултати от проверката в 11 броя имоти, съответно с номера: 32487-50-103; 32487-60-51; 32487-48-79; 32487-50-102; 32487-50-184; 32487-50-100; 32487-50-148; 32487-50-68; 32487-50-170; 32487-48-80; 32487-48-70, като поотделно е посочено установеното за дейностите (етапи) "Изграждане на подпорна конструкция" и "Засаждане". При проверката на място са установени 48. 90% пропадане на лозите, а по отношение на етап "Изграждане на подпорна конструкция", констатацията е, че не е завършен. Посочено е, че при извършената проверка на място са установени 2 798 растения на хектар, а ангажиментът на дружеството е да засади 5 476 броя лози на хектар. Изграденото лозово насаждение не отговаря на определението за добро агротехническо състояние, тъй като съгласно параграф 6 от ДР на Наредба № 2/2014 г. "Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения" е състояние, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида "Vitis Vinifera", с видимо добро фитосанитарно състояние. На проверката на място е присъствал С. С. - управител на „Ш. К. ЕООД, който е подписал констатациите без възражение.

6. До управителя на „Ш. К. ЕООД е изпратено писмо изх. № 01-2600/61414 от 22.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК е уведомен, че в ДФ "Земеделие" се открива производство по издаване на АУПДВ.

7. Под вх. № 01-2600/6414 от 01.11.2019 г. е регистрирано Възражение от „Ш. К. ЕООД до ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, в което се навеждат твърдения, че към 30.07.2019 г., когато дружеството е сезирало ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция за изплащане на остатъка от финансовата помощ в размер 93 061, 04 лв., в земеделски масиви били налични засадени и в добро агротехническо състояние по смисъла на 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2/2014 г. лозовите насаждения, включително е била изградена и подпорната конструкция, предназначена да служи за поддръжка на засадения масив. Твърди се, че в периода от 30.07.2019 г. до датата на извършване проверката на място – 19.09.2019 г., поради неблагоприятни климатични условия: необичайно сухо лято, липса на валежи, силен вятър, е настъпило пропадане на относително голяма част от лозовото насаждение във финансирания масив. Сочи се, че силният вятър през лятото на 2019 г., в определени дни достигащ до 60 км/ч., станал причина за повреждане на относително голяма част от изградената подпорна конструкция и е създадена необходимост от частичната й подмяна и възстановяване. Поддържа се, че частичното пропадане на насажденията и частичното нарушаване на подпорната конструкция не се дължи на поведение или бездействие, а на непреодолимото въздействие (сила на природата) и в този смисъл не представлява неизпълнение на договора.

8. Възражението е прието за неоснователно и с АУПДВ № 01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на „Ш. К. ЕООД е отказано окончателно плащане финансова помощ в размер на 93 106, 04 лева, както и е определено публично задължение в размер на 372 424, 18 лв.

С обжалваното решение е отменен процесния АУПДВ, като Административен съд – Хасково е приел, че в нарушение разпоредбата на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил и проверил обясненията и възраженията, направени от дружеството, с което е издал акта при нарушение на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е изградил своите изводи въз основа на приетата агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице агроном М. Л., съдебно-счетоводна експертиза, както и обясненията на С. С. – управител на „Ш. К. ЕООД и показанията на свидетеля А. Ш., чиято фирма „Ш. К. е била изпълнител на процесния проект. Според Административен съд – Хасково позоваването от административния орган на т. 4. 18 от Договора, (предвиждащ, че ползвателят се задължава писмено да уведоми Фонда в срок до 10 дни от настъпването на форсмажорни обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор, както и да му представи всички необходимо документи, доказващи форсмажорното обстоятелство, в срок до един месец от настъпването му), в процесния случай е некоректно, тъй като твърденията на ползвателя са за извънредни обстоятелства, настъпили след изпълнението от негова страна на дейностите по договора. Отказът на административния орган да извърши нова проверка, следва да се отчете като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, както се установява от заключението на вещото лице М. Л., че при извършения от нея оглед на място в стопанството на жалбоподателя е имало изцяло изградена подпорна конструкция и различен (по-малък) от установения при проверката от 19.09.2019 г. процент на прихващане на лозите. Решаващият съд е заключил, че административният орган не е събрал всички необходими доказателства и е издал административния акт без да изясни подробно относимите факти и обстоятелства, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страната. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е определено от решаващия съд като съществено, защото ако не е било допуснато, би могло да се стигне до установяване на друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени правни изводи, различни от приетите от административния орган.

Решението е неправилно.

Основателни са касационните доводи, че при постановяване на съдебното решение от Административен съд – Хасково са допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, както и неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон.

Неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в отказ за извършване на повторна проверка на място, както и неспазване на разпоредбата на чл. 35 АПК. Искането за повторна проверка е направено с възражението срещу установяванията в производството. Отдел ВППЛ е извършил преглед на представеното възражение и е установил, че „Ш. К. ЕООД не е спазило задължението си да информира ДФ "Земеделие" за настъпилите лоши агрометеорологични условия в срок до един месец от настъпването им. Искането за допълнителна проверка и възстановяване на насажденията, както и изграждането на подпорната конструкция, предполага удължаване на срока на договора, което вече веднъж е направено отново по молба бенефициентът с Допълнително споразумение № 1/10.07.2018 г. към Договор № 201724/05.09.2017 г. Съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 6/2018 г. удължаване на срока на договора е допустимо само в рамките на съответната финансова година, през която изтича срокът на изпълнение на дейностите по договора, но не по-късно от 31 юли. В случая срокът на изпълнение на дейностите по Договор № 201724/05.09.2017 г. и Допълнително споразумение № 1/10.07.2018 г. е до 31.07.2019 г.

От друга страна, съгласно т.4.18 от Договор № 201724/05.09.2017 г. „Ш. К. ЕООД се задължава писмено да уведоми ДФ "Земеделие" в срок до 10 дни от настъпването на форсмажорни обстоятелства от значение за изпълнението на този договор, като се задължава да представи на ДФ "Земеделие" всички необходими документи, доказващи доказващи форсмажорното обстоятелство, в срок до един месец от настъпването му. Това не е направено, а изводите на Административен съд – Хасково за „некоректно“ позоваване на посочената разпоредба от договора не съответства както на постигнатите договорености на страните по него, така и на характера на направената инвестиция. В този смисъл са основателни доводите на касатора, че демонстрираната недобросъвестност от страна на бенефициера не може и не следва да се тълкува в негова полза, респ. да черпи от същата благоприятни правни последици.

Относно твърдените настъпили природни явления, основателно касаторът поддържа, че същите не са доказани в процеса пред първоинстанционния съд. Наред с обстоятелството, че ДФ "Земеделие" не е уведомен за тях, следва да се отбележи, че поведението на бенефициера се активизира, след като му е съобщено с писмо изх. № 01-2600/61414/22.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за откриване на производството по издаване на АУПДВ, както и вероятността да не получи финансиране на договора. Изключително лошото агротехническо състояние на значителна част от заявените парцели, липсващата подпорна конструкция и непоставянето на индивидуални колчета, е обективирано в съставения КЛ при извършената проверка на място на 18.09.2019 г. и 19.09.2019 г. от експерти на ДФ“Земеделие“. Посоченият КЛ е връчен на управителя на „Ш. К. ЕООД и не е оспорен него, като писменото доказателство представлява официален удостоверителен документ, обвързващ съда с формална и материална доказателствена сила за фактите, които удостоверява. Събраните гласни доказателства (разпит на свидетеля А. Ш. и обясненията на С. С. – управител на „Ш. К. ЕООД) са кредитирани от решаващия съд, въпреки че са дадени от лица заинтересовани от изхода на процеса, но същите не опровергават установеното от експертите на ДФ“Земеделие“ относно пропадането на значителна част от новите насаждения и началната фаза на изграждане на подпорната конструкция. Първоинстанционният съд е възприел изцяло и безкритично заключението на агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице агроном М. Л., като единствено споменава за експертизата (допълнителна такава) на вещото лице агроном М. В., без да се излага мотиви по какви съображения не кредитира същата. Тезата на решаващия съд и ответника по касация се гради на изготвената експертиза от вещото лице М. Л., която обобщава, че при извършения оглед на 10.02.2021 г. (близо една година и половина след проверката на ДФ“Земеделие“), подпорната конструкция на лозовия масив е 100 % изградена, а процентът на неприхванатите лози е 27,61 %. По отношение на процесната подпорната конструкция същата не е завършена към момента на проверката на експертите от ДФ“Земеделие“, който е релевантният момент за преценка на изпълнение на задълженията на „Ш. К. ЕООД по сключения Договор № 201724/05.09.2017 г. Относно състоянието, количеството и вида на насажденията, следва да се акцентира на допълнителното заключение на вещото агроном М. В., която изрично установява, че няма данни да е извършвана услугата – поливане през 2018 г., когато е било осъществено засаждането на процесните имоти и площи, документирано с представените по делото приемателно-предавателни протоколи от тази година. Практиката поливане след засаждане е една от най-важните агротехнически практики/мероприятия за прихващане и вкореняване на лозичките и осигуряване на правилен растеж и развитие за създаване на добро лозово насаждение. Наред с това в съдебно заседание, проведено на 21.10.2021 г. пред първоинстанционния съд (л. 236 от делото), вещото лице е посочило, че закупените през 2018 г. брой лозички за пресаждане (20 бройки на декар) през следващата година е крайно недостатъчен за тази дейност при вероятността от засушаване и висок процент пропадане при липса на голям хумусен слой (почти скали) в процесните имоти. По отношение на приетата и кредитирана от Административен съд – Хасково съдебно-счетоводна експертиза, настоящият съдебен състав приема, че същата е неотносима към правния спор.

Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, Административен съд – Хасково е постановил едно неправилно съдебно решение.

Спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага връщането му за ново разглеждане в друг състав на същия съд.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган с конкретно посочване на фактическите и правни основания за съставянето му. При проверката на място, след заявление за окончателно плащане, са установени 48. 90% пропадане на лозите, а етап "Изграждане на подпорна конструкция" не е завършен. При извършената проверка са установени 2 798 растения на хектар, а ангажиментът на дружеството е да засади 5 476 броя лози на хектар. Изграденото лозово насаждение не отговаря на определението за добро агротехническо състояние, тъй като съгласно параграф 6 от ДР на Наредба № 2/2014 г. "Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения" е състояние, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида "Vitis Vinifera", с видимо добро фитосанитарно състояние. Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 2/2014 г., недопустими за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ са винени лозя, които не отговарят на определението за добро агротехническо състояние. Налице е неточно в количествено отношение изпълнение както по отношение на одобрената площ за засаждане, така и относно предвидената подпорна конструкция и пълно неизпълнение на поставяне на индивидуални колчета към всяко лозово растение. Санкцията за процент неизпълнение е изчислена въз основа на признатата площ след проверка на място за изпълнение, намалена с двойния размер на процента на неизпълнение, умножена по финансовата помощ за единица площ, съгласно чл. 20, ал.1, т. 3 Наредба № 2/2014 г. По този начин сумата за недопустима финансова помощ по договора след преизчисление възлиза на 465 530, 22 лв. В съответствие с материалния закон е отказано изплащане на остатъка от финансовата помощ в размер на 93 106, 04 лв. и е определено публично задължение в размер на 372 424, 18 лв. – в съответствие с т. 4. 5, предл. второ, във връзка с чл. 8. 2, буква "в" от сключения договор.

С оглед на изложеното и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Ш. К. ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 2 981 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и 1 700 лева – държавна такса за касационно производство, както и разноски за вещи лица пред първоинстанционния съд в общ размер на 881 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 483 от 13.07.2022 г. по адм. д. № 589/2020 г. на Административен съд - Хасково, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ш. К. ЕООД, [ЕИК],, представлявано от управителя С. С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/6414#2 от 26.05.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА „Ш. К. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Харманли, представлявано от управителя С. С., да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, сумата от 2 981 лева (две хиляда и деветстотин осемдесет и един лева), представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ