Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 10040 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. И. П., против Решение № 664/05.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1096/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С него е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001319007383-091-001/10.06.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 406/24.08.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП и приходната агенция е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на жалбоподателя в размер на 12 844,80 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице с твърдение, че по делото са налице достатъчно доказателства относно предпоставките и по двете хипотези на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Счита че административният съд е подходил формално и едностранчиво към правния спор, като е обсъдил и разгледал само наведените от страна на жалбоподателя доводи и е игнорирал възраженията на приходната администрация. Поддържа становище, че управителят на „Плам ойл 2014“ ЕООД носи отговорност за търговската дейност и задълженията на дружеството за ревизираните периоди, тъй като в случая е установено поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, а така също и отпускане на заеми в общ размер на 350 000 лв. към свързани лица за периода от 07.01.2015 г. до 31.03.2015 г. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя молба за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден изцяло. Прави възражение за прекомерност при евентуално претендирано адвокатско възнаграждение и искане присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв.
Ответната страна – В. Б., чрез адв. Н. Б., оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по конкретни съображения, изложени в представените по делото отговор от 07.10.2022 г. и неприсъствена молба по хода от 23.01.2023 г. Претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 10 000 лв., за което представя доказателства.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирана позиция за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.
Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пазарджик е бил РА № Р-16001319007383-091-001/10.06.2020 г., издаден от П. С., началник сектор – възложил ревизията и К. Д., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на В. Б. като управител на „П. О. 2014“ ЕООД за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 685 163,07 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 351 643,57 лв., както следва: за корпоративен данък в размер на 11 340 лв. и лихви в размер на 4 830,99 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 1 726,54 лв. и лихви в размер на 834,70 лв.; за ДДС в размер на 664 006,22 лв. и лихви в размер на 341 977,55 лв.; вноски за ЗО за осигурители в размер на 2 153,91 лв. и лихви в размер на 1 063,47 лв.; ДОО за осигурители в размер на 4 629,06 лв. и лихви в размер на 2 290,36 лв. и УПФ за осигурители в размер на 1 137,34 лв. и лихви в размер на 646,50 лв.
От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че В. Б. е едноличен собственик и управител на „П. О. 2014“ ЕООД за периода от регистрацията на дружеството – 28.10.2014 г. до 13.01.2016 г. След служебна проверка от съда по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че по партидата на дружеството липсват вписвания за учредяване на прокура, ликвидация и за иницииране на производство по несъстоятелност. Основната стопанска дейност на „П. О. 2014“ ЕООД през съответните данъчни периоди е продажба на гориво на дребно, осъществявана в три бензиностанции под наем в гр. Септември, гр. Пазарджик и гр. Велинград. На дружеството са издадени РА № Р-16001616009380-091-001/10.08.2017 г. и РА № Р-16001318008125-091-001/04.12.2019 г., от които произтичат задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Задълженията по втория РА са ограничени за периода 01.06.2015 г. – 31.12.2015 г. В хода на съответните ревизионни производства са установени обстоятелства за корекция на финансовите резултати по ЗКПО и на декларираните резултати по ЗДДС поради липсата на доказателства за реални доставки и липси на горива, документирани с три броя протоколи за проверка и инвентаризация от 25.03.2015 г. След предприети изпълнителни действия и наложени обезпечителни мерки срещу имуществото на „П. О. 2014“ ЕООД с цел събиране на дълга, образуваното производство от публичен изпълнител при ТД на НАП е било прекратено поради липса на имущество и активи. В. Б. е прехвърлила дружествените дялове на „П. О. 2014“ ЕООД на Й. К. срещу сумата от 100 лв. въз основа на договор за покупко-продажба от 07.01.2016 г. Основанието и размерът на ангажираната отговорност за неплатените данъци и задължителни осигурителни вноски са описани подробно в съдебното решение.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения са преценени като обосновани и компетентни от съда. Въз основа на отговорите на вещите лица стават ясни механизмът на осъществяване на стопанската дейност на „П. О. 2014“ ЕООД, стоковите потоци по бензиностанции и видове стоки за периода 14.11.2014 г. до 31.12.2015 г., отразяването на фактурите за покупка в отчетните регистри и СД за ДДС, извършените плащания в брой, по банков път и чрез прихващане и счетоводното отразяване на фактурите и придружаващите ги първични счетоводни документи, включително данните за касова наличност, вземания от клиенти и отпуснати заеми на "Ръжанков" ЕООД, "Лео газ 80" ЕООД и "Ми В Транс" ЕООД. По делото са разпитани девет свидетели във връзка с организацията на дейността и стопанските операции, чиито показания съдът е кредитирал като ясни, обективни и безпротиворечиви.
След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения РА, приемайки че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в предвидената форма съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК във вр. със Закона за електронния документ и електронния подпис и Регламент (ЕС) № 910/2014 и при спазване на изискванията за неговото съдържание като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна.
От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото не са установени изискуемите елементи по нито един от двата състава на отговорността. В тази насока решаващият съд е уточнил, че не се поражда спор относно първите две предпоставки, свързани с качеството на данъчно задължено лице и съществуващите задължения на „П. О. 2014“ ЕООД. Към момента на издаване на двата РА на дружеството В. Б. не е била управител, а пълномощник съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 9482 от 13.07.2016 г. За да отхвърли твърденията на органите по приходите за наличие на състава по чл. 19, ал. 1 ДОПК, съдът е приел, че констатациите във влезлите в сила РА на дружеството не могат да бъдат противопоставяни на управителя на същото при настоящото ревизионно производство. Останалите доводи са свързани с търговските отношения по веригата доставчик-получател, потвърдени чрез заключението на ССЕ и свидетелските показания и изводът за бездействие от страна на НАП по повод събирането на публичните вземания. На следващо място са изложени мотиви по приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Заключението на съда в тази насока е, че по делото не е доказана нито една от законовите хипотези на недобросъвестно поведение - обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице, плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Разгледаните от ревизиращите действия по укриване, както и констатациите във връзка със сключените договори за заем през 2015 г. и прехвърлянето на дружествените дялове в „П. О. 2014“ ЕООД по номинална стойност са приети за несъставомерни с оглед на крайното заключение за незаконосъобразно ангажиране на отговорността на третото лице и отмяна на РА.
Обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
По делото не е налице спор от фактическата страна, а по правилното тълкуване и приложение на закона. В хода на съдебния процес са приети всички заявени от страна на жалбоподателя доказателствени средства без оглед на тяхната релевантност и необходимост за правилното разрешаване на главния въпрос по делото – преценката за наличие или отсъствие на достатъчно данни и доказателства с цел ангажиране на отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на управителя В. Б. за част от натрупаните задължения за данъци и осигурителни вноски на "П. О. 2014“ ЕООД.
През ревизираните периоди В. Б. е била управител на "П. О. 2014“ ЕООД. Също така безспорно е, че задълженията на дружеството за ДДС и корпоративен данък произтичат от влезли в сила РА № Р-16001616009380-091-001/10.08.2017 г. и РА № Р-16001318008125-091-001/04.12.2019 г., както и подадените декларации за данъци и осигурителни вноски, както следва: за данък върху доходите върху трудовите и приравнените на тях правоотношения по декларация обр. 6 за м. 09, м. 10 и м. 11.2015 г., ДОО, ДЗПО и здравни вноски за осигурители по декларация обр. 6 за м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2015 г. Публичните вземания от дружеството не са погасени поради липсата на доходи, имущество и независимо от предприетите изпълнителни действия от страна на НАП, като изпълнително дело № 13150003650/2015 г. е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК.
При това положение е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че първите две предпоставки на отговорността на третото лице са изпълнени. Преценката по отношение на останалите предпоставки не е направена въз основа на съвкупен и обективен анализ на фактите и доказателствата по делото. Установяванията на съда са изложени подробно в обжалваното съдебно решение, но никъде не е посочено или обсъдено впоследствие, че въз основа на заявление за подаване на данни по електронен път с вх. № 1300И0050552/19.11.2014 г. и получено разрешение, В. Б. е подписвала и подавала документи към НАП с електронен подпис № 9BF4EF, валиден през ревизираните периоди до 24.11.2018 г. Този факт не е опроверган в хода на съдебния процес. Данните за отправени искания за представяне на документи и информация от новия управител Й. К., са присъединени с протоколи № 1550897/15.01.2020 г. и № 1550240/80.04.2020 г. и С. Л. (съставител на ГФО на дружеството за периода 2014- 2017 г. и ГДД) по ИПДПОТЛ № П-16001319199370-041-004/25.11.2019 г. От тях става ясно, че лицата не разполагат с документи относно дейността на „П. О. 2014“ ЕООД.
Констатациите от цитираните два РА на „П. О. 2014“ ЕООД, както е прието в мотивите на съдебното решение, не могат да бъдат противопоставяни на управителя в настоящата ревизия за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК поради различния им характер и фактически състави. Съдебната практика единодушно приема, че отговорността на третото лице не се отнася до установяването на задълженията, а до "укриване" на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице по чл. 19, ал. 1 ДОПК или респективно, до недобросъвестно извършване на някое от определените в чл. 19, ал. 2 ДОПК действия, водещо до невъзможност за изплащане на задълженията на дружеството – така Решение № 2534/23.02.2021 г., постановено по адм. д. № 12059/2020 г. на ВАС, Първо отделение; Решение № 11718/16.12.2022 г., постановено по адм. д. № 8255/2021 г. на ВАС, Осмо отделение; Решение № 2490/23.02.2021 г., постановено по адм. д. № 8213/2020 г. на ВАС, О. О. Решение № 12457/07.12.2021 г., постановено по адм. д. № 13703/2019 г. на ВАС, Първо отделение и др.
Неправилно решаващият съд измества спора, поставяйки изискване двата РА от 2017 г. и 2019 г. да са стигнали до знанието на В. Б. към момента на започване на настоящата ревизия с оглед своевременно организиране на защитата. Следва да се държи сметка, че задълженията по ЗДДС и ЗКПО касаят единствено периодите, през които ревизираното лице е била управител на „П. О. 2014“ ЕООД (ограничени по втория РА за задълженията до 31.12.2015 г.). В случая с влезлите в сила актове са изяснени само основанието и размерът на задълженията на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, а конкретните факти и действията, с оглед на които е ангажирана отговорността на третото лице стават ясни от извършените процесуални действия в хода на ревизията и събраните доказателства – изискана информация от задълженото лице, извършени насрещни проверки на трети лица, присъединяване на документи от предходни проверки, справки в данъчно-осигурителното досие и публични регистри, анализ на имущественото състояние на дружеството и др. Безспорен факт е, че след вписването на прехвърлянето на дружествените дялове на 13.01.2016 г., В. Б. е продължила да изпълнява ролята на пълномощник на дружеството с генерален обем от общо разписани права, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 9482 от 13.07.2016 г.
В мотивите на съдебното решение е игнорирано обстоятелството, че е налице аналогична фактическа обстановка при дружествата „М и В Транс“ ЕООД (където В. Б. е управител до 20.06.2017 г. и възложени представителни права след това), „Строителна техника ПЗ“ ЕООД (управител до 20.06.2017 г. и възложени представителни права след това), „Инертни материали ПЗ“ ЕООД (управител до 20.06.2017 г. и възложени представителни права след това), „М. О. 2000“ ЕООД (управител до 20.06.2017 г. и възложени представителни права след това), „Л. Г. 80“ ЕООД (управител до 20.07.2017 г. и възложени представителни права след това). По делото са изяснени и отношенията между "Плам ойл 2014" ЕООД, в качеството на кредитор и „Л. Г. 80“ ЕООД и „М и В Транс“ ЕООД във връзка с предоставените безлихвени заеми от първото дружество в началото на 2015 г. и тяхното последващо погасяване, включително след периодите на прекратяване на реалната стопанска дейност. При конкретната фактическа обстановка е обосновано предположението на ревизиращия екип, че прехвърлянето на дружествените дялове в "П. О. 2014“ ЕООД „...навежда на мисълта за знание от страна на управителя за очакваните резултати, с които ревизионното производство ще приключи“ (стр. 26, абз. последен от РД), при установените липси на горива и продажби без акцизен документ. Поради тази причина не може да бъде споделена отправената критика в края на съдебното решение към начина на формулиране на изводите в РД. Предходното ревизионно производство, приключило с РА № Р-16001315005262-091-001/05.08.2016 г., отменен с Решение № 811/21.12.2016 г., е започнало със ЗВР № Р-16001315005262-020-001/08.07.2015 г. за периодите, през които В. Б. е изпълнявала управленски функции в "Плам ойл 2014" ЕООД. При повторната ревизия със същия предметен обхват е издаден РА № Р-16001616009380-091-001/10.08.2017 г., с който са установени по-голямата част от задълженията - главница в размер на 431 081,14 лв. и лихви за просрочие в размер на 105 805,77 лв.
С цел ангажиране на отговорност на трето лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо съответните предпоставки да бъдат изпълнени кумулативно като доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с 2 от ДР ДОПК. Единствената възможност за реализиране на солидарната отговорност на управителя В. Б. за задълженията на "Плам ойл 2014" ЕООД, е чрез пълно и главно доказване на предпоставките за това, а именно: 1. лицето да има качеството член на управителен орган или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото юридическо лице; и 4. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице.
В настоящия случай подаването на СД по ДДС с неверни данни за получени облагаеми доставки, както и установените липси на стоки в размер на 84 631,20 лв. след инвентаризация на наличните количества горива в стопанисваните обекти и продажбата от недекларирани и некалибрирани по съответния законов ред съдове за съхранение, установена от органите на НАП и Агенция „Митници“, за които е следвало да бъде начисляван ДДС, е трябвало еднозначно да бъдат преценени като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, които по закон управителят е длъжен да обяви пред приходните органи. Логически неясна е използваната от първоинстанционния съд правна терминология относно проявната форма на поведението на третото лице, което според мотивите би могло да се изразява само в „пасивно действие“ (стр. 30, абз. 1 от решението). Налице е неоправдано стесняване в обхвата и значението на законовата разпоредба, тъй като „укритите“ факти и обстоятелства може да са пряк резултат от бездействието на лицето, но и от действие, изразяващо се в съзнателно деклариране на неверни данни с цел да се прикрие действителното положение. Акцентът и задълбоченото обсъждане е следвало да бъдат изместени върху фактите и твърденията на органите по приходите за наличието на субективния елемент или знанието за определени факти и обстоятелства, за които е въведено законово задължение и лицето е трябвало да декларира коректно и своевременно.
Основателно е направеното възражение в касационната жалба за неправилна преценка на заключението по ССЕ и свидетелските показания от административния съд. Преобладаващата част от поставените задачи към ССЕ и въпроси към свидетелите не са пряко относими към предмета на делото по чл. 19 ДОПК. Последните служат за изясняване на фактите и обстоятелствата около основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС и за корекции на финансовите резултати на "Плам ойл 2014" ЕООД по ЗКПО – механизмът на поръчка и доставка на горивата, търговските контакти между дружествата, проследяване на стоковия поток, разплащанията по доставките и осчетоводяването на данъчната основа и ДДС, завеждането на стоките и съпътстващите доставките първични документи, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, АДД и др. Тези въпроси обаче не са спорни, тъй като са налице влезли в сила РА № Р-16001616009380-091-001/10.08.2017 г. и РА № Р-16001318008125-091-001/04.12.2019 г. Доколкото не се твърди и установява, че друг освен В. Б. като управител през ревизираните периоди е бил оправомощен да взема решения, да се разпорежда с имущество, вкл. да сключва сделки и да оперира със сметките на дружеството, неправилно съдът е приел, че лицето не е отговорно за невъзможността да бъдат събрани изискуемите публични вземания. От аргументите в отговора на ответната страна става ясно, че към момента на промяната на собствеността в "Плам ойл 2014" ЕООД е налице касова наличност в размер на 311 820,21 лв. и вземания към клиенти в размер на 370 088,13 лв., което е установено чрез ССЕ. Тези факти не обслужват само защитната теза. Ако в действителност е съществувала реална касова наличност в подобни размери и липса на задължения, напълно нелогично е едноличният собственик на капитала да продаде дяловете си по номинална стойност от 100 лв. с мотива, че това е обичайна практика в оборота. При обективна преценка на заключенията на ССЕ (основно и допълнително) в съответствие с разпоредбите на чл. 201 и чл. 202 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК и свидетелските показания, не може да бъде обоснован извод за неприложението на института на отговорността по чл. 19 ДОПК.
С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана връзката по чл. 19, ал. 1 ДОПК между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за данъци и осигурителни вноски. Последните фигурират само по балансови стойности в ГФО и счетоводни записи. Тъй като данните за реалната стопанска дейност и обемите на извършените доставки не са декларирани своевременно от управителя на дружеството, тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало впоследствие, след прекратяване на дейността и след като "Плам ойл 2014" ЕООД вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. Изводът за причинно-следствената връзка се подкрепя от съвкупния анализ на изложените факти и обстоятелства, включително прехвърлянето на дружествените дялове при запазване на генерални пълномощия от В. Б..
С оглед на направеното заключение е безпредметно обсъждането предпоставките по РА за ангажиране на отговорността на В. Б. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. В тази насока настоящата касационна инстанция намира за необходимо да внесе уточнение по оплакванията на касатора и правилното приложение на материалния закон. Изложените аргументи в касационната жалба за наличие на хипотеза по чл. 19, ал. 2 ДОПК са неясни и засягат единствено част от уредените законови предпоставки. В хода на ревизионното производство и в мотивите от Решение № 406/24.03.2020 г. се изтъкват определени факти, които сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като действия по плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Освен това, при доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Подобен анализ по приложението на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК въобще не е извършен от органите по приходите, тъй като размерът задълженията по процесния РА № Р-16001319007383-091-001/10.06.2020 г. надхвърля значително сочените от ревизиращия екип сделки и действия на третото лице.
РА е законосъобразен и от гледна точка на приетото Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019г. на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.
Като е стигнал до различни правни изводи и е отменил оспорения РА като незаконосъобразен, Административен съд – Пазарджик е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на В. Б. против РА № Р-16001319007383-091-001/10.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 406/24.08.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид така приетото от касационната инстанция, Решение № 664/05.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1096/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда.
При този изход от делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника, с оглед на конкретния материален интерес от 1 036 807,64 лв., на НАП (по арг. от 1 т. 6 ДР АПК) се дължат разноски в общ размер на 81 736,13 лв. за двете съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 664/05.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1096/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б., [ЕГН], от гр. Септември, [улица], против Ревизионен акт № Р-16001319007383-091-001/10.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 406/24.08.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА В. Б., [ЕГН], от гр. Септември, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 81 736,13 лв. (осемдесет и една хиляди седемстотин тридесет и шест лева и тринадесет ст.).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА