Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ТОДОР П. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 10062 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Соитрон“ЕООД, представлявано от управителя М. Скакала, подадена чрез Х. К. срещу решение №792 от 25.07.2022г. постановено по адм. дело №1050/2021г. на Административен съд – София област.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения се прави искане за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени обжалваното съдебно решение и да се върне преписката за ново произнасяне от Комисията за защита на конкуренцията. Касатора претендира и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – „Д. К. ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Ю. М., в писмено становище, счита че касационната жалба е необоснована и недоказана, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение и съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Д. П. чрез процесуалния си представител адв. Ю. М., в писмено становище, счита че касационната жалба енеоснователна, необоснована и недоказана, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение и съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност касационната жалба.

Върховният административен съд, Четвърто отделение, счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С обжалваното Решение е отхвърлена жалбата на „Соитрон“ЕООД, срещу решение №841 от 16.09.2021г. на КЗК по преписка №КЗК-75/2021г., с което по т.1 е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 36, ал.1, чл. 37, ал.1 и ал. 2 и по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ от страна на „Д. К. ЕООД; по т. 2 е установено, че не е извършено нарушение по чл.2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 30, чл. 36, ал.1, чл. 37, ал.1 и ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на Д. П.; с т. 3 и т. 4 са възложени разноски и с т. 5 е оставено без уважение искането на „Ситрон“ ЕООД за възлагане в негова полза на разноските в производство пред КЗК.

За да постанови този резултат, съдът съобразно чл. 168 АПК е съобразил, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. На следващо място съдът е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и поради това е решението е законосъобразно. Въз основа на релевантните по спора факти обосновано е прието, че не е налице извършено нарушение на чл. 30 и чл. 29 от ЗЗК по отношение на „Д. К. ЕООД и управителя му П. П.. Административния съд е приел, че отношенията на П. П. и клиента на „Ситрон“ ЕООД – банката са въз основа на техническото задание, което по своята същност представлява приложение към сключения между „Ситрон“ЕООД и банката споразумение, а не са такива с П. П. лично или като представляващ дружеството „Д. К. ЕООД. Отделно е установено, че в приложението изрично са посочени отговорностите на подизпълнителя, като липсва задължение за изготвяне и предоставяне на банката на първичен сорс код.

На следващо място административния съд е установил, че не е налице нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗЗК, изразяващо се в нарушение на договори и осуетяване на такива с други партньори на „Ситрон“ ЕООД.

На последно място въз основа на подробен анализ на подписания между „Ситрон“ ЕООД и Д. П. трудов договор и споразумение за конфиденциалност, е безспорно установено, че производствената и търговска тайна на предприятието не е била изрично и изчерпателно разписана и разграничена от останалата информация, поради което съдът не е установил и нарушения по чл. 37, ал.1 и ал. 2 от ЗЗК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на представено в открито съдебно заседание проведено на 08.03.2022г. доказателствено средство, представляващо нотариално заверена декларация от управителя на „Ситрон“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав, счита че правилно административния съд е отхвърлил искането за приемане на представеното доказателство. Писмената декларация, дори и нотариално заверена не е допустимо доказателствено средство, доколкото по своето естество представлява свидетелско показание, но дадено не по установения в разпоредбата на чл. 163 и сл. от ГПК процесуален ред. Процесуалния закон не допуска даването на свидетелски показания в писмен вид, поради което и представената декларация не е годно доказателствено средство и съдът като не я е приел като доказателство или доказателствено средство по делото, не е допуснал процесуално нарушение, още по-малко и съществено такова.

Неоснователен е релевирания от касатора довод за немотивираност на съдебния акт.

Съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото. При правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, тъй като счита, че е налице нарушение на чл. 30 от ЗЗК. Съгласно чл. 30 ЗЗК се забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е изпълнен фактическият състав, в конкретния случай е необходимо наличието на ясна идентификация на конкурент, съществуването на данни за увреждане на доброто му име и доверието на клиентите към него и да е налице твърдение или разпространяване на неверни сведения и/или представяне на факти в изопачен вид, т. е. деянието може да се осъществи единствено чрез действие. Правилни са изводите на съда, че не е доказан фактическият състав на посоченото нарушение. Изопачени факти, според константната практика, са факти, интерпретирани по начин, придаващ им съдържание, смисъл или внушение, различни от действителните. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК е озаглавена "увреждане на доброто име на конкурентите" и визира форма на такова. В случая безспорно е установено, че между „Ситрон“ ЕООД и банката е подписано договорно споразумение от 28.05.2018г. Отношението между „Ситрон“ ЕООД и „Д. К. ЕООД /в качеството му на подизпълнител/ са въз основа на техническо задание, представляващо приложение към сключения основен договор. Установено е, че дружеството под изпълнител няма договорно отношение с банката, както и че в приложението изчерпателно са установени отговорностите на изпълнителя, като сред тях не фигурира предоставянето на сорс код. В случая непредоставянето на сорс код, тъй като не е заложено като задължение не довело до увреждане на доброто име на "Ситрон" ЕООД.

Правилни са решаващите изводи на административния съд, че в случая не се установява извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, който въвежда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст – нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатно, като следва да е налице пряка причинна връзка между поведението на конкурента и резултата, в случая нарушаване на договорни отношения и осуетяване на такива с партньори на „Ситрон“ ЕООД.

Правилно от административния съд е прието, че не се установяват признаците от състава на това нарушение в тяхната кумулативност. Правилно се потвърждават изводите на съда, относно липсата на установени от „Д. К. ЕООД конкретни нелоялни действия за привличане на клиента на „Ситрон“ЕООД – банката, както и че е налице липса на установени договорни отношения с клиента на „Ситрон“ ЕООД. С оглед изложеното не е налице твряданото нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, както законосъобразно е прието от КЗК и съда, а наведените в обратния смисъл доводи следва да се приемат за неоснователни.

Правилно съдът е приел, че не е осъществило състава на нарушение по чл. 37 от ЗЗК. Настоящата касационна инстанция счита, че установяването на нарушение по чл. 37 от ЗЗК, за разлика от другите специални състави на нарушения по Глава седма от КЗК, е свързано със задължителното представяне от страна молителя на доказателства за това кои" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност" са приети от него за производствена и/ или търговска тайна, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. Базирайки се на извършен подробен анализ на сключения между „Ситрон“ ЕООД и Д. П. трудов договор и споразумение за конфиденциалност, безспорно е установено, че производствената и търговска тайна на дружеството не е било изрично и изчерпателно дефинирано и отграничено от останалата информация, чрез използването на нарочни актове на управителните органи. Следователно се обосновава извода, че в настоящия случай не се покриват изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК.

С общата норма на чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. За да се докаже осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат кумулативно установени визираните в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК елементи, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията по между им. Съгласно 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В съдебното решение е прието, че нормата на чл. 29 от ЗЗК е със субсидиарен характер спрямо следващите, съдържащи се в Глава седма от ЗЗК, тоест се прилага само когато дадено действие или бездействие не попада в някоя от изброените в чл. 30 – чл. 37 от ЗЗК специални хипотези, но уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Общата забрана може да се прилага, както паралелно със специалните състави по Глава седма от ЗЗК, така и самостоятелно, което е видно от обобщаващия израз "всяко действие и бездействие". Това разбиране е в съответствие с установените по делото факти, с точния смисъл и целта на закона, както и със съдебната практика по този въпрос. В случая видно от гореизложеното не са налице нарушения по специалните разпоредби, следва да се приеме, че не е извършено нарушение в разрез с добросъвестната търговска практика, достатъчно за ангажиране отговорността по чл. 29 от ЗЗК. Необосновани и недоказани са твърденията на касатора, че намесата на П. П. в отношенията между банката и „Ситрон“ ЕООДе довело до спадане на доверието у „Ситрон“ ЕООД, съответно до неформално прекратяване на договорните отношения.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, поради необоснованост. Настоящата инстанция не констатира нарушаване на преценка на доказателствата и доказателствените факти и извличане на правните последици от тях.

Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че съдебният акт е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същият като правилен, валиден и допустим, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател дължи на „Д. К. ЕООД и Д. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 1760.24 лв. за всяка страна, които са доказани като основание и като размер с представените за това писмени доказателства –списък по чл.80 ГПК, фактури и банкови извлечения от сметка. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 792/25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 1050/2021 г. по описа на Административен съд –София област.

ОСЪЖДА „Соитрон“ЕООД, да заплати на „Д. К. ЕООД сумата от 1760.24 лв. ( словом хиляда седемстотин и шестдесет лева и двадесет и четири стотинки), направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Соитрон“ЕООД, да заплати на Д. П. сумата от 1760.24 лв. ( словом хиляда седемстотин и шестдесет лева и двадесет и четири стотинки) направени разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА