- 9 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593

гр. София 15.07.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.03.2022 (шестнадесети март две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4437 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7449/03.08.2021 година, подадена от ДГ „Надежда М.“ [населено място], срещу решение № 285/06.07.2021 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 363/2021 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 500 698/08.02.2021 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 1128/2019 година, с което са по предявени от А. М. Д. срещу ДГ „Надежда М.“ [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, е признато за незаконно и като такова е отменено уволнение на Д. от длъжността „чистач“ във филиала в [населено място] на ДГ „Надежда М.“ [населено място], извършено със заповед № 33/27.09.2019 година на Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а ДГ „Надежда М.“ [населено място] е осъдена да й заплати сумата от 2520.00 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяването на иска 14.10.2019 година до окончателното плащане.

В подадената от ДГ „Надежда М.“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. М. Д. срещу ДГ „Надежда М.“ [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответницата по подадената касационна жалба А. М. Д. е подала отговор с вх. № 9737/14.10.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване решение № 285/06.07.2021 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 363/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

ДГ „Надежда М.“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 13.07.2021 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 7449/03.08.2021 година, като е подадена по пощата на 02.08.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е изложил съображения, че А. М. Д. работила в ДГ „Надежда М.“ [населено място] въз основа на трудово правоотношение по трудов договор № 104/08.10.2012 година, като заемала длъжността „чистачка“ във филиала в [населено място]. Със заповед № 33/27.09.2019 година на Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място] трудовото правоотношение на Д. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, въз основа на протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2021 година. Като причини за прекратяване на трудовия договор, било посочено: „липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“. Заповедта за уволнение била връчена на работничката при отказ да бъде подписана, удостоверен с подписа на двама свидетели.

Според въззивният съд заповед № 33/27.09.2019 година на Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място] била твърде кратка и лаконична, като в нея не се съдържало посочването на конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у работника. От значение за законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ било посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да можел съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. В заповед № 33/27.09.2019 година на Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място] не били посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които работника бил уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Простото посочване на текстовата част на законовата норма- „липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата“ не било достатъчно, тъй като същото било много общо оценъчно и неопределено понятие и не давало възможност волеизявлението на работодателя за реализирането на потестативното му право да прекрати трудовото правоотношение, да бъде осъществено в съответствие с принципа на законоустановеност на основанието за уволнение, както и с принципи на гарантиране на защитата на работника, който имал право да научи за какво бил уволнен и на какво правно основание се извършвало прекратяването на трудовото му правоотношение от работодателя. Не било посочено какви са липсващите качества на А. М. Д., които й пречат ефективно да се справи с възложената и работа, нито било обосновано поради липсата на които качества на работника, е последвало конкретното неизпълнение на възложените му трудови задължения.

Поради това съставът на Окръжен съд Благоевград намирал, че посоченото с исковата молба от Д. основание за незаконност на уволнението-немотивираност на заповедта за уволнение било основателно, като същото следва да бъде уважено. Липсата на мотиви в оспорената заповед за уволнение било достатъчно за съда да приеме, че уволнението на А. М. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е незаконно и същото да бъде отменено. Основанията за извършеното уволнение на А. М. Д. били представените и приети като писмени доказателства от първоинстанционния съд протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2019 година, които били изготвени от нарочна комисия, назначена от Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място], въз основа на заповед № 30/16.09.2019 година. Въззивният съд намирал за основателно възражението на А. М. Д. за липсата на компетентност на тази комисия за извършване на проверка за качеството на работата на А. М. Д.. Назначената комисия се състояла само от лица от помощния персонал на детската градина със същата длъжност, както Джембазка „чистач/хигиенист“, които били колеги с нея и се конкурирали при извършването на трудовите си задължения. Комисията нямала правомощията да извършва проверка за качеството на работата на Д., още по - малко да дава оценка на тази работа и да прави предложение пред работодателя за предприемане на мерки за отстраняване на констатираните слабости. Контрол върху качеството на работата на работника можел да бъде извършен само от лице, което по силата на длъжностната си характеристика, имало правомощията да извършва контрол върху работата на помощния персонал на ДГ „Надежда М.“ [населено място]. Не се установило и доказало, че лицата от състава на комисията извършила проверката и издала протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2019 година, са имали правомощията да извършват контрол за организацията и качественото изпълнение на работата на А. М. Джембазка, а още по-малко оценка на нейната работа и правото да направят предложение пред директора на детското заведение за предприемане на конкретни мерки с оглед на констатирано неизпълнение на трудовите й задължения.

Въззивният съд намирал оспорването на съдържанието на протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2019 година за основателно и успешно проведено, доколкото изводите направени в тях са направени от некомпетентни за извършването на проверка на работата на Д. лица, поради което техните констатации не можели да бъдат обвързващи както за работодателя, който им бил възложил извършването на такава проверка, така и за съда разглеждащ делото и извършващ преценката за съответствието на извършеното уволнение с разпоредбите на закона. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установявали направените в двата протокола констатации. Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ било безвиновно основание, което означавало, че изключва виновно поведение на работника или служителя. В съдебната практика се приемало, че трудовото правоотношение било прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ тогава, когато било налице неизпълнение на трудовите задължения, което се дължало на обективната липса на качества на служителя. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължало на липсата на такива качества, то било налице едно безвиновно поведение от страна на служителя, което водело до некачествено или неефективно изпълнение и било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Липсата на качества на работника или служителя, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, трябва да била трайно състояние, което имало обективен характер, докато при виновно неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя имало нарушение на трудовата дисциплина, което било основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В този смисъл заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трябвало да съдържа конкретни данни за това, кои качества не притежавал уволнения работник или служител за ефективно изпълнение на работата му, като всяко липсващо на работника или служителя качество бъдело изрично посочено в нея, било като бъде посочен начинът, по който той се справял с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не бил в състояние да изпълни. Заповед № 33/27.09.2019 година на Директора на ДГ „Надежда М.“ [населено място] била немотивирана, като препращането към протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2019 година, не можело да компенсира този тежък порок във връзка с основанието на което е извършено уволнението-липсата на качества на работника по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Основанието за извършеното уволнение изисквало освен липсата на тези качества да бъде задължително посочена от работодателя, същата да представлява трайно състояние, да е от обективен характер и да не е свързана само с конкретни прояви на неизпълнение на трудовите задължения на работника, които да бъдат основание за неговия работодател за прекратяване на трудовото правоотношение, но на друго основание-налагане наказание за допуснато дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина. Дори и да се приемело за доказано съдържанието на оспорените протокол № 1/19.09.2019 година и протокол № 2/20.09.2019 година, то констатациите в двата протокола били неубедителни и не можели да обусловят извод за наличието на основанията за уволнение на А. М. Д. поради липса на качества за изпълнение на работата й. В протоколите били посочени конкретни неизпълнения на задълженията за почистване на помещенията на филиала на детската градина, както и за непочистване на част от приборите за хранене, идентични по съдържание и допуснати в два последователни календарни дни. Без да са изложени аргументи в първия от протоколите било посочено, че А. М. Д. не можела да се организира за да изпълни ефективно задълженията си на поставените и задачи съгласно длъжностната характеристика, а във втория протокол било посочено че не притежавала определени качества за ефективното неизпълнение на работата си-организираност, самокритичност и инициативност. Въззивният съд намирал че посочените констатации в двата протокола не обуславяли извода за наличието на трайна липса на качества на А. М. Д. за изпълнение на трудовите й функции, възложени и съгласно длъжностната характеристика за длъжността „чистач/хигиенист“, тъй като констатирането на конкретни слабости в изпълнението на възложената и работа в два последователни дни, не можело да обуслови извода за трайност на допуснатите от ищцата слабости, като не се установявало и доказвало дали същите не били инцидентни или дължащи се на някакви случайни обстоятелства. От друга страна нямало доказателства констатираните само в два последователни дни слабости в работата на Д., да се намирали в причинна връзка с липсата на конкретни качества на нейната личност, които трайно и за продължителен период от време да пречат на същата да изпълнява съвестно и точно възложените си трудови задължения. Не се доказвало, че посочените във втория от двата протокола качества-организираност, самокритичност и инициативност от една страна наистина били качества които липсват на А. М. Д., а от друга страна не се доказвало и по какъв начин същите са били отразили на работата й, като и пречат трайно да изпълнява възложените и от работодателя трудови функции, съгласно длъжностната характеристика за длъжността „чистач/хигиенист“. Не се установявало и доказвало по никакъв начин, че установеното конкретно неизпълнение на възложените трудови задължения за дните 19.09.2019 година и 20.09.2019 година, се дължало именно на липсата на качествата на Д., посочени във втория от двата протокола-организираност, самокритичност и инициативност. Затова, съд намирал за недоказано основанието за извършеното уволнение на А. М. Д.-липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите и задължения, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

С изложението си по чл. 384, ал. 3, т. 1 от ГПК ДГ „Надежда М.“ [населено място] е поискала въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това възможно ли е прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се основава не само на липсата на професионални качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на работата му, но и на липсата на лични такива; за това длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да посочи в решението си, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, като се излагат твърдения, че по отношение на тези въпроси е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това допускането на касационното обжалване е поискано и по отношение на въпросите за това отделните прояви на неизпълнение на задълженията на служителя, подробно описани в заповедта за уволнение и посочени в решението, могат ли да бъдат квалифицирани като епизодични и изключващи трайно и обективно отсъствие на качества у служителя; за това неефективното изпълнение на трудовите задължения, възложени с длъжностната характеристика, може ли да се дължи единствено и само на липсата на лични качества на служителя, като в случаите на установен дефицит на тези качества и при наличие на причинна връзка между липсата на качества и неефективното справяне с работата да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; за това може ли преценката за наличие, съответно липсата на определени качества у работника или служителя да бъде направена от лице, което има личен и непосредствен контакт и наблюдения за продължителен период от време, която преценка да бъде взета предвид при последващо встъпване в длъжност като работодател и за това може ли работодателят с нарочен акт да възложи на помощен орган, състоящ се от лица, които нямат контролни функции, извършването на оценка в случаите на констатирано неефективно изпълнение на възложената работа от негов работник или служител и констатациите на този орган могат ли за послужат за издаване на заповед по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като за тях се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Съгласно установената практика обективирана в решение № 253/06.04.2010 година, постановено по гр. д. № 4122/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. прекратяването на трудовите правото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ може да се извърши както поради липсата на професионални качества, така и поради липса на лични такива. Тази практика отговаря на първия от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и на втория от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил установената с решение № 179/07.11.2016 година, постановено по гр. д. № 1237/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и цитираните в него решения, съдебна практика, според която преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. В същият смисъл са решение № 291/02.04.2014 година, постановено по гр. д. № 1823/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 60 285/08.12.2021 година, постановено по гр. д. № 3502/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Какъв е периода от време, в който се преценява липсата на качества в работника или служителя е въпрос, който се разрешава конкретно с оглед на всеки отделен случай. Във връзка с това първият от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК в изложението на ДГ „Надежда М.“ [населено място] е фактически-обусловен е от конкретните данни по делото, поради което и не може да бъде счетен за общо предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. При постановяване на въззивното решение съдът, съобразявайки установената практика, е извършил преценка за периода, за който е установена липсата на качества, като е приел, че такъв от два поредни дни не е достатъчен за прилагане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Липсата на само един от елементите на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е достатъчен за да мотивира незаконосъобразност на уволнението и доколкото изводът на въззивният съд по отношение на периода е съобразен с установената съдебна практика, то отговорът на третия и четвъртия от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не би обусловил промяна на изводите на съда, а оттам и допускането на въззивното решение до касационно обжалване.

Вторият от въпросите по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК също не обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е съобрази установената съдебна практика за обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, да посочи точно на кои от тях дава вяра и защо, както и каква е установената въз основа на тях фактическа обстановка.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 285/06.07.2021 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 363/2021 година, по подадената срещу него от ДГ „Надежда М.“ [населено място], касационна жалба с вх. № 7449/03.08.2021 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото ДГ „Надежда М.“ [населено място] ще трябва да заплати на А. М. Д. сумата от 800.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285/06.07.2021 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 363/2021 година.

ОСЪЖДА[Фирма 1] М.“ [населено място] да заплати на А. М. Д. от [населено място], [община], с ЕГН сумата от 800.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.