Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10079 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Д. против Решение № 238/03.10.2022 г., постановено по адм. дело № 209/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-159-0113404 от 26.05.2022 г. на Н. О. „Оперативни дейности“ – Пловдив, при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" от ЗДДС на „Искилиев“ ООД, гр. Смолян, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция Искилиев, находяща се в гр. Смолян, ул. „П. Б. № 20, както и забрана на достъпа до него на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС за срок от 2 дни, вкл. са присъдени разноски в полза на жалбоподателя.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно съдът е възприел, че прилагането на процесната ПАМ не би постигнала нито една от целите на административната принуда, регламентирана в чл. 22 от ЗАНН с аргумента, че към момента на налагането й нарушението е отстранено. Пространно развитата теза в касационната жалба, че при безспорно доказано в процеса неизпълнение на задължението за подаване на данни по документ за полученото гориво по процесната доставка, т. е. на задължението му по чл. 59а от Наредба № Н-18/2006, то правилото на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “г“ от ЗДДС по императивен начин разпорежда прилагането на ПАМ, като в случая не е необоснован изводът за нарушени целта на закона. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената Заповед. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение – 480 лева и заплатената държавна такса за касационния контрол – 70 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – „Искилиев“ ООД, гр. Смолян, чрез процесуалния си представител адв. М., в оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в депозиран писмен отговор, вкл. и с аргумента че в случая липсва съставомерно нарушение на визираната в ЗНПАМ разпоредба на чл. 59а ал. 1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу само Наредба № Н-18/2006/. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, за което представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

За да отмени оспорената ЗНПАМ № ФК-159-0113404 от 26.05.2022 г. на Н. О. „Оперативни дейности“ – Пловдив, при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" от ЗДДС на „Искилиев“ ООД, гр. Смолян, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, стопанисван от дружеството – бензиностанция Искилиев, находяща се в гр. Смолян, ул. „П. Б. № 20, както и забрана на достъпа до него на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС за срок от 2 дни, административният съд е приел, че не се установява по безспорен начин да е допуснато твърдяното нарушение – неподаване на данните по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС от проверяваното лице, по отношение на получената доставка на гориво – дизел на дата 04.05.2022 г., както и че от друга страна още преди издаването на процесната Заповед нарушението е отстранено. Прието, че след като ПАМ е наложена след отстраняване на нарушението, то тя не би могла нито на предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетено по дистанционната връзка с НАП гориво, т. е. не съответства на целите на закона, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като се превръща в санкция. Цитирана е съдебна практика на състави на ВАС в този смисъл.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Смолян, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

По обосноваността и съответствието с материалния закон на съдебния акт, касационната инстанция констатира следното.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “г“ от ЗДДС е със следното съдържание „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: а) (изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите“.

Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006 г. на МФ определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране, като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

Все в тази връзка правилото на чл. 59а ал. 1 изр. второ и трето, предвижда, че „ … подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, …“.

Най-сетне Приложение № 17 от Наредба № Н-18/2006 г., т. 8, т. 9 и т. 9а дават описание съответно на „полетата при съобщение за доставка на гориво по данни от нивомерната система на ЕСФП (31) към НАП“ /т.8/, „Описание на полетата при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП“ /т.9/ и „Описание на полетата в отговора на НАП при предаване на съобщение за доставка на гориво по документи или по данни от нивомерната система на ЕСФП (31)“.

В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция ЕСФП включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като извън констатираното неподаване на данните по смисъла на т. IIIб от Приложение № 1, т. 3 б. в) а именно данни по документ за доставено количество гориво в размер на 12 241,34 л при 15⁰ С/12180,61 л. при реална температура/ по АДД № 0500464375 от 05.04.2022 г. с УКН 0000000006796336, издаден от „Л. Б. ЕООД, и то в последствие въведен чрез ЕСФП по правилата на Наредба № Н-18/2006г. на 24.11.2020 г. на 05.05.2022 г. /което не е спорно/, не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС, вкл. и това за подаване на данните за същата тази доставка от нивомерната измервателна система, и прочие такива подавани по осъществената дистанционна връзка с НАП. Последното е видно и от изложеното в протокола за извършена проверка, от представената Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво /л.34 и сл./, отразено е в ЗНПАМ и не е посочено в касационната жалба.

В случая както правилно е акцентирал и първоинстанционният съд по делото липсват доказателства, данни/твърденията, че закъснялото подаване на данните по документа за доставката в този един случай да е станало в резултат на умишлено поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия, с цел укриване на доставката.

Всъщност от доказателствата по делото се установява безспорно, че още към 05.04.2022 г. са подадени данните към ИС на НАП, но същата не ги е приела.

Отделно от това както бе посочено по-горе при проверката е установено, че полученото количество гориво е било коректно отчетено чрез НИС и данните за тази доставка за постъпили по дистанционната връзка с НАП /така цитираната по-горе Справка/, а самата доставка и коректно въведена по документ в ЕСФП към датата на проверката /05.05.2022 г./, респ. при неуспешно въвеждане на 05.04.2022 г., което прави лишено от логика информацията за доставката му умишлено да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да бъде укривана.

В тази насока правилно е съобразен фактът, че при установено нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то последиците от него са отстранени на датата на проверката, т. е. преди момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 26.05.2022 г. Т.е. много точно е възприел първоинстанционният съд, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели /В този смисъл Решение № 8506 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2021 г., I о., Решение № 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2021 г., I о., , Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., Решение № 15448 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2020 г., I о., Решение № 10568 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2020 г., I о., Решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, по адм. д. № 1410/2019 г., Решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, по адм. дело № 5363/2018 г. и др./.

В обобщение след като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд – Смолян е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 500 лева /уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022 г./, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Н. А. за приходите.

Неоснователно е възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар, вкл. и при съобразяване претендирания размер от 480 лева на юрисконсултското възнаграждение.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 03.10.2022 г., постановено по адм. дело № 209/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Искилиев“ ООД, [ЕИК], гр. Смолян, ул. „Д. С. № 1, сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА