Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 10280 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) срещу Решение № 309/ 11.08.2022 г., постановено по административно дело № 42/ 2022 г. на Административен съд - Добрич (АС Добрич), с което е отменено по жалба на „Дълбока“ ООД, Решение № 182/ 23.12.2021 г. на дирекцията за управление на водите.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Посочва, че решаващият съд не е разгледал по същество заявеното изменение, което се явява съоръжение за защита от вредното въздействие на водите по чл.46, ал.1, т.1 б.„г“ ЗВ, съответно дали подлежи на отделен разрешителен режим и може ли да бъде по реда на изменение на действащото разрешително, касаещо линейна инфраструктура, каквато е "пасарелката" по чл.46, ал.1, т.1 б. „б“ ЗВ.
В тази връзка намира издаденото решение на Директора на БД ЧР, с което е отказано изменение на разрешително за ползване на воден обект за правилно и законосъобразно.
Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно Решение № 182/ 23.12.2021 г. на дирекцията за управление на водите.
Ответникът- "Дълбока" ООД град Каварна в писмен в отговор, подаден чрез адвокат Монев счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение на АС Добрич за правилно и постановено при спазване на материалния закон.
Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът обосновано и законосъобразно е отменил атакувания акт - Решение № 182/ 23.12.2021 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район".
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
АС Добрич е сезиран с жалба на „Дълбока“ ООД, срещу Решение № 182/ 23.12.2021 г. на директора на БД „Черноморски район“, с което е ОТКАЗАНО изменение на разрешително № 02370004/19.08.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с решение № 1048/08.02.2013 г., изменено с решение № 1066/28.02.2013 г. и продължено с решение № 156/16.10.2019 г., всичките на директора на БД ЧР.
С обжалваното решение на Административен съд - Добрич е отменено по жалба на Дълбока“ ООД, Решение № 182/ 23.12.2021г. на директора на БД „Черноморски район“. На следващо място е изпратено делото като преписка на директора на БД „Черноморски район“ за ново произнасяне по заявление с вх. № РР-5318/ 26.01.2021 г. на „Дълбока“ ООД, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
За да достигне до този правен извод от решаващия съд е установено, че „Дълбока“ ООД е титуляр на разрешително № 02370004/19.08.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с решение № 1048/08.02.2013 г., изменено с решение № 1066/28.02.2013 г. и продължено с решение № 156/16.10.2019 г., всичките на директора на БДЧР, за ползване на повърхностен воден обект – Черно море, в Калиакренския залив, в близост до с. Българево, община Каварна, с цел на ползването – изграждане на линейна инфраструктура– пасарелка до мидена ферма с обща площ на пасарелката и уширението 1428 кв. м., в т. ч. площ на пасарелката– 1188 кв. м. и площ уширението – 240 кв. м. Крайният срок на действие на разрешителното е 09.05.2027 г.
За изграждането на мидената ферма е издадено разрешение за строеж № 64/24.06.2003 г. от главния архитект на община Каварна, което е презаверено на 10.02.2015 г. и е с правно действие до 09.05.2027 г..
Разрешението за строеж е издадено въз основа на разрешително за ползване на акваторията на Черно море № 0334/11.02.2002 г. на министъра на ОСВ със следните етапи на изграждане: Етап І – мидена ферма 780 кв. м., Етап ІІ – мидена ферма 1640 кв. м., Етап ІІІ – Буна № 1 и пасарелка; Етап ІV – мидена ферма 2080 кв. м., Етап V – мидена ферма 8800 кв. м., Етап VІ – мидена ферма 20800 кв. м., Етап VІІ – Буна № 2, Етап VІІІ – Буна № 3.
Със заявление вх. № РР-5318/ 26.01.2021 г. до директора на БДЧР дружеството е поискало изменение на действащото разрешително за ползване на воден обект в частта на разрешения за изграждане обект на линейна инфраструктура на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във вр. чл. 46, ал. 1, б. „б“ и б. „г“ от ЗВ.
На 07.10.2021 г. „Дълбока“ ООД е представило допълнителна обосновка с вх. № РР-5318 (А13) за връзката на мидената ферма с планираните за изграждане буни и мостчета. В отговора е посочено, че мидената ферма е комплекс с многофункционално предназначение– производство, обществен отдих и развлечение. Процесните буни и мостчета са неразделна част от комплекса и представляват елементи (плътна част) на пешеходната връзка, съгласно плана за застрояване.
На 23.12.2021 г. директорът на БДЧР е издал оспореното Решение № 182, с което е отказал изменение на разрешителното на основание чл. 96, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ.
За да постанови този резултат, директорът на БДЧР е преценил, че допълването на разрешителното с процесните съоръжения няма отношение към функционирането на мидената ферма, като е отхвърлил всички доводи на заявителя относно необходимостта от изграждането на проектираните мостчета и буни. Посочил е, че не е доказано чрез надлежен документ, че районът на мидената ферма е абразионен, а и съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗУТ геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси са в компетенцията на МРРБ.
Решаващият съд е преценил, че оспореното решение по своето правно естество представлява отказ по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗВ за изменение на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, постановен в производство по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Изложил доводи, че отказът е издаден в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие на целта на закона.
Решаващият съд е преценил, че оспорения отказ не е мотивиран. От мотивите към процесното решение не можело да се разбере какви са конкретните причини за постановения отказ. Липсвали фактически и правни съображения, от които да се направи обоснован извод, че с исканото изменение се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.
Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Добрич е правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните факти. При условията на чл.168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На база коректно възприетата фактическа обосновка са изложени обосновани правни мотиви, които дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.
Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Разрешителните по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10, свързани с въздействие (химично, физично или биологично) върху водните обекти, без водовземане, или отнемане на водни количества по чл.44, ал.2 ЗВ. В случая заявителят има разрешение за ползване на повърхностен воден обект по чл.46, ал.1, т.1, б. „б“, за изграждане на „линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти“ при което се засяга определена акватория от водния обект с поставянето в него на хидротехническо съоръжение.
Директорът на БДЧР е компетентен орган за издаване на разрешителни за ползване на воден обект - чл.52, ал.2 ЗВ, съгласно която "разрешителни за ползване на водни обекти - части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море, се издават от директора на съответната басейнова дирекция след съгласие на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
Настоящият съдебен състав споделя мотивираният извод на АС Добрич за незаконосъобразност на решение № 182/ 23.12.2021 г. на директора на БД „Черноморски район“, с което е ОТКАЗАНО изменение на Разрешително № 02370004/ 19.08.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Административният орган неправилно е постановил отказ на основание чл.96 ЗУТ чл. 52, ал.1, т.4 и чл.46, ал.1, т.1 буква „б“ от ЗВ.
Правилно съдът е приел, че обжалваният отказ на директора на БД ЧР е немотивиран - чл.146, т.2 АПК. Въпросите, коментирани в отказа, касаят приложението на Закона за черноморското крайбрежие, Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. Б. (ЗМПВВППРБ) и ЗУТ и са предмет на други административни производства с различни компетентни органи.
В последващ етап от реализацията на инвестиционното намерение се преценява, доколко планираното строителство има характеристика на обект публична собственост и как ще се процедира по отношение на стопанисване и поддържане. Освен това визираната несъвместимост с „други изисквания на закона“, следва да е преценена на база „придобитите права“ по ЗВ, ЗУТ и ЗООС, за които са налице издадени влезли в сила адм. актове. Следва да се има предвид, че ограничаване на придобити права може да се осъществи при условията на 146 ПР на ЗВ /ДВ бр. 61 от 06.08.2010 г./, според който всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.
Действително, както твърди касаторът следва да прецени по същество - дали заявеното изменение, което предвижда изграждането на „буни“, което се явява съоръжение за "защита от вредното въздействие на водите" по чл.46, ал.1, т.1, б.„г“ ЗВ, следва да се разглежда заедно с изградената вече „пасарелка“ и предвидените нови мостове, представляващи "линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти", по чл.46, ал.1, т.1, б. „б“ ЗВ. В обхвата на тази преценка е въпроса - дали планираната дейност може да се осъществи с изменение на действащото разрешително по чл.72, ал.1, т.2, чл.76, ал.1 от ЗВ, или подлежи на отделен разрешителен режим и изисква издаване на ново разрешение по чл.46, ал.1 ЗВ, чл.56, ал.1 ЗВ.
Разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.2 ЗВ, посочва, че изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено. При изменение по чл.72 ЗВ на действащо разрешително - чл.56, ал.1 ЗВ на първо място се отчита развитието на адм. правоотношение, с оглед изпълнението на задълженията на ползвателя на водния обект - чл.56, ал.1, т.13-15 ЗВ. Административният орган - е длъжен да разгледа искането относно спазване на изискванията на специалния закон и да изложи конкретни мотиви - чл.59, ал.1, ал.2, т.4 АПК. Същият е длъжен не само да вземе съгласието на други органи, посочени в чл. 52, ал.2 ЗВ, но и да извърши самостоятелна преценка.
Правилно административният съд е съобразил, че в случая за изменение на разрешителното трябва да се извърши проверка за „изпълнението на условията на издаденото разрешително“. Дължи се анализ - дали са спазени „условията, при които се предоставя правото за използването“ на водите- 72, ал.2, във вр. с чл.56, ал.1, т. 15 от ЗВ. Освен това се дължи анализ дали не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси - чл.78, ал.1, т.2 от ЗВ. В случая такава преценка не е направена от адм. орган, като в отказа липсват доводи в тази насока.
При издаване на адм. акт може да се обсъди как да се уредят правата на ползване, включително чрез администриране от областния управител без да се влиза в противоречие с правата на публичната собственост по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 6, ал. 4, т. 2 от Закон за управление на черноморското крайбрежие и чл. 12, ал. 1 и ал.2 от Закона за водите, което да залегне в условията - чл.56, ал.1, т. 15 от ЗВ.
В тази връзка указанията на АС Добрич за всеобхватна преценка на представените документи е прецизна. Същата посочва, че е необходим анализ на представените документи и аргументиран отговор на заявеното.
В тези случаи по чл.71, ал. 1, т. 2 ЗВ органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително по чл.72, ал.2, във вр. с чл.56, ал.1, т.13- т. 15 от ЗВ и чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ. Освен това следва да се провели доколко се дължат такси и данъци, има ли фискални задължения, свързани с разрешената дейност– чл.78а ЗВ.
Предвид горното съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ответното дружество, за което изхода от спора е благоприятен не претендира разноски за касационното производство, поради което такива не се дължат.
Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309/ 11.08.2022 г., постановено по административно дело № 42/ 2022 г. на Административен съд - Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ