Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 10286 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Т. подадена чрез юрисконсулт Князева, срещу Решение № 166 от 01.09.2022г., постановено по адм. дело № 190/ 2019г. по описа на Административен съд– Ловеч, с което са отменени, Указания № И-РД-338/12.03.2019г. за аварийно - временно укрепване, издадени на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство.

В жалбата се поддържат твърдения за недопустимост на съдебното решение, като постановено срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.

Оспорват се изводите на съда, че производствата по чл. 72 и чл. 73 от Закона за културното наследство са отделни производства, завършващи със съответен административен акт.

Моли да се отмени решението на Административен съд– Ловеч. Претендират се сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът– Х. П. в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител адв. П. от САК и в съдебно заседание, моли да се приеме, че съдебното решение е правилно. Иска да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и необоснована, а постановеното решение да се остави в сила. Моли да се присъдят направените разноски.

Ответникът– М. М., Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата, в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Шишков, взема становище за основателност на касационната жалба и иска отмяна на постановеното решение като незаконосъобразно и неправилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Върховният административен съд– състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт от адм. съд са отменени Указания № И-РД-338/ 12.03.2019г. за аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, издадени от Кмета на О. Т. и Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата.

Освен това О. Т. и МК се осъждат да заплатят на Х. П. направените разноски по водене на делото в размер на 1170 лв. /хиляда сто и седемдесет/ лева.

За да достигне до този резултат административният съд е приел, че по делото са обжалвани Указания № И-РД-338/12.03.2019г. за аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, с които на Х. П. е указано спешно до 30 дни след датата на връчване, да предприеме следните мерки: спешно да бъдат демонтирани покривът и втори паянтов етаж на сградата и да бъде направено временно защитно покритие над останалата част от сградата – първи надземен етаж с гредореда, да се изпълни плътна защитна ограда за обезопасяване на улицата, събарянето и демонтажа да станат с проект за събаряне и мерки за обезопасяване на [улица]и съседните сгради, да се поставят информационни табели по сградата, забраняващи достъпа до същата, аварийно - временното укрепване да се извърши по указанията и под наблюдението на инженер - конструктор, предвид аварийното състояние на сградата– недвижима културна ценност спешно да се изготви подробно заснемане на сградата и да се фотодокументира същата.

На база фактическото установяване в административното и съдебно производство, съдът е преценил жалбата на Х. П., против Указания № И-РД-338/12.03.2019г. за аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, издадени от Кмета на О. Т. и арх. М. М. - Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата за допустима, като подадена от легитимно лице, адресат на акта и в законовия срок.

Съдът е приел, че производствата по чл. 72 и чл. 73 от Закона за културното наследство са отделни производства, всяко от които завършва със съответен административен акт, поради което оспорените пред съда указания не представляват част от производството по издаване на заповедта по чл. 73 ЗКН. Счeл обжалваните указания за издадени от административни органи, като съдържат техни волеизявления, които пряко засягат законни интереси на жалбоподателката, в качеството ѝ на съсобственик на сградата, недвижима културна ценност и създават за нея задължения.

Разгледана по същество, съдът е намерил жалбата за основателна.

Преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на териториалната и материалноправната му компетентност, както и при спазване на предписаната писмена форма.

От друга страна, съдът при преценка на съответствието с материалноправните разпоредби е намерил акта за незаконосъобразен.

Административният съд посочил, че посоченият в указанията недвижим имот не бил ясно индивидуализиран, тъй като обектът, подлежащ на аварийно-временно укрепване бил посочен като къща, попадаща в ПИ с идентификатор 80981.351.1688 по КККР на [населено място], а видно от скица на поземлен имот № 15– 590502/20.08.2018г. в имота попадали две сгради. Липсата на ясна индивидуализация на обекта съдът счел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

На следващо място посочил, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на изискването за форма на чл. 59, ал. 2 АПК, изразяващо се в липса на мотиви относно обстоятелствата, обосноваващи законово регламентирани материалноправни предпоставки за приложението на чл. 72, ал. 3 ЗКН. Във връзка с това е приел, че е налице и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като административният орган не извършил пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди постановяване на акта.

Съдебното решение е НЕПРАВИЛНО.

Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради разглеждането на недопустима жалба срещу административен акт, който не подлежи на обжалване.

В тази връзка следва да се съобразят разпоредбите на чл. 72, ал. 3 и чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство.

Според чл. 72, ал. 3 от ЗКН, при приложението на която разпоредба са издадени оспорените пред съда указания, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им.

Нормата на чл. 73, ал. 3 ЗКН предвижда, че въз основа на констативния протокол по ал. 2 кметът на общината в 14- дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКН се издава въз основа на констативния протокол по алинея втора на назначената за целта комисия, а не въз основа на указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН.

Двете административни производства протичат отделно, въз основа на специфичните за тях производствено административни правила и при прилагане на съответния материален закон. Всяко от тях приключва с предвидения в закона краен административен акт.

Жалбата на Х. П. срещу Указания за аварийно-временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, е била допустима и подлежала на разглеждане, доколкото съдебното производство е административно и е подсъдно на административния съд.

От друга страна съдебното решение е НЕПРАВИЛНО, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 196, ал. 8 ЗУТ за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Целта е да се съхрани, опази и поддържа в добро състояние архитектурно - културното наследство - чл.71, ал. 1 ЗКН.

Оспорените указания са издадени от компетентни органи, съобразно нормата на чл. 72, ал. 3 ЗКН. Същите отговарят на изискванията за съдържание на административния акт. Налице е правна и фактическа обосновка на предприетите мерки.

Спорът е изяснен от фактическа страна. В хода на административното и съдебното производство е било установено, че процесната сграда притежава статут на недвижима културна ценност, което не е било и спорно. Същата е била в състояние, което изисква бързи мерки по протекция и опазване. Задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, за полагане на необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние произтича от самия закон. Адресати на задължението за опазване и съхранение са лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН, а именно собствениците.

Установената фактическа обстановка обуславя приложимост на административното производство по чл. 72, ал. 3 и 4 ЗКН, поради наличието на съществуващи обстоятелства, непосредствено застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване. С предвидените последици в обжалвания административен акт се осъществяват целите в сихрон с превантивния, саниращ характер на процесното производство по чл. 72, ал. 3 ЗКН.

Решението на административния съд следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. По изложените по - горе съображения оспорването срещу административния акт следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото, съобразно искането за разноски в касационната жалба на О. Т. се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Х. П. следва да заплати разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 166 от 01.09.2022г., постановено по адм. дело № 190/ 2019 г. по описа на Административен съд– Ловеч и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. П. против Указания № И-РД-338/ 12.03.2019г. за аварийно - временно укрепване на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство, издадени от Кмета на О. Т. и Регионален инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата.

ОСЪЖДА Х. П. да заплати на О. Т. сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направените разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ