Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 10330 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с 9 ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба от И. И. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Д., против Решение № 5386 от 30.08.2022г., постановено по адм. дело № 2949/2022г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ за отмяна отчуждаването на части от недвижим имот пл. № 716, кв. 12, м. [улица], находящ се на [улица], обективиран в Писмо изх. № СОА21 ГР94 5409/1 от 18.11.2021г. на Кмета на Столична община /СО/, издаден на основание 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при неправилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения за наличието на предпоставките по 9 ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като отчуждаването на имота е частично недовършено и точно в незавършената му част са налице условията за отмяната му, тъй като имотът и до сега не е завзет и обектът предвиден за обезщетение е отпаднал от плана, като се позовава на чл. 102 ал. 10 пердл. Първо от закона за собствеността /ЗС/. Навежда съображения, че съдът не е извършил и проверка на акта на всички основания по чл. 168 АПК, като в тази връзка твърди допуснати нарушения във формата на акта, който не е оформен като заповед, нарушения на чл. 35 и следващите и чл. 59 ал. 2 т. 4, както и на чл. 26 АПК, за които посочва, че са се отразили на правото на защита на заинтересованите в производството лица. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя отказа, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

О. К. на СО, чрез процесуалния си представител юрк. И., изразява становище за недопустимост, а алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на касатора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима, а възражението на ответника по касация в тази връзка е неоснователно. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че отказът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в съответствие с изискванията за форма, мотивиран е съобразно чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК и съдържа фактическите констатации и правните квалификации, съответни на тях. Приел е и че отказът е материално законосъобразен, тъй като отчуждителното производство е частично завършено с определяне на обезщетение на Р. Т., един от наследниците, за които е прехвърлено правото на обезщетение от отчуждените собственици Т. Н. и Р. Н., с определянето на обезщетение на апартамент, в който той е въведен във владение. Не е спорно, че другият наследник В. И., на която пък е наследник жалбоподателят в производството, не е получила предоставеният й в обезщетение апартамент [адрес]в [жк], поради издаването и влизането по отношение на нея в сила на заповед № РД 41 271 от 02.12.1996г., с която е била отменена заповедта по чл. 100 ЗТСУ /отм./. Съдът е приел, че по 9 ПР на ЗУТ може да бъде извършена частична отмяна на отчуждаването и частично прекратяване на отчуждителното производство, но предпоставка за това е да не касае идеални части от имоти и обекти, а предмет на отмяната да е самостоятелен имот, какъвто в настоящия случай не е налице. Посочил е, че за разлика от регламентацията в реституционното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в производството по 9 ал. 2 ПР на ЗУТ не е регламентирана възможността за частична отмяна на отчуждаването, каквото е било искането на жалбоподателя. Поради това е приел отказът за отмяна на отчуждаването за законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.

Съгласно 9 ал. 1 ПР на ЗУТ За отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Ал. 2 на 9 ПР на ЗУТ, която е относимата към настоящото производство В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. По делото не е спорно, а и от доказателствата се установява, че недвижимият имот, предмет на отчуждителното производство не е завзет не само до 30.10.1998г., а и до настоящия момент, като по отношение на идеална част от имот пл. № 716, кв. 12, м. [улица], по отношение на С. Н. и Б. Н., другите двама отчуждени собственици.

Разпоредбата на 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ предвижда, че за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на Глава пета, Раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване, но недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. В случая всички посочени в нормата предпоставки са налице. Заповедта за отчуждаване на част от имот пл. № 716, а именно заповед № РД 40 1349 от 27.10.1989г. е издадена на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) - т. е., по реда на Глава пета, Раздел I от ЗТСУ (отм.). Втората предпоставка, за да е налице тази хипотеза е необходимо отчуждителното производство да не е завършено. То е незавършено тогава, когато или не е била издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), когато е било предвидено имотно обезщетение, или макар и да е издадена такава заповед, конкретизираният имот реално не може да се предаде на правоимащия по независещи от органа обективни причини. Т. е. когато не е получено реално определеното обезщетение. Третата предпоставка е имотът да не е завзет до посочения в нормата срок. В случая процесният имот не е завзет, както беше посочено по горе. Налице е и втората предпоставка, тъй като от доказателствата се установява, че по отношение на праводателката на жалбоподателя В. И., съответно на жалбоподателя И. И. като неин син, отчуждителното производството не е завършено, тъй като не са получили реално определеното им имотно обезщетение за отчуждения имот, а именно ап. [адрес] на [жк] , съгласно заповед № РД 41 237 от 26.01.1990г., поради това, че [номер] въобще не е построен. След като жалбоподателя и неговия наследодател не са получили определеното обезщетение, то отчуждителното производство не е приключило. Т.е. от доказателствата безспорно се установява наличието на всички законовоизискващи се предпоставки по 9 ал. 2 ПР на ЗУТ за отмяна на заповедите за отчуждаване и обезщетяване и прекратяване на отчуждителното производство.

Следва да се посочи и 9 ал. 2 ПР на ЗУТ не поставя като условие за провеждане на производството по него искане за отмяна досежно целия отчужден имот. Напротив няма такова условие, както и нормата не съдържа забрана за частична отмяна на отчуждаването, което в случая вече е и било сторено относно другата половина на имота, предмет на отказа.

Следва да се посочи, че по делото е установено от представено писмо от банка ДСК, че на името на Т. и Р. Найденови на 29.12.1989г. е открит блокиран жилищно спестовен влог за сумата от 4851,10 лв., прехвърлен от тях съгласно прехвърлително № 446/20.02.1990г. на дъщеря им В. И., майка на жалбоподателя в производството. Тази сума обаче представлява стойността на отчуждения от Т. и Р. Найденови имот и не замества в условията за приключването на отчуждителното производство задължението за предоставяне на определеното обезщетение. Въпреки това при отмяна на заповедите за отчуждаване и обезщетяване и прекратяване на отчуждителното производство тази сума следва да бъде възстановена.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че са били налице предпоставките по 9 ал. 2 ПР на ЗУТ, съответно постановеният отказ с оспорения в това производство акт е незаконосъобразен. Налице още едно основание за отмяната на оспорения отказ, а именно поради вътрешната му противоречивост. В самия оспорен отказ се твърди че е налице частично предадено обезщетение на друго правоимащо лице, с което отчуждтелното производство е приключило, а от друга страна се посочва, че отчуждителното производство не е приключило и за жалбоподателя е налице правна възможност да изиска довършване на отчуждителната процедура с избиране на друга възможност и замяна на обезщетението. Т.е. налице е противоречие в мотивите на акта, което се отрязава на правото на защита на адресата му и представлява нарушение от категорията на съществените, което също е основание за отмяната му.

По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона. Поради това същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният отказ и административната преписка се връща за ново произнасяне на административния орган, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5386 ОТ 30.08.2022г., постановено по адм. дело № 2949/2022г. по описа на Административен съд София град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ изричен отказ за отмяна отчуждаването на части от недвижим имот пл. № 716, кв. 12, м. [адрес], находящ се на [улица], обективиран в Писмо изх. № СОА21 ГР94 5409/1 от 18.11.2021г. на Кмета на Столична община.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Столична община за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ