О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№3267

София, 19.11. 2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двандесети ноември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т.д. № 2222 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК:

Образувано е по частни касационни жалби на двете насрещни страни по спора срещу определение № 1574 от 16.06.2025г. по в. ч.гр. д.№ 1472/2025г. на САС, ТО, 5 състав.

То е постановено по частна жалба на ищците Д. Г. и М. Г. срещу актът на СГС за допълване по реда на чл.248 ГПК на определението за прекратяване на производството по гр. д.№ 4377/2019г. поради отказ - чл.233 ГПК от предявените срещу „Б. И. АД искове в частта за разноските и ищците са осъдени да заплатят на ответното застрахователно дружество на основание чл.78,ал.4 ГПК сумата 10 125 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното въззивно определение първоинстанционният акт по чл.248 ГПК е частично изменен като адвокатското възнаграждение в полза на застрахователното дружество е определено в размер на 7 000лв.

Частните касационни жалбоподатели Д. Г. и М. Г. обжалват въззивното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение и на „Б. И. АД са присъдени разноски в размер на 7 000лв. на основание чл.78,ал.4 ГПК за адвокатско възнаграждение. Твърдението е, че тези разноски не са доказани, че отсъстват безспорни доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, по делото няма представено извлечение от банкова сметка, от което да е видно действителното заплащане на сумата, не е представена и фактура. Възразява се срещу изводите на САС, че решението по дело С- 438/22 на СЕС касае единствено случаите на предоставена безплатна правна защита по чл.38,ал.2 ЗАдв. Изложени са аргументи, че възнаграждението е прекомерно, не отговаря на действителния обем на осъщественото процесуално представителство. Акцентира се, че поради прекратяването на делото не са изслушвани допуснатите експертизи.

В изложението на ищците се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/ Какви са предпоставките, за да се приеме, че е доказано плащането на адвокатско възнаграждение в случаите, когато по делото е представено само платежно нареждане и не е представено извлечение от сметка, от което да се установи постъпването на сумата по банкова сметка на процесуалния представител на страната? 2/ Относно критериите, по които следва да се определи размерът на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Посочва се, че първият въпрос е решен в противоречие с определение №1561 от 18.03.2025г. по ч. гр. д.№925/2025г. на ВКС и други, изброени в него, а вторият - в противоречие с Решение С- 438/22 на СЕС, като не е отчетена действителната правна и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответника. Обжалващите считат, че поставените въпроси са и от изключително значение за точното прилагане на закона, с оглед на големия брой съдебни производства по реда на чл.248 ГПК.

Предмет на частната касационна жалба на ответника „Б. И. АД е въззивното определение, с което е отменен първоинстанционното акт в частта за осъждането на ищците да заплатят на застрахователното дружество адвокатско възнаграждение за разликата над 7 000лв. до присъдените от СГС 10 125лв. Твърдението е, че последната сума не надвишава минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. и следва да бъде присъдена в пълен размер, тъй като не съставлява прекомерно възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение се иска допускане на обжалването по въпроса „Допустимо ли е съдът, при преценка по чл.78,ал.5 ГПК, да намали договореното и доказано платено възнаграждение под установения в Наредба № 1/2004г. минимален размер?“ поради противоречие на обжалвания акт с т.3 на Тълкувателното решение по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Всяка от страните е депозирала отговор срещу основателността на частната касационна жалба на насрещната.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищците са сезирали въззивната инстанция с частна жалба, в която са изложили доводи, аналогични на поддържаните в настоящата частна касационна жалба - за отсъствие на безспорни доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, за присъждането на което застрахователното дружество е сезирало първоинстанционния съд с молба по чл.248 ГПК и за неправилна преценка на този съд на възражението им по чл.78,ал.5 ГПК с оглед произнасянето на СЕС по дело С -438/22 на СЕС.

В обжалваното определение съставът на САС е приел за безспорно доказано договарянето (в договора за правна защита и съдействие в размер на 9 000лв. без ДДС) и плащането от застрахователното дружеството на уплълномощения процесуален представител на сумата от 10 125 лева - възнаграждение с ДДС при наличието на доказателства за регистрирането на адвоката по ЗДДС. Извършена е преценка, че цената на иска е 200 000 лв. - субективно съединени са два иска с цена от по 100 000лв., с които са претендирани от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния внук (ищецът З. Д. Г. - дядо на загиналия е починал в хода на процеса и е заместен от правоприемника си Д. З. Г.), спрямо която, минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004г. в приложимата към сключването на договора за правна помощ редакция е 6 636 лв. с ДДС.

Съставът е преценил, че следва да бъде съобразена Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, независимо от постановеното от СЕС решение по дело С -438/22, със съображенията, че от една страна Наредбата е ориентир за съда какъв е адекватният размер на адвокатското възнаграждение за положените от процесуалния представител усилия при нормална или по-ниска фактическа и правна сложност на делото, а от друга, че решението на СЕС разглежда случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.2 от ЗАдв., в която хипотеза размерът на възнаграждението се определя от съда в размер по нисък от размерите, предвидени в Наредба №1/2004г. Акцентирано е, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е договорено между страните.

Възражението по чл.78,ал.5 ГПК, заявено от ищците в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, въззивната инстанция е счела за основателно. Възприето е становището на първоинстанционния съд, че делото е с фактическа и правна сложност, но е подчертано, че поради отказите от исковете, не се е стигнало до изготвяне и приемане на допуснатите медицинска и техническа експертизи и пълномощникът не е извършил допълнителни процесуални действия по евентуално оспорване на експертизите, съобразяване на заключенията им, както и не е взел становище по съществото на спора в хода на устните състезания с евентуално изготвяне на писмена защита. С тези съображения, е счетено че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 7 000 лева, което е обусловило отмяна на първоинстанционното определение в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ответника над размер на сумата от 7 000 лева до присъдения размер от 10 125 лева и потвърждаването му в останалата обжалвана част.

По искането за допускане на частното касационно обжалване по жалбата на ответника:

Въпросът в изложението има даден ясен отговор в константната практика на ВКС, но той е в противоположен на поддържания от страната смисъл:

С определението по т. д.№ 738/2024г. на І т. о. е дадено разрешението - въз основа на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 следва, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, препращаща към чл. 36 ЗЗД, респ. към Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага;

Определението по т. д.№ 738/2024г. на І т. о. на ВКС съдържа произнасянето - с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение, не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като те не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид задължителното - чл. 267 от ДФЕС действие на решение С- 438/22г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Определение № 2449 от 31.07.2025г. по т. д. № 1125/2024г. на ІІ т. о съдържа обосновката, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка съобразно очертаните в практиката на ВКС критерии, становище, споделено и в определението по т. д.№ 1925/2023г. на І т. о.

Поради изложеното, позоваването от „ЗД Б. И. АД на ТР № № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. Приетият през 2013г. тълкувателен акт на двете колегии на ВКС не може да преодолее задължителното, на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, решение С- 438/22 г. на СЕС. Произнасянето в атакуваното определение не е в противоречие със задължителната практика на СЕС по поставения въпрос и касационното му обжалване не следва да се допусне.

По искането за допускане на частното касационно обжалване по жалбата на ищците:

Първият въпрос е казуистичен и няма правна характеристика. Предпоставен е от заложена в него теза, че по делото отсъстват доказателства за плащане чрез „извлечение от сметка“, няма фактура и др. Той изразява несъгласието на страните с правилността на обжалвания акт, което несъгласие не може да има роля на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол съобразно изискванията, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно плащането на възнаграждението е удостоверено с превод, извършен по електронен път.

Критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното, са разяснени в утвърдената и последователна практика на касационната инстанция (цитираните определения по т. д.№ 738/2024г. на І т. о. и по определението по ч. т.д. № 1433/2024г. на ІІ т. о.; определението по гр. д.№ 2407/2024г. на І г. о. определението по ч. т.д № 1433/2024г. на ІІ т. о., определението по гр. д.№ 1706/2023г. на ІІІ г. о. и др.) и те, примерно изброени, са: видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос от изложението на ищците, за да бъде извършена преценка за правната и фактическа сложност на делото и за обема на осъществената от адвоката на ответното дружество дейност за защита:

Настоящият състав не споделя извода на въззивната инстанция, че в своето развитие делото е с фактическа и правна сложност.

Били са допуснати две експертизи, които не са изготвени до момента на прекратяване на делото. То е многократно отлагано без да са извършвани същински процесуални действия и единствено в две от съдебните заседания са разпитани общо трима свидетели.

Извършените от пълномощника на ответника процесуални действия са депозиране на отговор на исковата молба, явяване в първото по делото заседание (03.06.24г. когато са разпитани двама свидетели за отношенията между М. Г. и З. Г. и техния внук), депозиране на писмено становище от 25.07.2024г. по повод постановената в хода на гражданското дело оправдателна присъда на лицето, сочено в исковата молба за делинквент. В съдебното заседание на 11.11.2024г., когато е разпитан свидетел-очевидец, представител на ответното застрахователно дружество не е присъствал. Следващо съдебно заседание не е проведено поради постъпилите молби от ищците по чл.233 ГПК.

При тези обективни данни, настоящият състав счита, че адвокатското възнаграждение, което е адекватно, пропорционално и справедливо за очертания положен от адвоката труд не е в размер на 7 000лв., както е присъдила въззивната инстанция, а следва да се определи на 3 500лв.

По тези съображения частната жалба на ищците е частично основателна и следва при допуснато частно касационно обжалване да бъде отменено въззивното определение в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 3 500лв. Следва да бъде оставено в сила въззивното определение, в резултат на което е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 ГПК в размер на 3 500 лева. и в частта, с която искането за присъждане на възнаграждение в претендирания размер не е уважено.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска частно касационно обжалване на определение № 1574 от 16.06.2025г. по в. ч.гр. д.№ 1472/2025г. на САС, ТО, 5 състав.

Отменя същото определение в частта, с която на ответника „ЗД Б. И. е присъдено на основание чл.78,ал.4 ГПК адвокатско възнаграждение за производството по гр. д.№ 4377/2019г. на СГС за разликата над 3 500лв. и оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 3 500лв. до определените от апелативния съд 7 000лв.

Оставя в сила същото определение в частта за потвърждаване на определение № 260606 от 14.02.2025г. по гр. д.№ 4377/2019г. на СГС за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на „ЗД Б. И. АД за първоинстанционното производство до размер на 3 500лв..

Оставя в сила същото определение в частта за оставяне без уважение искането на застрахователното дружество в молбата по чл.248 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата до претендираното от 10 125 лв.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: