5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 310

София, 12.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т.д. № 1301/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ВГД КОМЕРС“ ЕООД срещу определение № 123/19.01.2022 г. по в. ч.гр. д. № 3377/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 900595/26.04.2021 г. по т. д. № 77/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено като бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена молбата на дружеството за изменение на определение № 900237/09.02.2021 г., с което е осъдено да заплати държавна такса по исковете в размер на 257 336, 72 лв. В жалбата инвокира доводи, че въззивният съд не е взел в предвид липсата на основания за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото прекратяване на производството по т. д. № 77/2020 г. не е в хипотезата на оттегляне на иска, отказ или неотстраняване на констатирани от съда процесуални грешки. Според жалбоподателя неприложимо се явява и правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, тъй като в него е уредено изрично възлагане на разноски при отхвърляне на иска, а в случая исковете не са отхвърлени. За прилагане на нормата по аналогия няма място, защото законодателната логика на разпоредбата следва приключване на производството с установена чрез решение неоснователност на иска, чиято правна последица е възлагане на разноските. Позовава се на определение № 657/26.10.2021 г. по ч. т. д. № 812/2021 г. на Апелативен съд София. В изложението по чл. 284, ал. 3, т....