9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 07.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 519/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б. срещу решение № 97 от 04.11.2021 г. постановено по в. гр. д. № 386/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260026 от 11.03.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260231 от 05.07.2021 г., постановено по гр. д. №1485/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по предявения от И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., срещу П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба от 18.11.2008г., обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ....., н. д. №..../2008 г. на офис от 30,30 кв. м. с идентификатор ............по КК на [населено място], ведно с 3.013 % ид. ч от общите части на сградата и 39.68 кв. м. от дворното място и ответниците са осъдени да му предадат владението върху имота.
Касаторите поддържат неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон. Молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което искът за собственост да бъде отхвърлен като претендират разноски. По същество всички касационни оплаквания са свързани с вида на порока на първата разпоредителна сделка, извършена от името на ищеца. Твърдят, че въззивният съд не е зачел влязлата в сила присъда за измама по отношение на лицето, което ищецът е упълномощил за извършване на разпоредителна сделка с процесния имот, без да изложи мотиви защо не я зачита, като не квалифицира сделката като унищожаема поради измама. Поддържат също, че не са изложени мотиви защо съдът приема, че разпоредбата на чл.17, ал. 2 ЗЗД в случая е неприложима.Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:
1. Противопоставими ли са с оглед разпоредбата на чл.17, ал. 2 ЗС и чл.114 ЗС правата на трето добросъвестно лице, което е придобило правото на собственост на недвижим имот от последващ приобретател след предходно привидно напълно симулативно волеизявление на собственика за разпореждане с имота, ако придобиването е осъществено преди предявяване на иска за установяване на симулативността? Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 2609/11.11.1965 г. по гр. д. № 1836/1965 г. на ВС, I- во г. о.; решение № 3/11.09.2013 г. по гр. д. № 291/2012 г. на ВКС; решение № 491/07.07.2010 г. по гр. д. № 1348/2009 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 5/27.12.1965 г. по гр. д. № 3/65 г. на ВС; решение№ 62/20.07.2017 г. по гр. д. № 4283/2016 г. на ВКС,II-ро г. о.; определение № 455/11.95.2011 г. по гр. д. 623/2010 г. на ВКС и решение 333/23.04.2010 г. по гр. д. № 526/2009 г. на ВКС.
2. Нищожен ли е договор, сключен от мнимо представляван с нищожно пълномощно или същият е с висяща недействителност и какви са правните последици за извършени последващи сделки, сключени преди първоначалният собственик да откаже да потвърди извършеното по –рано разпореждане с имота му. Навежда се противоречие на изводите на въззивния съд с решение № 217 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 582/2019 г. на ВКС, III -то г. о.; решение №357 от 06.01.2015 г. по гр. д. №1217/2014 г. на ВКС, IV -то г. о. и ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
3. Следва ли влязла в сила присъда за измама да бъде зачетена oт гражданския съд, след като наказателният съд е приел, че на пострадалия е причинена щета, тъй като е изгубил собствеността на имота, предмет на престъплението. Сочи се противоречие с ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. д №1/2018 г. на ОСТК на ВКС; решение №427/10.06.2015 г. по гр. д. № 1436/2014 г. на ВКС, IV -то г. о. и решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV -то г. о.
Касаторите се позовават и на очевидна неправилност като основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата И. С. П., действащ със съгласието на своя попечител С. И. П., представляван от адв. Г. М., е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирани като ответници по делото лица, срещу въззивно съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС, подлежащо на касационен контрол по аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът И. С. П. е придобил собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 2008 г. С пълномощно от 11.10.2011 г. с нотариална заверка на подписа е упълномощил Е. К. К. да продаде, дари или замени от негово име процесния имот. На следващия ден К. е преупълномощила Л. Н. П., която на 26.10.2011 г. с нотариален акт № ..../2011г. го е продала на Ж. Т. Н., а тя от своя страна на 09.12.2011 г. го е продала на „Е.“ –Е. . С нотариален акт за замяна № ..../20212г. от 18.12.2012 г. дружеството го е заменило срещу имоти на И. Д. Д. и К. О. Г., които на 23.12.2014 г. са го продали на ответника П. Б. Б. по време на брака му с ответницата Х. Б.. Според представения по делото брачен договор от 25.06.2010 г., сключен между ответниците П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б., придобитите по време на брака от някой от съпрузите недвижими имоти, не са съпружеска имуществена общност.
С влязла в сила на 22.06.2016 г. присъда №436.26.11.2015 г. по НОХД №79/2015г. по описа на Варненския районен съд, Е. К. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл.210, ал.1, т.2 и т.3, предл.2-ро вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 НК за това, че през периода от началото на месец септември 2011 г. до 18.11.2011 г. в [населено място] с цел да набави за себе си и за К. И. имотна облага възбудила и поддържала у И. С. П. заблуждение относно възможността да продаде собствените си имоти „ фиктивно”, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно, като получи възнаграждение за тази услуга, което му е причинило вреда в размер на 218 120 лв.
С влязло в сила на 07.01.2020 г. решение по гр. д. № 2528/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, е прогласено за нищожно на основание чл.26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД като абсолютно симулативно пълномощното от 11.10.2011 г., с което ищецът е упълномощил Е. К. да продаде процесния имот. Решението по това дело е постановено при участието на П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б. /ответници по настоящето дело/ като трети лица помагачи на страната на ответника.
Съдът е приел за безспорно, че ответниците П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б. упражняват фактическа власт върху имота от 23.12.2014 г.- датата на придобивната им сделка.
При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че с решението по гр. д. № 2528/2016 г., чиято сила се разпростира и обвързва страните по ревандикационния иск, е установено в отношенията между страните, че упълномощителната сделка, въз основа на която е извършена разпоредителната сделка с имота от името на ищеца, е нищожна като абсолютно симулативна. Съдът е направил извод, че разпоредителната сделка с имота от името на ищеца е извършена от мним представител, същата не е потвърдена от представлявания, напротив с предявяване на иска е налице отказ за потвърждаване по смисъла на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е недействителна на основание на чл.42, ал. 2 ЗЗД и не поражда правни последици. Тази разпоредителна сделка не поражда и вещно- транслативен ефект, поради което първият приобретател, договарял с мнимия представител, не е придобил право на собственост върху процесния имот. Същият, въз основа на недействителната сделка, не е установил и добросъвестно владение, защото нищожното придобивно основание не е годно да го направи добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал. 1 ЗС. Тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава, то и всеки един от последващите приобретатели /купувачи/ не е придобил собствеността, защото те са придобивали от несобственик. Ответницата Б. изначално не е могла да придобие собственост върху процесния имот заради установения с брачния договор режим на разделност в имуществените отношения между съпрузите. Съдът е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.17, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, тъй като първата разпоредителна сделка не е привидна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, а е недействителна по чл.42, ал. 2 ЗЗД, а разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се отнася само до привидните сделки.
За неоснователно е счетено възражението на ответниците за придобивна давност. Съдът е изложил мотиви, че макар и ответникът Б. да е добросъвестен владелец, то краткият петгодишен давностен срок към 24.10.2016 г. – датата на предявяване на иска за ревандикация не е изтекъл, броен от 23.12.2014 г. - датата на придобивната сделка. Същият не е изтекъл и от 09.12.2011 г. - датата на установяване на фактическата власт от страна на първия предходен добросъвестен приобретател - „Е.“- Е.. Владението на първия купувач на имота Ж. Н. не може да бъде присъединено, тъй като установеното от нея владение е недобросъвестно предвид недействителността на придобивната й сделка, сключена с мним представител. По отношение на Х. Б. е прието, че тя може да придобие имота само с изтичане на общата десетгодишна давност, защото се явява недобросъвестен владелец предвид установения с брачния договор режим на разделност при придобиването на имущество през време на брака, като давностният срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос е обоснован от касаторите с доводи, че те могат да се позоват на чл.17, ал.2 ЗЗД, защото са приобретатели на приобретател по симулативна сделка и това материално правоприемство им дава правото да противопоставят на автора на симулативното едностранно волеизявление възраженията, които е имал спрямо него още първият последващ приобретател. Поставеният правен въпрос относно приложението на чл.17, ал. 2 ЗЗД, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, защото не кореспондира с приетата за установена по делото фактическа обстановка и с правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че първата разпоредителна сделка е симултивна и въпреки това да е отказал да приложи нормата на чл. 17, ал.2 ЗЗД, а мотивите му са, че тази сделка е недействителна на основание на чл.42, ал. 2 ЗЗД, предвид на което и по отношение на нея разпоредбата на чл. 17, ал.2 ЗЗД е неприложима, защото последната се отнася единствено за привидните договори.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория правен въпрос.
Относно порока на първата разпоредителна сделка - нищожност или висяща недействителност, въззивният съд се е произнесъл, посочвайки, че е недействителна по чл.42, ал. 2 ЗЗД и че предявяването на иска е равнозначно на отказ от потвърждаване на сделката, сключена от мним представител. Тези мотиви в обжалваното решение недвусмислено сочат, че съдът е приел, че се касае за висяща недействителност, защото именно при тези сделки потвърждаването е възможно. Изводите на въззивния съд са в съответствие с приетото в т.2 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Вторият правен въпрос съдържа и питане за правните последици на извършени последващи сделки, сключени преди мнимо представляваният да откаже да потвърди извършеното по –рано разпореждане с имота му. Отговорът на този въпрос е даден в т.3 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което ако недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна - третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Този последващ договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради което и ще породи своето облигационно действие и насрещната страна - лицето, придобило владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик / че е договарял с мним представител при сключването на предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД/.
В случая изводите на въззивния съд в обжалваното решение са изцяло съобразени с постановките на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвид на което и не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по третия правен въпрос.
Касаторът поддържа, че предвид представената по делото влязла в сила присъда, с която мнимият пълномощник е осъден да престъплението измама, то и първата разпоредителна сделка следва да бъде квалифицирана като унищожаема по чл. 29 ЗЗД заради измама, още повече, че видно от присъдата с нея наказателният съд е приел, че на ищеца е причинена имуществена вреда от продажбата на имотите му.
С обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че по отношение на пълномощника е постановена влязла в сила присъда за престъплението измама, като е квалифицирал порока на първата разпоредителната сделка, приемайки, че тя е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на чл. 300 ГПК и практиката на ВКС по приложението му, според която гражданският съд е длъжен да зачете влязлата в сила присъда относно деянието, неговата противоправност, авторството и вината, което означава да приеме за доказани елементите от фактическия състав на престъплението, които не могат да се опровергават чрез доказване на обратното. Зачитането на влязлата в сила присъда за престъплението измама не влече задължение за гражданския съд да квалифицира сделката, за която се твърди, че е сключена в състояние на престъпна заблуда като унищожаема поради измама. Порокът на сделката се преценява от гражданския съд според въведените от ищеца фактически твърдения, като в компетентността на гражданския съд е и да се произнесе и за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. В този смисъл приетото от наказателния съд, че на пострадалия /ищец по настоящето дело/ е причинена имуществена вреда, равняваща се на стойността на продаденото от пълномощника имущество, не обвързва гражданския съд относно преценката дали сключеният от пълномощника договор за покупка – продажба е породил вещно-транслативен ефект.
Не е налице и твърдяното противоречие на изводите на съда с ТР № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д 1/2018 г, част от мотивите към т. 3 от което касаторите са цитирали и които се отнасят до същността на измамата като порок на сделката, а не до приложението на чл. 300 ГПК, нито до квалификацията на порока на сделката, извършена при измама, установена с влязла в сила присъда.
Неотносима към поставения от касатора правен въпрос е и останалата цитирана от него практика /решение №427 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 1436/2014 г. на ВКС, IV -то г. о. и, решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV -то г. о./, защото тези решения са постановени при различна фактическа обстановка – и по двете дела не е прието за установено, че упълномощителната сделка е симулативна, какъвто е настоящият случай. По първото дело упълномощителната сделка е унищожена на основание чл.29, ал.2 ЗЗД – поради измама, а по второто дело прехвърлителната сделка е сключена лично от собственика на имота, който е твърдял, че е бил въведен в заблуждение, че собствеността ще му бъде върната.
Не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 –то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В случая такива квалифицирани състави на неправилността не са налице.
Касационно обжалване не следва да се допуска и на останалите основания по чл. 280, ал.2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторите следва да заплатят на адвокат Г. М. от АК – В. адвокатско възнаграждение в размер на 1431, 08 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 04.11.2021 г. постановено по в. гр. д. № 386/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Осъжда П. Б. Б.- Ч. и Х. Р. Б. да заплатят на адвокат Г. М. от АК – В. сумата 1431,08 лв. /хиляда четиристотин тридесет и един лева и осем стотинки/ представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД за осъществено безплатно процесуално представителство на И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., в производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: