Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1744/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт против решение № 26972/13.12.2024 г., по адм. дело № 10407/2024 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение №10408/03.10.2024 година на председателя на ДАБ към МС, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното, със законните последици.

Ответникът – А. Я. У., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Д., оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на съда е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение.

Участващият в производството по делото представител на Върховната касационна прокуратура излага подробни правни доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Предлага съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила първоинстанционото решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на А. Я. У., гражданин на Сирия срещу решение № №10408/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отменил решението на административния орган, с което на А. Я. У. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови решението си, съдът приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, както и отговарял на общите изисквания за форма по чл. 59 от АПК. След извършен анализ на представените по делото доказателства и вземайки предвид нормите на международното право, първоинстанционият съд е приел, че проведеното интервю не е обективно и зададените въпросите са общи. Счел, че административният орган не е изследвал причините за напускане на страната на произход на чужденеца и най-вече неговото нежелание да бъде мобилизиран. Според решаващия съд, административният орган е следвало да установи дали А. Я. У. е дезертьор от военна служба или лице, което се опитва да избяга от военна служба. Също така посочил, че следва да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като се анализира подробно ситуацията в страната му на произход. Така първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, поради което го е отменил и върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, счита че при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Правилно административният орган, изхождайки от събраните доказателства по административната преписка, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на А. Я. У..

Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си на произход не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. От проведеното с кандидата за статут интервю се установява, че чужденецът е влязъл нелегално в Р. Б. и няма никакви документи за самоличност. Твърдял, че бил от гр. Дамаск. Заявил, че има брат, който живее в Германия. Служил в специалните части на армията в Ливан през периода от 2001 г. до 2003 г., като бил назначен за шофьор на офицер и не е участвал в сражения. Викали са го в запас през 2015г., но той отишъл в градчето Ж. А. близо до Сахная, където заявил че е останал от 2012 г. до 2020 г. След това се преместил в село Дана от 2020 г. до 2024 г., като през този период не е бил обезпокояван от властите. Неговата съпруга и трите му деца останали в гр. Дарея, обл. Дамаск, Сирия. Заявил, че напуснал Сирия заради войната. В Дарея нямало нищо, нито инфраструктура, нито обществени и административни услуги. Заявил, че бил издирван заради казармата. От така проведеното интервю се установява, че чужденецът е живял необезпокояван от властите в страната си на произход, дори след призоваването му за явяване и зачисляване в запас през 2015 г. Същият не е представил доказателство за неговото повикване в армията през 2015 г., както и не представил и за други такива. Следва да се посочи, че след 2015 г. чужденецът не е заявил властите да са го търсили и не са го викали в запас. От така представените данни в интервюто следва да се обоснове извод, че А. Я. У. не е имал проблеми с властите в Сирия.

Горното следва да се приеме като нежелание на кандидата да се сражава в редовете на сирийската армия, като административният орган се е позовал и съобразил в акта си даденото тълкувателно определение за дезертьор и лице, което се отклонява от военна служба в глава V, “В“ от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г., като в хода на производството не се установило и не се доказват и към настоящият момент лицето да е дезертьор или беглец от военна служба, както и други значими за чужденеца мотиви да напусне или да остане извън страната си, които са основателни опасения от преследване. В настоящия случай, не се установява, че лицето ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното нарушение, тъй като не се доказва наличието на такова нарушение. От проведеното с А. Я. У. интервю, е декларирано че е политически неангажиран и не заявява, че отказва да служи в армията поради религиозни разбирания. Не са констатират и морални убеждения или съображения на съвестта, които да му попречат да бъде мобилизиран.

Обосновани са изводите на административния орган и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Я. У. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, са разгледани данните от официалната справка за обстановката в Сирия и от родния му град. Обосновано е приел, че няма данни лично кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

От представената справка пред настоящата инстанция, не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от административният орган и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Няма основание да се приеме, и че съществува риск при връщането си в Сирия да бъде преследван или подведен под отговорност на основание дезертьор или лице, което се отклонява от военна служба, тъй като не се доказа по делото, че властите са знаели за това или е преследван по такава причина до неговото заминаване.

При тези обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е приел, че органът не е изпълнил задължението си да събере информация за страната му по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата на А. Я. У., срещу решение № №10408/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 26972 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10407/2024 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Я. У., гражданин на Сирия срещу решение №10408/03.10.2024 година на председател на ДАБ към МС, с което на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ