Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: Т. К. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 10601 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. от гр.Русе, чрез пълномощник адв.М. А., против решение № 25 от 14.09.2022 г., постановено по адм. д. № 142/2022 г. по описа на Административен съд - Русе.
С обжалваното решение съдът отхвърлил предявеният от Н. С. против О. Р. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лева, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № П 368/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на О. Р. ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2016 г. до окончателното плащане и осъдил Стоянов да заплати на О. Р. разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на атакуваното решение.
Посочва, че изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция са необосновани, тъй като съдът взема под внимание издадените на ищеца други НП в период близък до процесния - неотносими за случая, не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и неоснователно анализира причините за отмяна на процесното НП.
Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция се уважи изцяло.
В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответната страна - О. Р. представлявана от Кмета П. М., чрез процесуален представител П. П. старши ю. к., с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.
Иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящия съд, ответната страна редовно призована, не се явява и не се представлява.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по предявен от Н. С. против О. Р. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лева, за периода от 20.09.2016 г. (датата на съставяне на АУАН) до 05.04.2017 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на издаденото НП), причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № П 368/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на О. Р. ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Съдът установил, че с Наказателно постановление № П 368/30.09.2016 г., издадено от зам.-кмета на О. Р. е ангажирана административнонаказателната отговорност на Стоянов за това, че на 19.08.2016 г. около 09:50 часа в гр. Русе, кръгов път от ул. А. В. паркирал ремарке с рег.№ [рег. номер] в нарушение на пътен знак В-28 от ЗДвП, забраняващ паркирането, с което нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия закон му било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Така издаденото НП е отменено с Решение № 6/06.01.2017 г., постановено по АНД № 2069/2016 г. по описа на Районен съд - Русе, оставено в сила с Решение № 79/05.04.2017 г., постановено по КАНД № 41/2017 г. по описа на Административен съд - Русе.
Съдът констатирал, че срещу Стоянов, в лично качество и като ЕТ Ниси-Н. С., в периода 28.07.2016 г. - 06.09.2016 г. са съставени три броя АУАН и издадени въз основа на тях НП (потвърдени по съдебен ред), като две от наказателните постановления са издадени на 30.09.2016г., датата на издаване на отмененото наказателното постановление; че същият многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП /включително и за неправилно паркиране/, видно от представената справка на ОДМВР - Русе и че лицето не се води на диспансерен учет в Центъра за психично здраве и за него няма данни за проведени хоспитализации в отделенията на центъра.
По искане на ищецът съдът разпитал и двама свидетели - С. С. - син на ищеца, който към 2016 г. бил на [възраст] и Д. С. - служител на фирмата на ищеца към 2016 г.
Свидетелите посочили, че си спомнят случая, в който Стоянов бил глобен заради неправилно паркиране на платформа до Парка на младежта в гр. Русе през месец август 2016 г. , като същият бил изненадан много, защото считал че е паркирал правилно. Свидетелят С. С. знаел и за други нарушения на баща си, който сам пишел жалбите си и се защитавал по делата, но след процесния случай станал изнервен, избухлив, не спял нощем, правил скандали, карал се със съпругата си, трудно работил, пиел медикаменти за стомах. За емоционалното състояние на ищеца във връзка със случая и оплаквания от болки в стомаха и употребата на медикаменти показания дала и свидетелката Стефанова, която заявила, че същият й се е оплаквал, че не може да спи, че ставал, че имал разправии вкъщи и там бил нервен. Свидетелката не знаела дали Стоянов е наказван и с други глоби, но често заявявал че отивал в съда и че обжалва разни работи.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил, че в случая не се установяват елементите на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания и пряката причинна връзка между тях и отмененото НП.
Позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека, съдът приел, че в случая не е установено интензитета на безпокойството и притеснението на Стоянов да надвишава минимума на сериозност, които биха били изпитани от друго лице в същото положение - съставен срещу него акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Съдът посочил, че няма доказателства НП да е повлияло на здравословното му състояние, от същото да е настъпило влошаване на отношенията с близки /вкл. съпруга/, познати и колеги, както и професионалната му дейност да е била затруднена. В тази връзка съдът не кредитирал показанията на свидетелите. По отношение на свидетеля С. С., съдът изтъкнал родствената му връзка с ищеца и ниската му възраст към момента на настъпване на вредите / [възраст]/, препятстваща способността и зрелостта му за възприемане и анализиране на състоянието на ищеца, а по отношение на свидетелката Стефанова - неизлагането на лични впечатления от психическото състояние на Стоянов, а възпроизвеждане на споделеното й от него. С оглед издадените в процесния период и на други АУАН и НП, някой с идентично на процесното НП съдържание и предявеният идентичен иск по друго производство във връзка с отменено НП от същата дата, съдът обосновал извода, че ищецът сам не разграничава твърдените претърпени от него неимуществени вреди, от кой точно отменен като незаконосъобразен акт са пряка и непосредствена последица.
По изложените съображения съдът постановил оспореното решение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правото на участие на страната в процеса не е препятствано и обжалваното решение е надлежно мотивирано.
Не се установява и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извършил правилна преценка относно приложението на закона, като несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.
В случая първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи като правилно е приел, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря в настоящото изложение.
И настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, не установява от отмененото НП да е претърпял претендираните неимуществени вреди, да се е влошило здравословното му състояние, да са се влошили отношенията с близките му и да е била затруднена професионалната му дейност.
Следва да се има предвид, че при обезщетяване на неимуществени вреди, наред със субективното физическо и психическо състояние на конкретния правен субект по повод на конкретните обстоятелства, съдът следва да прецени и нормалното развитие на причинно-следствената верига, а именно: какви вреди нормално и естествено могат да възникнат от определено противоправно деяние. В случая не е нормално и естествено от глоба за неправилно паркиране в размер на 20 /двадесет/ лева, за която няма и данни да е събрана, за касатора да настъпят толкова сериозни състояния като стрес, тревожност, притеснение, чувство за несправедливост, водещи до трайна тенденция като негативна промяна в поведението му, повлияла и на семейните му отношения.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели.
Решаващият съд е извършил задълбочен анализ на показанията на свидетелите и направените от него изводи за некредитирането им се споделят от настоящата инстанция. По отношение на показанията на св.Стефанова съдът е съобразил обстоятелството, че същата не излага лични впечатления, а препредава споделеното й от ищеца. В съответствие пък с разпоредбата на чл.172 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на чл.144 АПК, съдът е преценил показанията на св.С. С., като е съобразил и достоверността на изложените от него обстоятелства, с оглед възрастта му към момента на издаване на АУАН и НП.
Правилни са и изводите на съда за невъзможност да се отграничат претендираните от Стоянов вреди, предвид издадените в процесния период на други АУАН и НП, в т. ч. и предявен от него иск във връзка с претендирано обезщетение за неимуществени вреди от НП, издадено на същата дата с процесното.
След като не се установяват претърпени от Н. С. неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и отмененото НП, отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана.
По изложените съображения атакуваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 14.09.2022 г., постановено по адм. д. № 142/2022 г. по описа на Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА Н. С. с [ЕГН] от гр.Русе, [улица] да заплати на О. Р. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА