Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 10635/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР Силистра) срещу Решение № 3022/ 04.05.2022г. по адм. дело № 8966/ 2020г. на Административен съд– София - град (АССГ) в частта, с която същата е осъдена да заплати на Г. Н. сумата от 3 300 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно Разпореждане от 26.04.2014г. на младши полицейски инспектор М. К. при РУП гр. Тутракан, ведно със законната лихва от 11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдена да заплати 471 лева разноски по делото, съобразно уважената част на иска.

Касационният жалбоподател счита решението на административния съд в атакуваните части за незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано.

Изложени са съображения, че изводите на съда за основателност на претенцията, които са базирани на свидетелските показания са в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Счита за неправилно определен от съда размера на уважените вреди, поради това, че същият е прекомерно завишен и изграден върху предположения и в нарушение на принципа за справедливост.

Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ в неговата осъдителна част или при условията на алтернативност да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и касационна жалба от Г. Н., подадена чрез процесуален представител адв. М., срещу Решение № 3022/ 04.05.2022г. по адм. дело № 8966/ 2020г. на Административен съд - София-град в отхвърлителната му част. Изложени са твърдения, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като намира, че адм. съд не е отчел действителната тежест на неимуществените вреди и всички фактори и обстоятелства свързани с причинените вреди. Моли за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част и за уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.

С касационната жалба се отправя искане производството по делото да бъде спряно като бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз и приложението й към настоящия казус.

В писмен отговор Г. Н. оспорва касационната жалба на ОД на МВР Силистра като неоснователна и иска същата да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

След провеждане на откритото съдебно заседание по делото на 02.10.2023г., на което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване, от страна на Г. Н., чрез адв. М. е постъпило заявление от дата 16.10.2023г., с което е отправено искане на основание чл. 219 АПК, във връзка с чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 144 АПК за приобщаване към писмените доказателства по делото на документи, посочени в заявлението. Това искане се явява неоснователно, тъй като е направено след съдебното заседание, на което е приключило разглеждането на делото пред Върховния административен съд. Освен това писмените доказателства са неотносими, с оглед тяхното съдържание и дата на издаване.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

От адм. съд на база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи.

С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра да заплати на Г. Н., сумата от 3 300 /три хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт - Разпореждане на младши полицейски инспектор М. К. при РУП гр. Тутракан от 26.04.2014г., ведно със законната лихва от 11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата и e ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над уважения размер от 3 300 лева до претендирания от 500 000 лева.

За да достигне до този резултат АССГ e приел за доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по предявеният срещу ОД МВР– Силистра иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от отмененото със съдебен акт Разпореждане на младши полицейски инспектор М. К. при РУП гр. Тутракан от 26.04.2014г. С това е преценил иска за доказан по основание, като във връзка с размера му е приел същият за частично основателен.

Решаващият съд е намерил, че установените негативни проявления на емоционално и поведенческо ниво, свързани с психически проблеми и нервност, както и загубата й на авторитет в качеството й на земеделски производител били доказани със събраните по делото свидетелски показания, които кредитирал изцяло.

За вредите съдът приел, че следва да бъдат обезщетени като пряка и непосредствена последица на отмененото като незаконосъобразно полицейско разпореждане, като за тях била налице причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, но само до размера на сумата от 3 300 лв., като над този размер до поискания от 500 000 лв., искът бил неоснователен.

Приел, че сумата за обезщетение за неимуществени вреди е дължима със законната лихва, считано от влизането в сила на съдебния акт за отмяна на разпореждането на полицейски орган от 26.04.2014г., издадено от младши полицейски инспектор при Районно полицейско управление (РУП) - гр. Тутракан с Решение № 62/ 10.10.2014г. по адм. дело № 85/ 2014г. на Административен съд – Силистра, оставено в сила с Решение № 241 от 11.01.2016г. по адм. дело № 1252/ 2015г. на ВАС.

Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 3 300 лв.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

1. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства – писмени и гласни съдът кредитира и защо.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните - чл.172 а, ал.2 АПК.

В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател ОД на МВР Силистра, че от административния съд не е изследвана причинно - следствената връзка, между отменения административен акт и претърпените неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от административния акт подлежат на репариране и поради това правилно административният съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

2. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Г. Н., че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен адм. акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Настоящият състав намира, че правилно е приложен от съда критерият за справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства– наличието и степента на претърпените емоционални болки и страдания, тяхната продължителност, обществено-икономическите условия, създадената до момента съдебна практика, но също така и обществените представи за справедливост. В случая, определеното от съда обезщетение е съобразено, както с периода на понасяне на негативните емоции, така и с техния характер и интензитет, поради което присъденият размер от 3 300 лв. е справедлив.

Няма основание за уважаване на предявения иск в пълен размер, както претендира касатора Николова, тъй като присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

3. Настоящият съдебен състав намира, за неоснователно направеното с касационната жалба на Г. Н. искане за отправяне на преюдициални въпроси до СЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор.

Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностно правна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се провери въз основа на това тълкуване дали има противоречие на националното право с норми на европейското право.

В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право.

Следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на Хартата за основаните права на Европейския съюз, чийто чл. 47 е цитиран от Г. Н., се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите - членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза.

Формулираните въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а извършване на преценка във връзка с обективни обстоятелства. Формулираните въпроси не покриват изискванията за отправяне на преюдициално запитване.

При неоснователността на искането за отправяне на преюдициално запитване, то подлежи на отхвърляне.

Съдебното решение в обжалваните части, като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК на страните не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Н., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3022/ 04.05.2022г. по адм. дело № 8966/ 2020г. на Административен съд – София - град в обжалваните му части.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ