1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 422

София, 05.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 996 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

М. Д. М. и Е. Д. М. и двамата чрез адвокат Е. Ж. обжалват решение № 260056 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. 497/20 г., Апелативен съд - Пловдив с касационна жалба, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение на всеки един от двамата и вместо него са отхвърлени исковете с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2 от КЗ отм в размер над присъдените 10 000 лв до 25000 лв за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на дядо им М. Д. Т. при ПТП на 01.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане.

Считат, че при постановяване на решението, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснена в задължителната практика на ВКС. По същество считат, че решението следва да се отмени, поради наличие на основанието съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Освен това считат, че решението подлежи на отмяна и на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, не било обосновано решението. Молят да се отмени решението в обжалваната част.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на...