Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. Я. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 10750 / 2022 г. Производството по реда на чл.208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на С. Д. от гр.Варна, чрез адв. С., по касационна жалба на С. М. от гр. Варна чрез адв. С. и касационна жалба на Кмета на О. В. чрез юриск. Кискинов, срещу Решение №1112 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело №2270/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. К.. Димитрова и Митев претендират и присъждане на разноски.

Ответникът Т. К., чрез адв. З.-Амуджиева, счита така депозираните касационни жалби за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Ответниците Д. М., Ц. М., С. Д., Енерго-Про ВарнаЕАД и Електроразпределение СеверАД не вземат становище по трите касационни жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество същите са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед №2941 от 16.09.2021г. на Кмета на О. В. с която е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,50 м. в СО Траката през поземлени имоти 10135.2520.1941 и 10135.2520.7133 по КК на гр. Варна до ПИ 10135.2520.7131 на заявителите С., Д. и Ц. Митеви по тяхно искане от 07.12.2020г.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура, но в несъответствие с материалния закон, тъй като са нарушени изискванията на чл.190 ал.3 ЗУТ, а освен това са ограничени правата на собственост прекомерно за засегнатия собственик с оглед преследвания от закона интерес.

Настоящият касационен състав, след като съобрази изложените в трите касационни жалби конкретни оплаквания, намира същите за неоснователни.

Разпоредбата на чл. 190 ЗУТ предвижда учредяване на самостоятелен законен сервитут за временен път през чужд имот/и, при определени предпоставки.

Хипотезата на чл. 190 ал. 1 ЗУТ, визира възможността за прокарване на временен път за осигуряване достъп на урегулиран поземлен имот /УПИ/, при положение, че има одобрен ПУП, съгласно който този имот има лице само по проектирана нова улица, преди тази улица да е открита. В случая обслужвания имот ПИ 7131 е урегулиран и има лице към проектираната улица, засягаща ПИ 1941, собственост на ответницата Кирилова.

Другата законова възможност по чл.190 ал. 2 ЗУТ позволява прокарване на временен път, в урегулирани части на селищни образувания /каквото е с. о. Траката/ или в неурегулирани още части на такива, включени в общ устройствен план, на които предстои създаването на нов подробен устройствен план.

По делото е безспорно установено, че е налице ПУП-ПУР на селищното образувание, одобрен още през 2012г., за обслужвания имот и е налице ПУП, одобрен пред 2015г., като за ПИ 7131 е отреден УПИ II-1945.

Освен това обаче и при всички случаи на временен път, разпоредбата на чл.190 ал.3, изр. второ ЗУТ поставя условието временните пътища да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, като условието е кумулативно.

В случая е установено, както от пълното и неоспорено заключение на в. л. арх. Карагеоргиев, така и от повторната експертиза с в. л. арх. инж. С., че освен преимуществено засягане имота на ответника Кирилова като площ(82 кв. м. от общо 117 кв. м.), трасето на прокарвания временен път през обслужващия ПИ 1941, ще засегне и 2 бр. смокини, 1 бр. нар, 2 бр. орехи и 1 бр. круша.

Както се посочи вече по-горе съобразно новелата на чл.190 ал.3 ЗУТ императивно и кумулативно е изискването временния път да не засяга дълготрайни декоративни дървета.

Дефинитивната норма на 1 ал.3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, че под такава следва да се разбира: всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти.

В случая изброените като засягане при прокарването на временния път през имота на Кирилова растителни видове се причисляват именно към дълготрайните декоративни дървета(орех и круша), или към храстовидната дълготрайна такава(смокиня и нар). Освен това засягането не е единично, тъй като ако заповедта се изпълни, ще следва да се отсекат всичките 6 бр. дълготрайни декоративни растения.

Това установяване категорично обосновава и извода за незаконосъобразност на предлагания вариант, опредметен в Заповедта на Кмета на О. В. в този смисъл напр. Решение № 15986 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2019 г., II о.), поради което правилно първостепенният съд я е отменил и е върнал преписката на сезирания орган за ново произнасяне, който следва да съобрази това обстоятелство.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 т.3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1112 от 15.08.2022 г., постановено по адм. дело №2270/2021 г. по описа на Административен съд Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ